Класификация на хранителните отравяния, клиника, методи на изследване, профилактика

Дисциплина:Лекарство

Всички приложения, графични материали, формули, таблици и рисунки на работата по темата: Хранително отравяне: класификация, клиника, методи на изследване, профилактика. Част 1 (тема: Медицина) е в архива, който може да бъде изтеглен от нашия уебсайт. Започвайки да четете тази работа (чрез преместване на лентата за превъртане на браузъра надолу), вие се съгласявате с условията на отворения лиценз Creative Commons Attribution 4.0 Worldwide (CC BY 4.0).

ПЕНЗЕНСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ №10

Катедра по хигиена, обществено здраве и здравеопазване

класификация, клиника, методи на изследване, профилактика.

Учебно помагало за ученици

Учебно-методическото ръководство „Епидемиологичното значение на водата“ е изготвено от Катедрата по хигиена, обществено здраве и здравеопазване на Пензенския държавен университет (ръководител на катедрата, кандидат на медицинските науки А. П. Дмитриев).

В съставянето участваха: c.m.s. Дмитриев А.П., д-р. Баев М.В. (отговорник за подготовката), д.ф.н. Полянски В.В.

Учебно-методическият наръчник е изготвен в съответствие с „Програмата по ХИГИЕНА за студенти от медицинските факултети на висшите медицински учебни заведения“, разработена от Общобългарския образователен, научен и методичен център за непрекъснато медицинско и фармацевтично обучение на Министерството на здравеопазването на България и одобрена от началника на отдел „Учебни заведения“ на Министерството на здравеопазването на България Н.Н. Володин през 1996 г

Това Учебно ръководство е изготвено за студенти от Медицинския факултет за самоподготовка за практическо занятие по спец.тема.

Доктор на медицинските науки, професор, ръководител на катедрата по обща хигиена с курса по екология, Рязански държавен медицински университет A.A. ЛЯПКАЛО.

1. Характеристики на предаването на инфекциозни болести по хранителен път.Признаци на огнища на инфекциозни заболявания, свързани с предаване по хранителен път. Характеристики на хранително отравяне.

2. Салмонелоза: етиология, клиника, начини и фактори на предаване. Превенция.

Цели на урока:да запознае учениците със съвременната класификация на хранителните отравяния, тяхната етиология, клиника и профилактика.

Подготовка на студента:По време на практическата сесия студентът трябва да има идея и да е готов да отговори на следните въпроси за практическата сесия:

1) Характеристики на хранителния начин на предаване на инфекциозни заболявания.

2) Признаци на огнища на инфекциозни заболявания, свързани с предаване по хранителен път.

3) Характеристики на проявата на хранителния тип на епидемичния процес в зависимост от условията на инфекция на хранителните продукти.

4) Класификация на хранителните отравяния.

5) Салмонелоза: етиология, клиника, начини и фактори на предаване. Предотвратяване.

6) Коремен тиф: етиология, клиника, начини и фактори на предаване. Предотвратяване.

7) Отговорете на тестовете към урока.

Използване за подготовка:

Учебник по хигиена, изд. акад. RAMS G.I. Румянцев. - Страница 272-274.

Ръководство за практически упражнения по хигиена и основи на човешката екология, изд. Мда. Пивоваров. - Страница 132-133.

Това учебно помагало.

Аз. Характеристики на хранителния начин на предаване на инфекциозни заболявания. Признаци на инфекциозни огнищазаболявания, свързани с предаване по хранителен път. Характеристики на хранително отравяне

При определени условия редица заболявания могат да бъдат свързани с храната, които включват:

- хранителни заболявания, свързани с прекомерен или недостатъчен прием на определени хранителни вещества;

- зоонозни инфекции, при които източници на патогена са животни: бруцелоза, Ку-треска и др.;

- зооантропонози - инфекциозни агенти могат да попаднат в храната от хора или животни (салмонелоза, туберкулоза, стафилококоза);

- чревни антропонозни инфекции (шигелоза, коремен тиф, паратиф, холера);

- паразитни (биохелминтози - описторхоза, дифилоботриоза, тениаринхоз, тениаза и др.);

Хранителният начин на разпространение на инфекциозните заболявания е един от характерните за фекално-оралния механизъм на предаване на патогена. Най-типичното изпълнение на хранителния начин на предаване на антропонозни или зооантропонни чревни инфекции. В случай на хранителна инфекция, човек, като правило, става източник на инфекция и вторични случаи на заболяването могат да се появят в неговата среда.

Инфекцията на хранителните продукти с патогенни микроорганизми може да бъдепървична и вторична. Първично замърсените продукти са продукти, получени от болно животно, но вторичната инфекция на продуктите е много по-често срещана. Това се случва, когато патогени на инфекциозни заболявания попаднат в продукти от ръцете на болен човек или носител, от замърсени съдове, въведени от насекоми или гризачи и др. Вторично замърсяване на хранителни продукти може да възникне при тяхното получаване, транспортиране, съхранение, продажба, както и при приготвяне на храната.

Поглъща се в хранатамикроорганизмите намират там благоприятна среда не само за дългосрочно оцеляване, но и за възпроизвеждане (поради наличието в хранителните продукти на протеини, въглехидрати, микроелементи, необходими за метаболитните процеси на бактериите).

Според степента на епидемиологична опасност хранителните продукти се разделят (в низходящ ред):

- мляко и млечни продукти;

- месо и месни продукти;

- риба, рибни продукти и стриди;

- яйца (патешко, гъше, пилешко);

- зеленчуци, горски плодове и консерви от тях;

- хляб и други изделия от брашно.

Замърсеният хранителен продукт може да причини както единични, така и множество заболявания. Следователно инфекциозните заболявания, пренасяни чрез храни, могат да бъдат както спорадични, така и епидемични.

Най-често хранителните епидемии възникват при консумация на заразено мляко. Високата епидемиологична опасност на млякото и млечните продукти се обяснява със следните обстоятелства:

-тъй като е течна субстанция, млякото се заразява незабавно с патогена в целия си обем;

- млякото е добра хранителна среда и още при температура 18-20 градуса в него започва доста интензивно размножаване на редица патогенни микроорганизми.

От гледна точка на появата на антропонозни чревни инфекции, вторичната инфекция на млякото е най-опасна. Получен от здрави животни, но заразен при събиране, транспортиране, преработка, той често става фактор за разпространението на шигелоза, коремен тиф и паратиф, възникване на стафилококова токсична инфекция. Неотопляемото сурово мляко, получено от болни животни, може да послужи като фактор за заразяване с туберкулоза, бруцелоза, енцефалит, пренасян от кърлежи.

Месото имаот първостепенно значение при предаването на патогени на зооантропонози от болни животни. Често съхраняването на заразено месо в топло помещение води до размножаване на патогени и натрупване на токсини в продукта. От първостепенно значение са месото и месните продукти като фактори за заразяване със салмонелоза. Замърсяването на месото с патогенни микроорганизми може да стане не само по време на живота на животното, но и след клане (при разфасоване на трупове, ако се транспортират заедно със заразено месо, при готвене и др.). Пушените месни продукти (колбаси, шунки) могат да бъдат причина за ботулизъм.

Риба, заразена с инфекциозни стадии на биохелминти и изядена сурова или без подходяща обработка, се превръща в фактор за предаване на опистрохиаза и дифилоботриаза. Описани са случаи на множество заболявания на коремен тиф, вирусен хепатит А, свързани с консумацията на стриди, отглеждани във водоеми, замърсени с отпадни води.

Хранителни продукти като сурови зеленчуци и плодове, както и хляб, заразени с патогени на чревни и други инфекциозни заболявания, също участват в разпространението на патогенни микроби, но заболяванията, които се появяват с всичко това, обикновено са изолирани, тъй като патогенът не се размножава в тези продукти.

Възникващите огнища на хранителни инфекциозни заболявания се отличават с „остротата“ на началото и протичането, свързана с едновременна инфекция на лица, които са консумирали хранителния продукт, и значителна доза от инфекциозния агент, натрупан в продукта. Размерът на огнищата, причинени от храни, може да варира и зависи от:

- вида и естеството на хранителния продукт;

- условията, довели до навлизането и размножаването на микроорганизми в продукта;

-естеството на храненето на населението или отделните му групи.

Основни признаци на огнища на остри чревни инфекции, свързани с предаване по хранителен път