Към въпроса за дефинирането на понятието - личен живот - (Баринов С

живот

Конституцията на България от 1993 г. в чл. 2 провъзгласява правата и свободите на човека за най-висша ценност, чието признаване, спазване и защита е задължение на държавата. Сред признатите и гарантирани права и свободи на човека и гражданина в чл. 23 се нарича право на личен живот, лична и семейна тайна. Освен това в част 1 на чл. 24 съдържа забрана за събиране, съхраняване, използване и разпространение на информация за личния живот на лице без неговото съгласие. В същото време много основни понятия като "сфера на личния живот", "неприкосновеност на личния живот", "лична" и "семейна тайна" остават недефинирани във вътрешното законодателство. Същата ситуация е характерна и за международните правни документи. -------------------------------- Виж: Kadnikov B.N. По въпроса за понятието личен живот на човек // Международно публично и частно право. 2007. N 1. С. 67.

Липсата на дефиниция на понятието „личен живот” във вътрешното законодателство създава проблема за единното разбиране на същността на въпросното благо и е най-важната правна пречка за неговото прилагане и защита. Сложната правна ситуация се състои в това, че "нуждата от личен живот е извън закона, но последният изразява, консолидира тази потребност и осигурява нейното задоволяване." -------------------------------- I.L. Petrukhin Личен живот: границите на намесата. М., 1989. С. 7.

Ето защо според нас е невъзможно да се даде изчерпателен списък на всички компоненти на личния живот. Трябва да се съгласим със заключението на професор A.N. Красиков, че "личният живот на човека представлява голяма част от целия му живот". -------------------------------- Красиков А.Н. Наказателноправна защита на правата и свободите на човека в България. Саратов, 1996, стр. 153.

Под частния (личен) живот на С.П. Гришаев предлага да се разбират „всички сфери на живота на човека: семейство, домакинство, комуникация, отношение към религията, извънкласни дейности, хобита, отдих и други, които самият човек не иска да прави публично достояние.“ -------------------------------- Гришаев С.П. Право на поверителност // SPS "КонсултантПлюс". 2012 г.

Подобни разсъждения не са лишени от смисъл, като се има предвид, че отделни публични личности, например лица от шоубизнеса, понякога подкрепят различни течове на информация за личния им живот, за да формират устойчив интерес у другите към собствената си личност. Установяването на режим на лична и семейна тайна за определена информация за личния живот зависи преди всичко от желанието (волята) на субекта (субектите, ако говорим за семейни тайни), за когото (които) се отнася тази информация. -------------------------------- Виж: Юрченко И.А. Нарушаване на неприкосновеността на личния живот // "Черни дупки" в българското законодателство. 2002. N 2. С. 75 - 79.

Някои дефиниции подчертават факта, че държавата признава и гарантира правото на неприкосновеност на личния живот. Предлага се личният живот на лицето да се дефинира като съвкупност от естествени и законно придобити права и свободи, както и различни видове информация и тайни, чиято неприкосновеност е гарантирана от Конституцията и други закони на България и не може да бъде нарушавана с никакви действия без съгласието на лицето или неговите правоприемници, освен в случаите, предвидени от федералния закон на България. ---------------- ---------------- Виж: Makeev P.N.Наказателна отговорност за нарушение на неприкосновеността на личния живот: Дис. . канд. правен науки. М., 2006. С. 7 - 8.

В друг пример личният живот е естествено състояние на човек и гражданин, гарантирано от Конституцията на България и защитено от нормите на наказателното право, което му предоставя възможност да притежава и реализира свойствата, които дадено лице притежава, качества, които не могат да бъдат прехвърлени или получени без съгласието на техния носител на други физически или юридически лица, освен в случаите, предвидени от федералното законодателство. -------------------------------- Виж: Zherebkin V.P. Указ. оп. стр. 7 - 8.

Литература

1. Баглай М.В. Конституционното право на България. М., 2006. 2. Галигина И.П. Наказателно-правна характеристика на нарушението на неприкосновеността на личния живот: Реферат на дисертацията. дис. . канд. правен науки. Томск, 2006. 3. Гришаев С.П. Право на поверителност // SPS "КонсултантПлюс". 2012. 4. Жеребкин В.П. Наказателноправна защита на личния живот: Реферат на дисертацията. дис. . канд. правен науки. Саратов, 2003. 5. Кадников Б.Н. Наказателноправна защита на конституционното право на гражданите на личен живот: Реферат на дисертацията. дис. . канд. правен науки. М., 2005. 6. Кадников Б.Н. По въпроса за понятието личен живот на човек // Международно публично и частно право. 2007. N 1. С. 67. 7. Красиков А.Н. Наказателноправна защита на правата и свободите на човека в България. Саратов, 1996. 8. Кутафин О.Е. Имунитетът в конституционното право на България. М., 2004. 9. Лейбо Ю.И., Толстопятенко Г.П., Екстейн К.А. Права и свободи на човека и гражданина. М., 2000. 10. Лепешкина Н.П. Поверителност, какво е това? // Адвокатска практика. 2005. N 2. С. 37 - 39. 11. Макеев П.Н. Наказателна отговорност за нарушениеповерителност: Dis. . канд. правен науки. М., 2006. 12. Петрухин И.Л. Личен живот: границите на намесата. М., 1989. 13. Петрухин И.Л. Лични тайни (личност и власт). М., 1998. 14. Романовски Г.Б. Конституционна уредба на правото на личен живот: Автореферат на дисертацията. дис. . канд. правен науки. СПб., 1997. 15. Сисоев Ю.Е. Наказателноправни средства за противодействие на незаконната намеса в личния живот: Резюме на дисертацията. дис. . канд. правен науки. М., 2011. 16. Шевченко И.А. Наказателноправна защита на неприкосновеността на личния живот: Реферат на дисертацията. дис. . канд. правен науки. Красноярск, 2005. 17. Юрченко И.А. Нарушаване на неприкосновеността на личния живот // "Черни дупки" в българското законодателство. 2002. N 2.