Към въпроса за произхода на английските пословици и поговорки
Автор: Зимовец Наталия Викторовна, кандидат на филологическите науки, доцент от катедрата по чужди езици на Педагогическия институт Белгородски държавен национален изследователски университет, Белгород, България
Пословиците и поговорките са древен жанр на народното творчество. Те са възникнали в древността и имат своите корени дълбоко във вековете. Много от тях са се появили дори когато е нямало писменост. Фразеологията има специален раздел - паремиология, която изучава структурно-семантичния тип стабилни комбинации от думи, наречени пословици и поговорки. Много лингвисти са изследвали произхода на пословиците и поговорките, излагат различни хипотези за появата и функционирането им в езика.
В.А. Жуков твърди, че е много трудно да се определи от кога са започнали да циркулират сред хората поговорки - устни кратки поговорки на различни теми. Времето на появата на първите поговорки също е неизвестно - добре насочени поговорки, които са способни изразително и точно да характеризират нещо в разговор без помощта на досадни и сложни обяснения, но според изследователя едно нещо е безспорно: поговорките и поговорките са възникнали в далечната древност и оттогава придружават хората през цялата му история. Специалните свойства направиха поговорките и поговорките толкова устойчиви и необходими в ежедневието и речта [1, с. 12–13].
Според С.Г. Бережан, един от източниците на пословици и поговорки е устното народно творчество - песни, приказки, епоси, гатанки [3, с. 45].
Както можете да видите, въпросът за първоизточниците на поговорките ипоговорката е все още отворена.
В тази статия разглеждаме основните източници на появата на английски поговорки и поговорки. Анализът на специалната литература позволи да се идентифицират следните начини на техния произход: народни, литературни (включително цитати на Шекспир), библейски, заемки от друга култура, както и изказвания на известни хора.
Така наречените местни английски поговорки имат народен произход, чиято особеност на произхода е, че са възникнали поради традициите, обичаите и вярванията на английския народ, а също и че са създадени въз основа на различни реалности и факти от английската история.
Така че появата на поговорката „Играй бързо и разхлабено“ (което означава „да играеш нечестна, двойна игра“) се свързва със стара игра, която се играеше главно на панаирите в Англия. Условията на играта бяха, че коланът или въжето бяха или плътно навити около пръста, или въже или въже бяха разплетени и публиката не можеше да улови сръчната манипулация на ръцете и неизменно губеше залога.
Изразът „Победи въздуха (или вятъра)“ (означаващ „напразни опити, хабене на енергия“) идва от средновековния обичай за размахване на оръжие като знак за победа, когато врагът не се яви на съда на честта, за да разреши спора с оръжие.
Използването на поговорката „Доброто вино не се нуждае от храст“ (което означава „добрият продукт сам се хвали“) е свързано със стар обичай, когато кръчмарите закачаха бръшлянови клонки като знак, че виното се продава.
Някои мисли, забелязани от практическите работни дейности, са изразени и в английски поговорки, например: „Правете сено, докато слънцето грее“ (което означава „всичко трябва да се направи навреме“) от опита на земеделието; „Не слагайте всичките си яйца в една кошница“ (което означава „не трябва да слагате всичко на едно място“) от опиттърговски отношения.
Изразът „ограби Петър, за да плати платено“ (което означава „да вземеш от един, за да дадеш на друг“) се връща към стария обичай на духовенството да прехвърля различни църковни принадлежности от богати църкви към бедни църкви.
Ето някои утвърдени литературни поговорки: „Лекът е по-лош от болестта“ (Чосър), „Бракът е лотария“ (Бен Джонсън), „По-добре да царуваш в ада, отколкото да служиш в рая“ (Джон Милтън), „Ухапете ръката, която ви храни“ (Едмънд Бърк), „Невежеството е блаженство“ (Томас Грей), „(As) хладен като краставица“ (Джон Гей) ), „Счупете пеперуда на кофата на колелото“) (Джонатан Суифт).
Разбира се, Шекспир се отличава с броя на цитатите, използвани като английски поговорки. Никой обаче не може да бъде сигурен кои от поговорките, приписвани на Шекспир, са наистина негови творения и кои са взети под една или друга форма от устната традиция. Учените все още продължават да откриват поговорки, които са съществували още преди Шекспир, които по-късно стават линиите на неговите произведения: Дванадесета нощ - „По-добре остроумен глупак, отколкото глупав остроумие“ („По-добре умен глупак, отколкото глупав мъдрец“); Юлий Цезар – „Страхливците умират много пъти преди смъртта си” („Страхливците умират много пъти”); Антоний и Клеопатра – „Салатени дни” („Време е за младежка неопитност”); Хамлет - „Нещо е гнило в плочата на Дания“ („Нещо е гнило в датското кралство“, „нещо не е наред“).
Много "Шекспирови"поговорките на английски са запазили оригиналната си форма, например:
„Хапещият понякога е малко“ („Крадецът открадна бухалка от крадец“), „Кратостта е душата на остроумието“ („Краткостта е душата на ума“), „Сладки са употребите на нещастието“ („Нямаше да има щастие, но нещастието помогна“), „Страхливците умират много пъти преди смъртта си“ („Страхливецът умира много пъти“).
Други са адаптации на неговите думи, например:
„Роза с всяко друго име би миришела толкова сладко.“
Основните източници на английски поговорки с литературен произход също са приказките и басните. Така че приказният герой Фортунатус е отразен в поговорката „Кесията на Фортунатус“ (което означава „неизчерпаем портфейл“), а изразите „Цялата торба с трикове“ („Целият арсенал от трикове, трикове“) и „(В) заети пера“ („Врана в паунови пера“) са взети от средновековните басни.
Притчите, взети от Библията, могат да се считат както за литературни, така и за заети, тъй като Библията е преведена от иврит и нейните мъдри поговорки отразяват съзнанието на еврейското общество. В старите времена Библията е била широко четена, така че много от думите й са станали част от общественото съзнание до такава степен, че само малцина сега се досещат за библейския произход на определени поговорки. Някои английски поговорки са взети изцяло от Светото писание, например: „Не можете да служите на Бога и на мамона“ („Не можете да служите на Бога и на дявола“), „Духът е желаещ, но плътта е слаба“ („Духът е желаещ, но плътта е слаба“), „Както сееш, така и жънеш“ („Както сееш, така и жънеш!“), „Не хвърляйте бисерите си пред свинете“, „Не хвърляйте първия камък“ ( „Не хвърляй първия камък“), „Милосърдието покрива множество грехове“ („Милост“изкупва много грехове“), „Не наливайте ново вино в стари мехове“ („Не наливайте вино в стари съдове“), „Дом, разделен сам по себе си, не може да устои“ („Дом, разделен сам по себе си, не може да устои“), „Ако слепец води слепия, и двамата ще паднат в ямата“ („Ако слепец води слепия, и двамата ще паднат в ямата“), „Кост от костта и плът от плътта“ („Кост от кост и плът от плът”).
Идентифицирани са и поговорки от библейски произход, в които някои думи са променени: „Пощадете пръта и разглезете детето“ („Пощадете пръта, развалете детето“), „Не можете да правите тухли без слама“ („Не можете да направите тухла без слама“).
Друг важен източник на английски поговорки са поговорките и поговорките, които произхождат от други култури и са отразени в други езици. Много е трудно да се установи първоизточникът им, т.к една поговорка, преди да стане английска, може да съществува на латински, френски или испански, а преди това е била заимствана от някой друг език. Произходът на някои поговорки обаче е точно установен.
Поговорката „Зло за онзи, който зло мисли“ дойде на английски от френския „Honi soit qoi mal y pense“.
Английската поговорка „През трудностите до звездите“ („През тръни към звездите“) има латински произход „Per aspera ad astra“, а друга поговорка „Човекът е за човека вълк“ („Човекът е вълк за човека“) от латинския израз „Homo homini lupus est“.
Голям брой заети поговорки са останали в оригинала. Сред тях: "Noblesse oblige" ("Благородството задължава"), "In vino veritas" ("Истината във виното").
Някои поговорки произлизат от изказвания на известни хора.
Изказване на известен американски командир: „Не си позволявам, господа, да се наричам най-умният човек в страната, но вв този случай съм много подобен на стария холандски фермер, който забеляза, че не би било най-добрият вариант да се сменят конете на пресичането ... ”, направено по време на гражданската война, се превърна в истинска фраза. Днес английската поговорка звучи като "Don't change horses in mid-stream" ("Не сменяйте конете на прехода").
Английските поговорки имат различен произход, но повечето лингвисти са съгласни, че пословиците и поговорките са генерирани от устното народно творчество или са заимствани от определени литературни източници, губейки връзка с тях, но въпреки това те обобщават опита на хората, извлечени от тяхната социална практика [4, с. 66].
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Жуков, В.П. Семантика на фразеологичните обрати. Учебник за студенти от педагогическите институти по специалност „Български език и литература” – М.: Просвета, 1978. – 160 с.
2. Оркина, А.Н. Аспектно-темпорална характеристика на изказвания със семантика на условност в съвременния български език. Автореферат на дисертация - Санкт Петербург, 2000г.
3. Бережан, С.Г. По въпроса за диапазона на вариация на фразеологичните единици // Изследвания по семантика. Семантика на езикови единици от различни нива. - Уфа, 1988. - 148 с.
4. Rideout, R., Whitting, K. Тълковен речник на английските поговорки. - Санкт Петербург: Lan, 1997. - 256 с.