Книга Анджелика
Онлайн книгата „Анжелика. Том 3. Царски тържества»
По лицето на инфантата се изписа страх, когато вдигна очи и си спомни, че отсега нататък е заобиколена само от французите.
„Ти ни очарова“, каза кралят на певеца, „сега искам само едно нещо – да те слушам възможно най-често.
Очите на Джефри дьо Пейрак блеснаха странно изпод маската.
„Никой не желае това повече от мен, сир. Но всичко е подчинено на Ваше Величество, нали?
На Анжелик й се стори, че монархът леко се намръщи.
- Да, така е. Радвам се да чуя такива речи от вашите уста, сър дьо Пейрак - отговори той малко рязко.
Връщайки се у дома със съпруга си дълго след полунощ, Анджелика, без да чака помощта на прислужницата, разкъса роклята си и, въздишайки уморено, падна на леглото.
„Джофри, аз съм напълно сломен. Предполагам, че все още не съм свикнал с дворцовия живот. И откъде имат сили да се забавляват толкова много през деня и дори да имат време да си изневеряват през нощта?
Графът легна до нея. Беше толкова горещо, че дори допирът на чаршафите до тялото изглеждаше непоносим. От време на време през отворения прозорец падаше светлина от преминаващи факли, осветявайки с червеникава светлина леглото, чиито завеси бяха оставили вдигнати. Обзет от предпразничната суматоха, Сен Жан дьо Люз не спа, продължавайки да се подготвя за планираното за утре събитие.
„Ако не поспя малко сега, ще падна по време на церемонията“, промърмори Анджелика, прозявайки се.
Тя се протегна, после се притисна към мургавото слабо тяло на съпруга си.
Той протегна ръка и погали бедрото й, което изглеждаше снежнобяло в полумрака, плъзна се по извивката на кръста й, намери малък еластичен гръден кош. В началото едва докосващаслед това все по-настойчиво пръстите му се плъзгаха по нежната кожа, бавно се спускаха към стомаха. Когато графът си позволи по-дръзка ласка, Анджелика запротестира със сънен глас:
— О, Джефри, толкова много искам да спя!
В сърцето си той съжаляваше за безразличието на жена си, защото уморената, сънлива Анджелика беше по-съблазнителна от всякога, но въпреки това не настояваше. Анджелика крадешком погледна съпруга си изпод спуснатите мигли, като се увери, че той не е много разочарован от отказа и липсата на издръжливост, присъща на всички светски дами. Подпрян на лакътя си, Джефри я погледна с лека усмивка на устните.
— Спи, любов моя — прошепна той.
КОГАТО Анжелик се събуди, Джефри все още я гледаше, сякаш не беше помръднал, докато тя спеше. Тя се усмихна на съпруга си. Беше студено. Здрачът на нощта още не се беше разсеял, но небето вече бе добило студен зеленикав оттенък – предвестник на зазоряване. Сутрешният ступор завладя града и той замръзна в очакване на празника. Все още малко сънена, Анжелик протегна ръка към Джефри и ръцете им се преплетоха в страстна прегръдка.
Той я научи на дълги удоволствия, научи я на умел, любовен дуел, с неговите престорени дръзки атаки и подчинения, научи я на търпение, с което две любящи същества в сладък съюз се водят едно друго към върховете на блаженството. Когато, наситени от страст, уморени, те най-накрая се откъснаха един от друг, слънцето беше вече високо в небето.
Яркото, величествено слънце на баското небе отбеляза с появата си началото на нов ден - деня на кралската сватба.
„Очаква ли ни още един изморителен ден?“ Анджелика се засмя.
Марго почука силно на вратата.
- Мадам! Мадам, трябва да тръгвате! Вагоните вече са на път за катедралата и ако се забавите, няма да намерите къде давижте кортежа.
Обгърнат в синя мъгла, градът се давеше в синевата на небето и в оглушителните звуци на тръби, носещи се чак до океана.
Тринадесет от кралските тръбачи, четирима от парламента, трима от леката кавалерия, същият брой от кралската гвардия и още двама, всички в кадифено сини полукафтани със златни ивици, направиха всичко възможно, за да направят това.
Анджелика, в рокля от зелен брокат, украсена със сребриста дантела, се обърна пред огледалото, гледайки отражението си. Предишния ден тя леко се страхуваше, че тоалетът няма да е напълно готов за сватбения ден и именно с него щеше да присъства на всички днешни церемонии.
Анжелик видя, че Джефри я гледа с блеснали очи. Той си помисли: „Тя ще бъде най-красивата! Въпреки това, както обикновено."
Изяществото и съвършената красота на съпругата му го радваха, но и предизвикваха леко безпокойство. Онази, която го принуди да възседне коня си и да препусне в галоп към Сен Жан дьо Луз онази вечер, когато научи за предстоящия кралски бал в чест на сватбата чрез пълномощник във Фонтарабия. В края на краищата той напълно разбираше, че неговата Анджелика ще бъде най-красивата ...
Денят на кралската сватба, където всички поканени пристигнаха като един, заради който много бяха разорени и забравени за известно време в напрегнатата атмосфера на мирните преговори на остров Фазан.
Сватбеното шествие беше малко.
Няколко души вървяха по мокетения път.
Шествието беше открито от блестящия, смел и малко своенравен Арман дьо Бурбон, принц дьо Конти. Внимателно подбраното му облекло с много гънки умело прикриваше прегърбеността му. Брат и съюзник на Великия Конде по време на Фрондата, а сега управител на Гиен, Конти поведе кралското шествие и потвърди с присъствието си желанието и на двете страни да забравят за трагедиитеот миналото.
Зад него, потънал в дълга лилава роба, вървеше кардинал Мазарини.
На известно разстояние от него вървеше кралят, облечен в златен брокат, богато украсен с широка черна дантела. От двете му страни бяха маркиз д'Юмиер и маркиз дьо Пегилен, капитани на благородниците с „вранови клюни“, и двамата носеха сините пръчки, символи на техния ранг, в ръцете си.
Зад тях дойде инфантата, младата кралица, придружена от дясната страна на мосю и отляво от първия си кавалер, сър дьо Бернонвил. Носеше рокля от сребърен брокат и дреха от лилаво кадифе, дълга десет лакътя, избродирана с много златни лилии. Младите братовчеди на краля, мадмоазел дьо Валоа и мадмоазел дьо Аленсон, я подкрепяха отстрани, докато мадам дьо Каринян изнесе края. Две дами държаха корона над главата на инфантата.
Кралицата майка, в черна вдовишка роба, бродирана със сребро, последва младата двойка, придружена от придворни дами и бодигардове. Най-отзад беше мадмоазел дьо Монпансие, също в черна траурна рокля, но двайсет нишки перли украсяваха врата й.
Великолепно шествие си проправи път с мъка по улицата, покрай която се наредиха швейцарски и френски гвардейци и мускетари.
Кралският дворец се намираше близо до църквата и въпреки това не беше без объркване. Пегилен и д'Юмиер се скараха пред всички.