Коефициентът на капитализация е...
Cap ratio е параметър, който преобразува нетния доход в стойността на даден обект. Това взема предвид както самата нетна печалба, получена от експлоатацията на обекта, който се оценява, така и възстановяването на основния капитал, изразходван за придобиването на обекта.
Коефициентът на капитализация на компанията обикновено се изчислява въз основа на дисконтов процент.
Коефициентът на капитализация на компанията често се извлича от дисконтовия процент и обикновено е по-малък от последния. Той се използва директно при изчисляване на стойността на една компания, или като делител, или като множител, и се прилага към потока от доходи за една година (често нетен доход). Този едногодишен поток от приходи показва какво може да се очаква от компанията в бъдеще въз основа на ретроспективен нормализиран нетен доход (или паричен поток).
Коефициентът на капитализация се изчислява по метода на кумулативната конструкция. Съгласно този метод за основа се взема безрисковата норма на възвръщаемост, към която се добавя рисковата премия за инвестиране в разглеждания пазарен сектор и нормата на възвръщаемост на инвестирания капитал.
В условията на българския пазар обикновено се представя под формата на:
където io е безрисковият лихвен процент, %; ic – общ пазарен риск, %; il – премия за ниска ликвидност, %; iin – премия за качество на управление, %; nк – норма на възвръщаемост на капитала, %.
24.Сконтовият процент за бизнес оценка е:
Лихвеният процент, използван за преобразуване на бъдещи потоци от доходи в единична настояща стойност. Дисконтовият процент се прилага при изчисляване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци.
25.Сконтовият процент може да се определи, както следваначини:
За инвестирания капитал:
• Модел на среднопретеглената цена на капитала (WACC).
За собствен капитал:
• Кумулативен метод на застрояване
• Метод на ценообразуване на капиталовите активи (CAPM)
• Теория на арбитражното ценообразуване (ART)
Най-често процентът d. се определя катосреднопретеглена цена на капитала (weightedaveragecostofcapital - WACC), която отчита цената на собствения (собствения) капитал и цената на привлечените средства. Това е най-обективният метод за определяне на нормата д. За изчисляване на цената на собствения капитал се използва модел за дългосрочна оценка на активите (capitalassetspricingmodel - CAPM).
Дисконтовият процент (нормата на възвръщаемост) на собствения капитал (Re) се изчислява като: Re = Rf + β(Rm - Rf), където Rf е безрисковата норма на възвръщаемост; β е коефициентът, който определя промяната в цената на акциите на компанията в сравнение с промяната в цените на акциите за всички компании в този пазарен сегмент; (Rm - Rf) е премията за пазарен риск; Rm е средната пазарна норма на възвръщаемост на фондовия пазар.
Изчисляване на WACC Ако даден проект се финансира не само със собствен капитал, но и със заемен капитал, тогава рентабилността на такъв проект трябва да компенсира не само рисковете, свързани с инвестирането на собствения капитал. средства, но и разходите за набиране на заемен капитал. Цената както на собствения капитал, така и на привлечените средства може да се вземе предвид чрез среднопретеглената цена на капитала (WACC), която се изчислява по формулата: WACC \u003d Re (E / V) + Rd (D / V) (1 - tc), където Re е нормата на възвръщаемост на собствения (дялов) капитал, изчислена, като правило, с помощта на модела CAPM; E - пазари. себестойност капитал (дялов капитал). Изчислява се като произведение на общия брой обикновени акции на компанията ицената на една акция; D е пазарната стойност на заемния капитал. V = E + D е общата пазарна стойност на заемите на компанията и нейния собствен капитал; Rd е нормата на възвръщаемост на заемния капитал на компанията (цената за набиране на заемен капитал). Като такива разходи те считат% по банкови заеми и корпоративни облигации на компанията. В същото време цената на заемния капитал се коригира, като се вземе предвид ставката на данъка върху дохода. Смисълът на корекцията е, че лихвите по обслужването на заеми и заеми се начисляват към себестойността на продукцията, като по този начин се намалява данъчната основа за данък върху дохода; tc е ставката на данъка върху дохода. Може да се използва този подход за изчисляване на ставката. не всички фирми. Не е приложим за компании, които не са OJSCs и този метод не може да се прилага от фирми, които нямат достатъчно статистика за изчисляване на техния β-коефициент, както и такива, които не могат да намерят аналогова компания, чийто β-коефициент биха могли да използват в собствените си изчисления.
Метод за оценка на рисковата премия. Най-често срещаният метод за определяне на ставката е методът на кумулативната рискова премия. Формулата за изчисляване на ставката д. изглежда така:
R = Rf + R1 +. + Rn, където R е сконтовият процент; Rf е безрисковата норма на възвръщаемост; R1 + . + Rn — рискови премии за различни рискови фактори.
Определяне на дисконтовия процент по експертен път Най-лесният начин за определяне на процента на д., който се използва. на практика това е установяването му чрез експертни средства или въз основа на изискванията на инвеститора.Въз основа на лична оценка на пазарната ситуация, инвеститорът може да определи каква доходност е достатъчна за проекта и да я използва в изчисленията като процент д. Експертният метод дава по-малко точни резултати и може да доведе до изкривяване на резултатите от оценката на проекта.Съществуват и други алтернативни подходи за изчисляване на лихвения процент, например използването на теорията за арбитражното ценообразуване или модела за растеж на дивидента. Тези теории обаче са доста сложни и рядко се прилагат на практика. Най-точната стойност на този показател може да се получи с помощта на метода WACC, докато други методи дават значителна грешка.
26. Изчисляването на прогнозния паричен поток е както следва:
Стойността на бизнеса се определя от стойността на компанията в прогнозния и следпрогнозния период.При определяне на стойността на бизнеса в прогнозния период по метода на дисконтирания паричен поток се използва дисконтовият процент.Дисконтов процент - лихвеният процент, използван за привеждане на очакваните бъдещи приходи (разходи) до текущата стойност. Формата за изчисление изглежда така:
къдетоРпрог. - стойността на бизнеса в прогнозния периодt - номерът на периода, в началото на който се оценява бизнеса;T - брой на прогнозните периоди, използвани за изчисляване;I - дисконтов процент, в % годишно;CFt - паричен поток за периодt.
27 Продължителността на прогнозния период се определя от ...
Според метода DCF стойността на едно предприятие се основава на бъдещи, а не на минали парични потоци. Следователно задачата на оценителя е да разработи прогноза за паричните потоци (въз основа на прогнозните отчети за паричните потоци) за някакъв бъдещ период от време, като се започне от текущата година. Приема се, че прогнозният период продължава, докато темпът на растеж на компанията се стабилизира (предполага се, че в периода след прогнозата трябва да има стабилни дългосрочни темпове на растеж или безкраен поток от приходи).
Определение за адекватенпродължителността на прогнозния период не е лесна задача. От една страна, колкото по-дълъг е прогнозният период, толкова по-голям е броят на наблюденията и толкова по-оправдана от математическа гледна точка изглежда крайната стойност на текущата стойност на предприятието. От друга страна, колкото по-дълъг е прогнозният период, толкова по-трудно е да се предвидят конкретни количества приходи, разходи, темпове на инфлация и съответно парични потоци. Съгласно практиката, установена в страните с развита пазарна икономика, прогнозният период за оценка на едно предприятие може да бъде, в зависимост от целите на оценката и конкретната ситуация, от 5 до 10 години. В страните с икономики в преход, където има голям елемент на нестабилност и адекватните дългосрочни прогнози са особено трудни, според нас е приемливо да се намали периодът на прогнозиране до 3 години. За точността на резултата прогнозният период трябва да бъде разделен на по-малки мерни единици: половин година или тримесечие.
28.Следпрогнозният период се характеризира с:
Дефиницията на стойността в периода след прогнозата се основава на предпоставката, че бизнесът е в състояние да генерира доход след края на прогнозния период. Предполага се, че след края на прогнозния период приходите от бизнеса ще се стабилизират, а в оставащия период ще има стабилни дългосрочни темпове на растеж или безкраен равномерен доход. В зависимост от перспективите за развитие на бизнеса в следпрогнозния период се избира един или друг метод за изчисляване на дисконтовия процент. Има следните методи за изчисление: - по ликвидационна стойност: ако се очаква дружеството да фалира в следпрогнозния период, последвано от продажба на съществуващи активи. При изчисляване на ликвидационната стойност е необходимо да се вземат предвид разходите, свързани с ликвидацията и отстъпката за спешност (акоаварийна ликвидация).
- по нетна стойност на активите: техниката на изчисление е подобна на изчисленията на ликвидационната стойност, но не отчита разходите за ликвидация и отстъпката за спешна продажба на активите на дружеството. Този метод може да се използва за стабилен бизнес, чиято основна характеристика са значителни материални активи.
- предложен метод за продажба: той се състои в преобразуване на паричния поток в стойности, като се използват специални коефициенти, получени от анализа на исторически данни за продажби на сравними компании.
- Модел на Гордън: капитализира годишния доход след прогнозата като стойност, като използва съотношение на капитализация, изчислено като разликата между дисконтовия процент и дългосрочните темпове на растеж. При липса на темпове на растеж коефициентът на капитализация ще бъде равен на дисконтовия процент. Моделът на Гордън се основава на прогноза за стабилен доход в остатъчния период и предполага, че амортизацията и капиталовите инвестиции са равни.
Изчисляването на крайната цена в съответствие с модела Гордън се извършва по формулата: , къдетоCF(t+1) - паричен поток през първата година от периода след прогнозата;I - процент на дисконтиране, в % годишно;g - темп на нарастване на паричния поток, в % годишно се прилагат, ако са изпълнени следните условия: голям пазарен капацитет; стабилност на доставките на суровини и/или материали, необходими за производството; значителна морална издръжливост на прилаганите технологии и оборудване; достъп до финансови ресурси, необходими за развитието на предприятието; икономическа стабилност.
При прилагане на метода DCF в оценката е необходимо да се сумират текущите стойностипериодични парични потоци, които обектът на оценка носи в прогнозния период, и текущата стойност на стойността в пост-прогнозния период, която се очаква в бъдеще. Предварителната стойност на бизнес стойността се състои от два компонента: текущата стойност на паричните потоци през прогнозния период; текущата стойност на стойността в периода след прогнозата.
29.Остатъчната стойност се изчислява:
V остатък =Парен поток на 1-вата година след прогнозата,