Когнитивен дисонанс и начини за намаляването му в преводаческата практика

Извършена работа през 2003 г

Когнитивен дисонанс и начини за намаляването му в преводаческата практика - Дипломна работа, секция Езикознание, - 2003 г. - Начини за изравняване на когнитивния дисонанс при превода на поетични произведения (по сонети на Шекспир) Глава II. Когнитивен дисонанс и начини за намаляването му в преводаческата практика.

Глава II. Когнитивен дисонанс и начини за намаляването му в преводаческата практика. II. 1. Особености на преводите на сонета на Шекспир 116 II.1.1. Комуникативна интенция и особености на езика и стила на Шекспир в сонет 116 За да се анализират няколко превода на сонета, е необходимо да се разбере оригиналният текст.

Както знаете, езикът има няколко комуникативни функции, една от които е когнитивната - тя се определя с фокус върху източника и получателя на информацията, като резултатът от нейното изпълнение трябва да бъде същият.

Времето е като виц. 3. Текстът е наситен с отрицателни конструкции - любовта не е любов, О, не! Никога не е разтърсен, неизвестен, не обича Времена глупак, любовта не се променя с Никога не пиша Нека не, никой човек. I.V. Arnold 5, p. 173 предполага, че отричането обикновено е по-емоционално и изразително от утвърждаването.

В този случай отказът ви позволява да засилите впечатлението за всепоглъщаща любов, която не се страхува от предателство, което ще даде смисъл на живота. Не може да се отрече, че тези елементи са показатели за силна изразителност и повишават емоционалността. Тези средства предават изразителната функция на езика. 4. Обърнете внимание на повторението.

В първия ред наблюдаваме прехвърлянето на предиката във втория ред, което кара читателите да обърнат внимание. 6. Авторът използва сложни конструкции с многобройни съюзи който, че чиито. 7. Шекспир отварявръзки между явления, които никой преди него не е използвал, са неговите сравнения и метафори. Предаването на тази образна система е съдържателният план, който трябва да се запази изцяло в превода. Това ще ни позволи да говорим за адекватността на поетичния превод.