Който притежава Тбилиси, притежава и Кавказ
Кой притежава Тбилиси, притежава Кавказ?
В момента няма наличен медиен източник
Катерина Прокофиева: Имаше всички онези вицове за Сокар-твело и така нататък. и се засилиха споровете на фона на отвличането на (афганистанеца) Мухтарли за това кой от кого има повече нужда - Грузия на Азербайджан или Азербайджан на Грузия по отношение на стратегическото и геополитическо партньорство. Как бихте отговорили на този въпрос?
Георгий Масалкин: Ами това, което се вижда с невъоръжено око: без Грузия Азербайджан остава само с два коридора за доставка на своите енергоносители на пазарите - това е България, след което става зависим от България, която има достатъчно собствени енергоносители, а вторият път е през Иран за Турция, защото Армения, разбира се, е изключена. Първият нефтопровод е построен в началото на 20 век - Баку-Батуми, т.е. всички разбраха значението на пристанището в Батуми за петрола на Баку. Така че по принцип Азербайджан наистина има нужда от Грузия. От друга страна, Грузия няма нито петрол, нито газ и, разбира се, имаме нужда от партньор като Азербайджан, защото иначе ще станем зависими само от български петрол и газ. Мисля, че тук е възможна следната ситуация кой кого ще надиграе политически.
Георгий Масалкин: Това е един от най-трудните въпроси. Борбата срещу гюленистите, както знаете, се води не само в Грузия. Училища на Гюлен има в почти сто държави по света и навсякъде са затворени. В Грузия има университет, който също се смята за гюленистки - негови съмишленици основаха този университет, има редица училища, включително на територията, където азербайджанците са гъсто населени. В Тбилиси има училище, което все още не е затворено, но вече е глобено с почти милиони долари, а в Батуми е затворено училище, а вв средата на учебната година и толкова много деца се сблъскаха с проблеми с преместването в други училища. Познавам добре това училище, посещавали сме го много пъти. Там почти всеки месец се провеждаха патриотични грузински вечери с песни, знамена и др. Разбира се, не може да се говори за терористични случаи в тези учебни заведения, но Турция има своя собствена рационална политика и рационално изтласкване на гюленистите от всички постове и мисля, че на ирационално ниво Турция ще направи много усилия, за да унищожи напълно следите на този гюленизъм в собствената си страна и в чужбина.
Не знам как ще завърши този случай. Тези. официално, разбира се, Грузия не каза, че "ето, ние затворихме училището поради натиск от турска страна". Но, разбира се, цялата експертна общност, и не само, разбира се, всички много добре знаеха, че това се прави под влиянието на Турция. Това още веднъж говори за известна непълноценност на грузинската политика, за нейната зависимост от силните - в случая от регионалната суперсила - Турция. Това е лошо, разбира се. Можеше ли това да бъде избегнато? Мисля, че винаги има възможности да устоиш на натиска, но за това, разбира се, трябва да имаш воля, интелектуален и преговорен потенциал и т.н. За съжаление това не беше намерено в Грузия и ние отстъпихме по този въпрос.
Катерина Прокофиева: Грузия отдавна е уплашена от турската експанзия и отбиването на Аджария. Колко упорити са тези страхове в грузинското общество, доколко са основателни и кой ги насажда?
Георгий Масалкин: Все си мисля: колко хора и политици като цяло са чели Карския договор от 1921 г. Наскоро трябваше да се занимавам с този въпрос, тъй като преподавам политическа философия на студенти и по някакъв начин засегнахме този въпрос. И знаете ли, все още не мога да получа отговор на въпроса: товаДоговорът валиден ли е още или не?
Катерина Прокофиева: Но все пак никой не го е отменил...
Георги Масалкин: Да, не е отменен, но има само една гледна точка, че се подновява на всеки 25 години. Някаква група експерти казва, че през 2021 г. му минава мандатът, т.е. той беше на век, третата група експерти казва, че Договорът от Карс е безсрочен, т.е. подразбира се, че ако човек не го изостави, то ще продължи за неопределено време. По един или друг начин, в зависимост от политическата ситуация и геополитическата ситуация, почти всяка от страните, подписали това споразумение, може да го използва за свои цели. Имам предвид преди всичко България, Турция, защото трите страни от Закавказието тогава действаха като един политически субект - Азербайджан, Армения и Грузия, и дори сега се смята, че Грузия не може да действа поотделно, защото е необходимо съгласието на арменската и азербайджанската страна, да не говорим, че България трябва да даде своето съгласие.
Добре, да оставим Карския договор за малко... Има една огромна, почти 80-милионна, бързо развиваща се държава, до Грузия с три милиона и, естествено, турската икономика оказва влияние - това е основният търговски партньор на Грузия, почти цялото строителство, почти всички инвестиции, които се правят в хотели, казина, строителство на жилищни сгради, е турски капитал. Имаме много турци, които са получили гражданство на Грузия, особено при (Михаил) Саакашвили това беше много практикувано - говорим за хиляди. Вече имаме турски квартал в Стария Батуми, верига от турски ресторанти. Към какво водя: когато една огромна държава е наблизо, тя неминуемо влияе на друга държава, но след икономическата, разбира се, винаги се появяватдруги измерения на това влияние са политически, религиозни. Имайки предвид факта, че държавата ни е бедна, тази политическа, икономическа, религиозна експанзия протича с доста бързи темпове.
Катерина Прокофиева: Всички експерти ми повтарят, че Кавказ е буре с барут и т.н. Но може ли политическият курс в Турция сериозно и глобално да се промени, тъй като поведението на Ердоган вече е твърде известно, всичките му методи, навици, защото може да се предвиди?
Георгий Масалкин: Грузия е най-мултиетническата и полирелигиозна страна в Закавказието. Тези. Развитието на политическите събития в Грузия ще определи развитието на събитията в Южен Кавказ и дори в Кавказ като цяло. Тбилиси е централен град още от времето на Българското царство. „Ако искаш да притежаваш Кавказ, притежавай Тбилиси“, това са известните думи на българския генерал (Алексей) Ермолов. Това е така, защото докато Грузия балансира успешно – имаме около 280 хиляди грузински граждани от азербайджански произход, които живеят компактно на границата с Азербайджан, имаме 250 хиляди грузински граждани от арменски произход, които живеят компактно на границата с Армения, имаме многонационалния регион Аджария, Тбилиси, като малък вавилон. Не дай си Боже да се случи нещо като терористична атака в Грузия... Знаете каква роля играе Грузия в международното военно присъствие - в Афганистан, Ирак и т.н. - пропорционално почти на второ място след Америка.
Сега искам да премина към въпроса колко прогнозираме Ердоган. Когато Турция свали български самолет, тогава бях в Турция и питах много хора, включително грузински и турски политици, и всички ми отговориха недвусмислено, че въпреки факта, чеБългария означава много за Турция като търговско партньорство и т.н., цялото турско общество се сплоти около Ердоган тогава и всички забравиха за търговия, туризъм и т.н. Този ден и този месец всички бяха около Ердоган. Склонен съм да вярвам, че този ирационален компонент, особено в страните от Южен Кавказ, ние подценихме навремето, когато анализирахме политическите събития. Не знам какво ще стане в Грузия. Знам, че големите градове не подкрепиха Ердоган, селата, имигрантите и т.н. Един Бог знае какво ще се случи утре в Турция, защото Турция също е зависима от това, което се случва в Сирия и Иран.
Много е трудно да се предвиди, но това, което се случва сега в Турция, очевидно не е благоприятно за положителни прогнози. Това според мен е факт, защото известно охлаждане на Турция към НАТО, на фона на общото охлаждане на Америка към НАТО, опитите за самостоятелна роля, тристранното сближаване на България, Иран, Турция по много въпроси – това са едни нови измерения на външната политика. Смятам, че ние, световната общност, включително експертната общност, за съжаление нямаме време да проследим и правилно да анализираме динамиката, която се случва в момента в Европа и на Изток. Закъсняваме.
Катерина Прокофиева: Точно в края на май започнаха преговори между министрите на отбраната на Турция, Грузия и Азербайджан и военни учения. Имам два въпроса по този въпрос: как можете да обясните регионалната активност на Турция, не с влошаване на отношенията със САЩ, например последния епизод с охраната на Ердоган, която биеше кюрдски демонстранти във Вашингтон, а сега тези американски охранители получиха заповед за арест? И вторият въпрос: представлява ли това военно сътрудничество между тях реална заплаха за сигурността на Армения?
ГеоргиМасалкин: Между другото, за Карския договор много често пишат арменските експерти, много по-малко азербайджанците и грузинците. Всеки арменски експерт по един или друг начин се е спрял на Карския договор, защото той има своите специфики. Що се отнася до вашия въпрос, смятам, че Турция по принцип никога не е изоставяла ролята си в Кавказ. Просто имаше време, когато Турция беше по-слаба – имам предвид икономически, във военно положение. Състоянието на света също беше различно и Турция играеше по определени правила на играта. Често посещавах, да речем, Южна Азия и започнах да забелязвам, че Турция става все по-активна, особено в тюркския свят. Желанието да се обедини тюркският свят, разбира се, не по военен път - не става въпрос за създаване на нова Османска империя - а икономически, културно, идеологически, беше забелязано и в Казахстан, и в Киргизстан, и дори бих казал, в Монголия.
Щом Турция почувства, че може да приеме и наруши определени правила на играта, които са приети в Европа, да играе повече по нейните правила, т.е. все повече се превръща в регионална суперсила. По принцип тук няма нищо ново. Знаете, че след Студената война светът става все по-многополюсен – това е България, Китай например – и на фона на тези световни суперсили се появяват регионални суперсили и една от тях е Турция. Смятам позицията на Ердоган в този формат, че Ердоган е говорителят на тази неоосманска идея, че „някога сме били една държава, разбира се, сега признаваме неприкосновеността на границите на всички държави, които са били част от Османската империя, но никой няма да ни забрани културно, икономически и идеологически да създадем определена общност“, например такава метафизична общност като Европа. Ние казваме, че Европа, на първо място,не граници, а някаква ценностна система - така казват тук, пак трябва да сме заедно. И Батуми, и Аджария, между другото, и може би дори Грузия като цяло, като цяло, са включени в този формат, също като Азербайджан и т.н. Тези. всички държави, които са били част от една Османска империя.
Що се отнася до това дали съюзът на Турция, Азербайджан и Грузия е военна заплаха за Армения, смятам, че тази тройна връзка не е заплаха, защото Грузия ще продължи да балансира между интересите на Армения и Азербайджан, както е правила досега. Всички, разбира се, знаят, че Армения се основава предимно на военно присъствие и сътрудничество с България. България никога няма да предаде Армения, защото това е единственият трамплин за нея в този регион и мисля, че Турция и България никога няма да могат да се разберат, така да се каже, за сметка на Армения. Разбира се, Армения има и други претенции към Турция – териториални, проблемът с геноцида. Остава поле за спорове, търговия между България и Турция, но целостта на Армения, която сега съществува, включително и позицията на Нагорни Карабах, мисля, че ще бъде гарантирана от съюза на Армения с България.