кокошка история
Вчера някакво животно, вероятно лисица, ни уби Пеструшка, кафяво пиле. Пренебрегнахме, можем да кажем, спокойни. Цяло лято нашите три кокошки и Петя свободно, без страх се разхождаха из квартала, а ето - и на вас! На пет метра от къщата, посред бял ден!
Първо видели изплашената Петя, сгушена сама в една барака. Тогава започнаха да търсят пилета и скоро в падналите листа намериха трупа на Пеструшка, изяден отстрани. Не припаднах, но бях на ръба. Скоро тук, в храстите, открих Света, полумъртва от стрес, но жива! И нашата любима Чернушка падна под земята. Дългото издирване не даде резултат и предположихме, че нагло неизвестно същество я е завлякло в гората.
Вечерта В. А. замина за града за няколко дни по планирана работа, настроението му беше развалено, но всъщност беше ядосан като куче. „Пропускът в живота на селото е недопустим“, каза той на раздяла.
Дъщеря ми се обади тази сутрин. Разговаряйки на прозореца, където връзката е по-добра, споделих с нея тъжна случка. И изведнъж виждам: от гората по добре утъпкан коловоз, с характерна походка - клатушкайки се от една страна на друга и широко разтворени лапи, нашето черно пиле бърза към къщата - живо и ритащо! Закопах се в гората за през нощта, а на сутринта - бързо да се върна на мястото си! Честно казано останах малко без думи. За да отпразнува, тя изтича след нея, но го нямаше - Чернушка показа независимост и не искаше да влезе в двора. След много убеждаване тя мина покрай мен през портата и щастливото пилешко семейство най-накрая се събра отново, след като загуби една приятелка. Трябваше да го откъсна и да го сготвя за нашето куче Ярик, определено не исках да ям Пеструшка.
PS: Откъснах, нарязах, сготвих, но Ярик не изяде мъртвата птица. Подушвайки чаша богата супа, той жаднопогледна мястото на смъртта на Пеструшка, където все още лежаха перата й.