Колко скоро ще изчезне украинският език Проза на живота
За да спася повечето от съществуващите сега езици (има общо седем или осем хиляди), мисля, че няма да е възможно в близко бъдеще. Езиците и диалектите изчезват на Земята толкова бързо, колкото различни животински видове. Според ЮНЕСКО всяка година има петдесет езика по-малко на планетата. И темпото расте. Учените бият тревога и създават Червената лингвистична книга. Но за разлика от Червената книга на животните, когато застрашените видове, изброени в нея, са изкуствено поддържани и запазени в природни резервати, не можете да направите това с езици. Самите хора спират да ги говорят и на учените не им остава нищо друго освен да съставят речници и да ги оставят на рафта. Като надгробни паметници. Няма надежда за ексхумация.
Защо се случва това? И необходимо ли е да се противопоставяме на този процес?
Нашият свят, ако се разглежда от историческа гледна точка, клони, от една страна, към многообразие, където всеки човек е уникална личност, и от друга страна, към обединение. Да, ние се стремим да имаме автомобили от всички марки и спецификации, с индивидуален, единствен по рода си дизайн и се гордеем, че сме различни от другите. Но горивото трябва да остане общо, да отговаря на същите стандарти. Ако искате да се откроите, няма да стигнете до никъде. Има безброй домакински уреди във възход, но ние знаем, че колкото и различни да са (сешоар, машинка за подстригване на кучета или кафе машина), те трябва да работят на напрежение от 220 волта.
Езикът е същото гориво, същата енергия, необходима на хората, за да общуват. А многообразието от езици създава все по-очевидно неудобство, пречи на бизнеса, усложнява политиката. И преводачи посредници, живи или софтуерни, които лесно могат да използват украинската фраза: „Ще готвя„Ще те изпея“, преведете като: „Ще ви заразя с едра шарка“. И за мен изглеждат глупави думите на един политик националист, който изрази надежда, че скоро ще дойде моментът, когато президентът на Украйна ще отиде в Москва за преговори със своя преводач. Не желая такова "щастие" на Украйна. Щастието е, когато все още си разбран.
Светът е обречен на обединение. В този смисъл дори и руганата от мнозина масова култура всъщност се появи с причина – тя играе колосална консолидираща роля. Човечеството все повече се превръща в единен организъм. Всички вече имаме светкавична връзка с почти всеки човек на всеки континент. Езикът, колкото и банално да звучи, е преди всичко средство за комуникация и в ситуация, в която трябва бързо и правилно да се разберете, „покажете се“ с факта, че имате свой собствен език, означава да се обречете на изолация и трудности.
Имаме все по-голяма нужда един от друг и зависим един от друг, а интернет форумите, подобно на брейнсторминг за решаване на всякакви проблеми, се превръщат в норма и не е далеч времето, когато цялата планета ще се обърне от вика на един човек. Наистина, това време вече е настъпило. Има случаи, когато лекари по време на операция, изправени пред спешна ситуация за тях, се обърнаха чрез световната мрежа към цялото човечество, получиха необходимия съвет от непознат специалист и спасиха живота на пациента.
Разбира се, съжалявам за умиращите езици. Обичам украинския език толкова, колкото и неговите носители. Обичам уникалния украински хумор, възпитана съм на украинската литература по същия начин, както и на българската. Украинските песни са ми скъпи. Гледам с тъга и разбиране на конвулсивните опити на тези, които се опитват да запазят този език, да го опазят от приближаващите три-четири езикови гиганта, които,на свой ред също чакат трансформация. Тези хора живеят в миналото и в своите илюзии. Те се опитват да запазят това, което не им принадлежи. Да спасим от изчезване това, което нашите внуци сами ще изхвърлят като ненужно. Мен ме боли толкова, колкото и тях, но бъдещето е неумолимо. Не знаете ли, че всичко умира рано или късно? Това се е случвало повече от веднъж в историята. Съвсем наскоро селяните гледаха с ужас как градовете се приближаваха към тях и минаваха под разрушаването на техните колиби, техния начин на живот и тяхното минало. Те се съпротивляваха с всички сили, децата им вече възприемаха всичко това с безразличие, а внуците им се подиграваха на глупавите и задкулисни старци.
Казват, че запазването на езика означава запазване на културата. Колко усилия бяха похарчени в миналото и предишния век, за да се запази девствената чистота на езика. Какъв е смисълът? Половината от него се състои от заеми. И това според мен е нормално. Сега ще се опитаме да говорим на езика от преди двеста години! И така, за какъв език трябва да се борим? Кое е сега? Кое беше преди сто години? Хиляда? Да, потомците дори няма да ни попитат! Въпросът е, че промените в езиците отразяват промените в нас. Ние самите се променяме драматично. Езикът е второстепенен. Той служи на хората, а не обратното. Та възможно ли е да се направи култ от това, тъпчейки се - тук и сега! - върху правата на хората и им доставя огромни неудобства във всички сфери на живота в името на абсурдната идея за създаване на единна нация?
Древният човек се е научил да говори, за да бъде по-лесно да ловуват заедно, да строят жилища, да предават опит на децата, да се противопоставят на природните бедствия, с една дума, да оцелеят. Ето това е първоначалното значение на езика, което сме забравили дълго време. Но сега, когато същият проблем за оцеляването вече е изникнал пред цялото човечество, когато външните и вътрешните заплахи придобиват планетарен мащаб, когато оръжиятаунищожението е на път да достигне такова ниво, че всеки човек може по свое желание да доведе до смъртта на цялата цивилизация, въпросите за взаимното разбирателство на всеки с всеки не изглеждат като празна фраза. Деветдесет и девет процента от проблемите на Земята се дължат на това, че не се разбираме или се разбираме неточно.
Така че може би езиците умират. Човечеството ги хвърля, както дърветата хвърлят листата си, за да преминат в ново качество и да оцелеят през суровата зима. Така че струва ли си да ги налагаме изкуствено, както е в Украйна?