Колко струва родината 9 най-опасни предатели, Севастополски истории
От какво се ръководят предателите, когато започват своите опасни игри? Някои го правят от страх за собствената си кожа, други от любов към вълнение и риск, трети вкарват тук идеологически и идейни мотиви. Най-честата причина обаче са парите. Колко струват услугите на един предател на Родината?
Палмата в този въпрос принадлежи на полковникВалерий Михайлов. Дълги години Михайлов е служил в централния офис на ФСБ на България и е имал достъп до много секретни документи. Около 2001 г. Михайлов започва активно да продава тайни на американските разузнавателни агенции.
Бизнесът се оказва много печеливш: за всеки документ, предаден на представителите на ЦРУ, Михайлов получава най-малко 500 долара. Тъй като в продължение на десет години сътрудничество с американците, предателят е предал на ЦРУ хиляда документа с класификация „секретно“ и „строго секретно“, включително копия от докладите, които ръководството на ФСБ е изготвяло за висшите служители на държавата, се оказва, че по време на кариерата си на предател на Родината Михайлов е спечелил най-малко половин милион долара.
Служителите на ФСБ, разкрили случая Михайлов, обаче смятат тази цифра за силно подценена. Някои документи бяха с такава стойност, че за тях янките откопчаваха Михайлов до пет хиляди долара наведнъж. Така общата сума на таксите се оценява на няколко милиона щатски долара. С тези пари по-специално са закупени имоти в САЩ и Украйна.
"ТАСС Е УПЪЛНОМОЩЕН ДА ЗАЯВИ..."
Следващият в класацията на най-добре платените предатели е съветският дипломатАлександър Огородник. В документите на КГБ на СССР този другар е посочен като Агроном, а в ЦРУ измислят още по-звучен псевдоним - Трианон. Това е дума, даЮлиан Семьонов хареса цялата история, свързана със задържането на Огородник, толкова много, че той състави детективска история, която скоро беше превърната в телевизионен филм „ТАСС е упълномощен да заяви ...“.
Александър Огородник, известен още като Агроном, известен още като Трианон
Успешният съветски дипломат Александър Огородник, доктор по история, специализира в страните от Латинска Америка. В резултат на командировка в Колумбия той получи отлична препоръка, беше известен като голям познавач на историята и културата на Латинска Америка. Ярката външност на дипломата беше донякъде подкопана от неуморните му интимни връзки, за които се носеха легенди във Външно министерство.
Но много повече чекисти се интересуваха от този факт от неговата биография: след завръщането си от Колумбия Огородник отказа обещаваща позиция в Института за Латинска Америка и не работи никъде шест месеца. Но веднага щом му беше предложена позиция в отдела за външнополитическо планиране на Министерството на външните работи, той веднага се съгласи.
Факт е, че работата в този отдел разкри широки възможности за достъп до документи от особено значение, отнасящи се преди всичко до отношенията между СССР и САЩ.
Огородник трябваше да бъде държан тайно под наблюдение. И резултатите не закъсняха. Първо външната реклама регистрира редовните посещения на Огородник в Парка на победата в Москва. В същото време, като правило, той оставя своята Волга там, където обикновено минават американските дипломати.
И тогава контраразузнавачите успяха да намерят най-важното доказателство за предателството на Огородник - тайник, в който Агрономът съхраняваше микрофилми с инструкции на ЦРУ на български език.
Не беше възможно да се изпомпва Огородник. И малко по-късно експертизата установи, че капачката съдържа силно отровно вещество, направено на базата на отрова кураре.
Историята обаче не свърши дотук. След като дешифрираха съдържанието на иззетите микрофилми, чекистите разкриха кръга от познати на Огородник в американското дипломатическо ведомство, както и датата и часа на предаване на секретни материали. Беше решено американските разузнавачи да бъдат хванати на червено. Всичко това е показано много подробно и колоритно във филма „ТАСС е упълномощен да заяви...“.
Единствената разлика е, че в действителност американският дипломат, задържан на Краснолужския мост, се оказа дама -Марта Питърсън, вицеконсул и хоноруван служител на резидентурата на ЦРУ в Москва. При задържането дамата оказала яростна съпротива, като демонстрирала добро владеене на техниките на ръкопашен бой и познаване на български нецензурни изрази.
Задържането на Марта Петерсън на Краснолужския мост. Оперативно заснемане на КГБ на СССР
Що се отнася до Огородник, от декодираните микрофилми и от материалите на разпита на Марта Питърсън беше възможно да се установи размерът на хонорара, който американците са платили на своя агент. По време на работата си за ЦРУ Трианон е получил общо 319 983 щатски долара.
ЧОВЕК С КАЛЪФ
Както се оказа по-късно, Сметанин крои планове за сътрудничество с американците от дълго време. За тази цел той веднъж се появи във вилата на американския военен аташе и предложи секретна информация в замяна на долари. Известно време станцията на ЦРУ в Лисабон се вгледа внимателно в потенциалния шпионин, няколко пъти служители на ЦРУ се срещнаха с него в хотелски стаи и дори проведоха сесия с полиграфски тест. И едва когато се убедиха, че Сметанин не е монтаж на КГБ, а нормален кариерист, алчен за пари, се извърши вербовката, резултатът от която беше прословутата разписка.
Арестът на Генадий Сметанин се случи толкова бързо, че използването на капсула с отровапредателят се провали. Оперативно заснемане на КГБ на СССР
След като получи работа като шпионин, Сметанин започна такава бурна дейност, че опитни американски разузнавачи бяха изненадани. Всичко, което попадна в ръцете на дежурния Сметанин, той незабавно завлече при новите си собственици. Той не се притесняваше да копира документи от личните досиета на колеги и внимателно да записва разговорите си с колеги. Имаше страст да доказва на работодателите си, че не му плащат напразно.
Като цяло Сметанин се опита да направи всичко възможно. Дори съпругата му, която работеше в посолството като технически служител, беше привлечена да събира информация за шпионаж. В резултат на това съпругата на Сметанин, която отначало просто помогна на съпруга си, без да подозира нищо, също стана платен агент на ЦРУ.
При личен обиск, наред с други неща, те иззеха очила в скъп калъф от Сметанин - подарък от резидент на ЦРУ. Между чашите бяха умело скрити шпионски инструкции, а в кутията беше монтирана капсула с отрова, която Сметанин трябваше да отвори в случай на опасност. Служителите от контраразузнаването обаче извършиха задържането на шпионската двойка толкова бързо, че Сметанин нямаше време да използва капсулата ...
ЧАРЪТ НА ЕЗИКОЗНАТА
Четиридесет хиляди съветски рубли, както и 24 златни монети от царско сечене с номинална стойност от пет рубли всяка - такава такса получи за услугите си служител на ГРУАнатолий Филатов. Историята накратко е следната.
Анатолий Филатов
По време на следващите срещи с американския разузнавач Кейн Филатов му издава всичко, което знае за персонала на съветското разузнаване, предава служители, работещи в чужбина, и предава фотокопия на строго секретни документи.
Сътрудничеството продължи и след края на командировката на Филатов. Преди да се завърне в Съветския съюз отново с негоКейн се срещна и инструктира подробно за по-нататъшните действия, а също така предаде 40 хиляди рубли съветски пари и 24 златни монети. Освен това на Филатов е обещано да превежда по 800 долара месечно по сметката му в САЩ.
С такива фантастични за тогавашните стандарти пари Филатов се завръща в Москва, без да подозира, че съветското контраразузнаване е тясно замесено в него. Взеха Филатов в момента, в който получи инструкции от американските господари. Ето как беше.
За да не се срещнат лично с Филатов, американците решиха буквално да му вкарат секретна информация на московските улици. За целта контейнер с микрофилми и други шпионски атрибути беше маскиран като парче тръба, зацапано с мазут. Американците планирали да изхвърлят този непрезентабилен предмет през прозореца на дипломатическа кола на строго определено място в града, а Филатов трябвало да го вземе до десетина минути.
Те избраха Kostomarovskaya Embankment като място за прехвърляне на кеша, или по-скоро неговото място, където колата не се вижда за няколко секунди - в случай че дипломатите бъдат проследени. Това, според намерението на американците, е било да се минимизира рискът от операцията. И като пряк изпълнител на безупречния план, те избраха служител на американското посолство, и на непълно работно време опитен cereushnikВинсънт Крокет.
Арестът на семейство Крокет. Оперативно заснемане на КГБ на СССР
Семейство Крокет, напълно убедени, че са спрени от КАТ за превишена скорост, спокойно излезли от колата. Веднага обаче се озоваха заобиколени от сурови момчета в цивилни дрехи, които ги обвиниха в шпионаж и им показаха контейнер, изхвърлен встрани от пътя.
По-нататък събитията се развиха според традициятаподобни на сценария случаи: Крокетите са отведени в приемната на КГБ на Кузнецкия мост, след което са експулсирани от страната, а техният агент на име Филатов е арестуван в същия ден и скоро изправен пред военен трибунал за държавна измяна.
ФАЛШИВЕН ПОЛКОВНИК
Затваря челната петица на най-високоплатените предатели на Родината полковник от Въоръжените сили на БългарияСергей Скрипал. Неговият хонорар за предателство беше 100 000 долара.
Известно е, че Скрипал, който е имал достъп до информация, представляваща държавна тайна, редовно е предавал секретни данни на служители на британското разузнаване. Полковникът започва престъпната си дейност през втората половина на 90-те години, когато е в дългосрочна командировка в чужбина.
Там той се забърква с представители на британското разузнаване и поддържа тесни контакти с нея почти десет години. Приятелството с британците не приключи дори когато Скрипал се върна в родината си и се пенсионира.
За десет години сътрудничество предателят предава на англичаните няколко десетки български разузнавачи, работили под прикритие в различни европейски страни. Скрипал привлече вниманието на българското контраразузнаване през 2005 г. А през 2006 г. съдът лиши предателя от военното му звание и го осъди на 13 години затвор за шпионаж.
ДИСКЕТА С ДЪРЖАВНА СЕКРЕТНА
Дудник обаче нямаше да предаде дискетата, тъй като от самото начало на шпионската му кариера всичките му действия бяха внимателно наблюдавани от ФСБ. Дудник, разбира се, не знаеше за това и искрено вярваше, че играе независима игра и скоро ще получи желаната такса - половин милион щатски долара.
Майор Дудник е служил в щаба на Оренбургската армия на стратегическите ракетни сили и е имал достъп до много военни тайни. Един ден в главата му дойде една мисълпродайте някои тайни за чиста сума. За целта Дудник записва на дискета информация за разположението, числеността и бойните действия на подразделенията на стратегическите ракетни войски, след което заминава на почивка в чужбина и се опитва да влезе в американското разузнаване.
Скоро се появиха и "представители на американското разузнаване". По време на няколко лични срещи те успяват да убедят Дудник, че е по-добре да се търси купувач на територията на България: казват, сега има много американски бизнесмени и общественици, които работят за ЦРУ и имат правомощията да вербуват агенти измежду български граждани. Дудник повярва и се завърна в България, където веднага се свърза с "представител на ЦРУ" и му предложи гешефт: половин милион долара в замяна на дискета с държавни тайни. Американецът се оказа оперативен служител на ФСБ на Руската федерация. Дудник трябваше да се срещне на Чистие пруди. Останалото беше въпрос на техника.
НЕ СЕ СПОРАЗУМИХА ЗА ЦЕНАТА НА ВЪПРОСА
В тази петица несъмнено ще влезе още един предател -Виктор Шеймов. Но за разлика от Дудник, той е възпрепятстван не от български контраразузнавачи, а от нови собственици. Факт е, че Шеймов беше банално хвърлен с хонорар.
Стана ясно, че полицаите от "Жданов" не са замесени в изчезването на Виктор Шеймов. И скоро стана ясно, че те наистина нямат нищо общо с това. Шеймов вече е живял дълго време на Запад, където бяга със семейството си през май 1980 г.
Биографията на Шеймов е безупречна по съветските стандарти. Баща му беше голям специалист в ракетната и космическата индустрия. Самият Виктор завършва Московския държавен технически университет „Бауман“ през 1970 г., един от най-добрите технически университети в страната. И година по-късно той е поканен да работи в КГБ. През онези години в органите на държавна сигурност дойдоха много технари от различни изследователски институти и университети в Москва. Шеймов от тях.
По едно време дезертьорът е работил за Агенцията за национална сигурност на САЩ. След това обаче се скарва с работодателите си и се занимава с частен бизнес. Те казват, че конфликтът е възникнал по много банална причина: янките са обещали да му платят милион долара, но всъщност са разкопчали само 27 хиляди. Така Шеймов се обиди...