Колоната в архитектурата е
Колона (строителна техника). Дървени и каменни стълбове с проста форма се наричат стълбове. Най-простият тип дървена опора е стойка, оформена от дървен труп. Обикновено товарът се прехвърля върху стелажа с помощта на хоризонтална греда, която се нарича лента, напречна греда, дюза или греда. Ако разстоянието между стойките е значително и лъчът се окаже слаб, тогава, за да се намали обхватът и да се увеличи устойчивостта на гредата към натиска на товара, който поддържа, над всяка стойка се поставя допълнителна къса греда, която се нарича подгреда или възглавница, а понякога гредите се поддържат от наклонени подпори, лежащи върху стълба, и най-често подгредите се използват заедно със скоби. Дървените к., използвани като украса и неподдържащи товара, се правят от дъски, заковани към кобилката с дървени гвоздеи, тоест дървени кръгове, ударени заедно и залепени от изрязани парчета от дъската. Сварени на наливна К., след изсушаване се очертават с пергел. Дървените к. трябва да се използват само там, където няма опасност от пожар и к. са недостъпни за влага. Но повсеместното разпространение на дървото, неговата евтиност, лекота, лекота на облицовка и здравина правят възможно използването им много често. Използвайки свойствата на материала, дървените стълбове получават различни форми и по-леки пропорции от каменните стълбове.Височината на стълбовете достига 20 или повече диаметъра на опората. Дървените к., с оглед на тяхната лекота, най-често се изработват без изтъняване нагоре. Във височина опората е обшита с еднообразна призма, украсена с различни фигури и заковани филета, или едната част на К. е обшита с призма, а следващата с цилиндър или призма с различна форма. За украса служат и основи и капители, които са оформени от малки изрезки на самата стойка и са заковани към нея.дървени филета, но най-често конструктивната роля на капители и основи се играе от възглавници, облицовки, подпори и скоби, които са декорирани много различно. Дървени к. понякога също са измазани, а след това гипсови капители и основи са прикрепени към тях с пирони. В този случай те се опитват да им придадат вид на каменни к. В богатите сгради прътите от каменни к. са направени цели от гранит, мрамор и други камъни от устойчиви скали. В този случай капителите и основите са свързани с ядрото с пирони (виж Каменни работи) или външната част на капителите и базите е завършена с бронз.Ако е невъзможно да се направи ядрото на К. монолитно, то се състои от отделни тамбури (сегменти), които понякога също са свързани с бронзови пирони (железните пирони ръждясват и, докато увеличават обема си, разстройват камъните). К., сгънати от фин материал, трябва да се показват в добро решение. Пръчките от тухлени тухли са направени от извити тухли или обикновени тухли, изсечени отвън, и в този случай тухлите трябва да бъдат измазани, тъй като облицовката отслабва тухлата. Простите капители и основите на тухлени капители са направени от дялан камък или от тухла на спусък; по-сложните форми се отливат в цимент. Понякога тухлената зидария е облицована с теракотени или гипсови капители. Използвани са също бронзови капители и чугунени основи. Чугунът е отличен материал за к. Заемайки малко място, чугунът к. е особено удобен, когато се използва вътре в сгради или при изграждането на леки галерии. Най-удобната форма за чугунен к. е тръбната, а дебелината на метала рядко надвишава една дванадесета от диаметъра. Друга много удобна форма на сечение за чугунени кокалчета е кръстът, където не се изисква елегантен външен вид. Звездовидното напречно сечение дава по-красив чугунен к. малъкразмерите се отливат заедно с капители и основи. К. с по-големи размери са съставени от отделни части, които са свързани с болтове или съединители. За да се придаде на чугуна к. по-голяма устойчивост на напречно огъване, краищата му трябва да бъдат разширени под формата на основа и столици, а опорните равнини на последните трябва да бъдат точно завъртени, перпендикулярни на оста на К. За по-добро предаване на налягането към основата, под основата се поставя гранитна облицовка или чугунена плоча, закрепена към зидарията с болтове. Железните кутии, занитени от валцуван материал, също могат да имат различни секции: кръст (направен от четири квадрата, с вмъкване на дистанционни елементи, ако е необходимо за здравина), пръстен (нитован от четири квадранта или две корита), тръбна кутия (направена от четири ленти, свързани в ъглите с квадрати) или повече или по-малко сложни комбинации от тези форми. Размерите и устойчивостта на късите колони се изчисляват в зависимост от натоварването на колоната, като се вземе предвид максимално допустимото напрежение на натиск на материала (от 50 до 66 кг на квадратен см за дърво, от 16 до 25 кг за камък, от 7 до 12 за тухлена зидария, около 500 за чугун и около 750 кг за желязо). Високите k., а именно дървото и металът, в допълнение към равномерното компресиране, също са подложени на така нареченото надлъжно огъване и дори преди границата на раздробяване, те могат да бъдат унищожени поради изкълчване. За подобни K. се допуска натоварване, което е определена част от товара, която въз основа на теоретични формули (виж таблицата) трябва да наруши K.
Тази стойност на разрушителното натоварване зависи от съотношението на височината на к. към дебелината и от метода на фиксиране на краищата му. Таблицата сравнява четири различни условия за фиксиране на краищата на К. големината на натоварването на счупване за чугун, желязо и дървен К. и в същото време са дадени границитесъотношението на височината на к. към дебелината, до което размерите на к. могат да се проверят само за проста компресия. P е крайното натоварване, J е инерционният момент на напречното сечение K. около оста, минаваща през центъра на тежестта на сечението, E е коефициентът на еластичност на материала, l е височината K.
В този случай допустимото натоварване трябва да се вземе за чугун от 1/4 до 1/6 от границата, за желязо същото, а за дърво около 1/10. Според експериментите на Godgkinson, К., захванати от широки основи, са сходни по съпротивление с К., чиито краища са фиксирани, а кухите цилиндрични К. са по-здрави от същото тегло като К. с многоъгълна или звездообразна секция.
Енциклопедичен речник F.A. Brockhaus и I.A. Ефрон. - Санкт Петербург: Брокхаус-Ефрон. 1890-1907 г.
Вижте какво е "Колона в архитектурата" в други речници:
КОЛОНА (в архитектурата) - КОЛОНА (фр. colonne), архитектурно обработена вертикална опора, кръгла в сечение, елемент от носещата конструкция на сгради и архитектурни ордени. Състои се от стебло, столици и основа. Отделни колони обикновено служат като паметници ... Енциклопедичен речник
Колоната в архитектурата — (гръцки κιων, στύλος, латински columna, френски colonne, немски Säule) е един от най-важните конструктивни елементи в архитектурата, използван главно като междинна връзка между основата на конструкцията и нейните горни части. Това е ... ... Енциклопедичен речник F.A. Brockhaus и I.A. Ефрон
Колоната е вертикална линейна конструкция, чиято височина значително надвишава нейното напречно сечение. Колона, предназначена за възприемане на вертикални (в по-малка степен хоризонтални) натоварвания. Източник: Речник на архитектурно-строителните термини 1 ... Строителен речник
Колона (архит.) - Колона (фрколона, от лат. columna), архитектурно обработена вертикална опора, обикновено кръгла в напречно сечение, основен елемент на сграда (конструкция), носеща конструкция и др. К. служи главно за възприятие ... ... Велика съветска енциклопедия
КОЛОНА - (френска колона колона). 1) стълб, поддържащ или украсяващ част от сграда. 2) паметник под формата на стълб. 3) известна формация на армията. 4) кораби, построени в няколко линии. Речник на чуждите думи, включени в българския език ... ... Речник на чуждите думи на българския език
Колона - (фр. colonne, от лат. columna колона), архитектурно обработена, кръгла в напречно сечение, вертикална опора, основният елемент на сградата, носещата конструкция на сградата и архитектурните порядки. Възникна като най-простият елемент на стелаж ... ... Художествена енциклопедия
Колона - - вертикална опора на сграда, конструкция, възприемаща вертикални натоварвания от други елементи (греди, ферми, арки, сводове и др.) [Нов политехнически речник, Москва, Научно издателство, 2000 г.] Колона - (фр. colonne от лат. ... Енциклопедия на термини, определения и обяснения на строителни материали
колона - 1. Вертикален конструктивен елемент под формата на прът или прът, предназначен да поема натоварвания на натиск и обикновено е част от архитектурна композиция 2. В архитектурата, елемент от архитектурен ред, състоящ се от основа, ... ... Референция на техническия преводач
Колоната на Соломоник - - пластмасови, усукани колони, възникнали в ориенталската архитектура, за първи път са използвани в храма на цар Соломон. [Речник на термините на архитектурата. Юсупов Е. С., 1994] Заглавие на термина: Колони Заглавия на енциклопедия: Абразивно оборудване, ... ... Енциклопедия на термините,определения и обяснения на строителни материали