Комплекс "Точка U" стар кон, все още способен да съсипе всяка бразда - Енциклопедия на безопасността
Странни усещания предизвиква той, спокойно си проправя път през гората, без да се притеснява особено при избора на маршрут. Нещо като спокойно и небързащо творение на съветския военно-промишлен комплекс. И когато си помислите колко години е била в експлоатация Точка, същите чувства възникват, когато погледнете стария АК-47, побелял, с избледняло посиняване, но не по-малко смъртоносен.
И тук е горе-долу същото. "Точка" е в експлоатация от 1975 г., модернизираната версия "Точка У" - от 1989 г. Основната му разлика е дълъг обсег, до 120 км, и точност на стрелба. Комплексът е въоръжен с ракета 9М79, която в зависимост от вида на бойната глава има версии 9М79Ф, 9М79К и др. Главната част може да бъде ядрена AA-60, фугасна 9N123F, касетъчна 9N123K и др. Бойната глава на касетата съдържа касета с петдесет осколъчни суббоеприпаса. И има 9N123G и 9N123G2-1, специални бойни глави, способни да носят в своите 65 касети от 50 до 60 кг такива сладки неща като R-33 и R-55 Soman.
Ракетният двигател е твърдогоривен еднорежимен. Главната част на ракетата е неотделима. Ракетата е управляема по цялата траектория, което осигурява висока точност на попадение. Ракетата се изстрелва от наклонена направляваща, а след изстрелването ракетата прави завой към целта. Посоката на пристигане на пусковата установка към целта за "Точка" е + -15 градуса, което намалява вероятността за определяне на точката на изстрелване при откриване на траекторията. В последния участък от траекторията ракетата се завърта и пикира вертикално върху целта. За постигане на максимална площ на унищожение се осигурява въздушен взрив на бойната глава над целта.
Основните бойни машини на комплекса(пускова установка 9P129M-1 и транспортно-зареждаща машина 9T218-1) са монтирани на колесни шасита 5921 и 5922. На двете шасита е монтиран шестцилиндров дизелов двигател 5D20B-300. Всички колела на шасито са задвижващи, гуми с регулируемо налягане на въздуха.
Ако е необходимо, 15-20 минути след завършване на марша и пристигане на позицията, ракетата може да се отправи към целта, а след още 1,5 минути пусковата установка вече може да напусне тази точка, за да се изключи възможността да бъде поразена от ответен удар. По време на прицелване, бойно дежурство, както и по време на повечето операции на стартовия цикъл, ракетата е в хоризонтално положение, а издигането й започва само 15 секунди преди старта. Това осигурява висока секретност на подготовката на удара от средствата за проследяване на противника.
Транспортно-зареждаща машина. В запечатаното му отделение могат да се съхраняват и транспортират две напълно готови за изстрелване ракети из бойната зона. Специалното оборудване на машината, включващо хидравлично задвижване, стрелов кран и някои други системи, позволява зареждането на пусковата установка за около 19 минути. Тази операция може да се извърши на всяка инженерно неподготвена площадка, чиито размери позволяват поставянето на пускова установка и транспортно-зареждаща машина един до друг.
Подобно на много от това, което е създадено в СССР, то е направено просто и с вкус. Следователно, очевидно, той все още е в експлоатация днес.
Времената обаче се променят и в някои отношения не към по-добро. По отношение на общото състояние на нещата около нашите граници. И, според наличната информация, кариерата на тези бойни машини все пак ще бъде сложена.В съвсем близко бъдеще 448-ма бригада ще получи „Искандери“.
"Искандер" - същото творение на съветския и български гений Сергей Павлович Непобедим, както и "Точка У". Само предшественикът беше различен, Окският ОТРК, унищожен от предателството на Горбачов.
27 години служба "Точки" постепенно приключват. Но да се каже, че комплексът е остарял, езикът не се обръща.