Комплекси в стил мега-Агроинвеститор
В България, с традициите на мащабно селскостопанско производство и голямото търсене от преработвателите на големи партиди сурово мляко, е по-изгодно да се строят мегаферми, отколкото помещения за 200-400 говеда, смятат експерти. Миналата година беше възможно да се изгради комплекс с 1-1,5 хиляди крави за 500-800 милиона рубли, средният прогнозен период на изплащане беше 8 години. Сега, за да възвърнат инвестициите в мегафермата и да реализират печалба, животновъдите се нуждаят от 10-15-годишни заеми с компенсация от 100% от процента на рефинансиране на Централната банка, съфинансиране на разходите за строителни материали, оборудване и добитък, както и стабилни цени на суровото мляко.
Струва си да се строят мегаферми у нас, казва Михаил Мищенко, управляващ партньор на консултантската агенция CVS: „България отдавна се занимава с широкомащабно търговско селскостопанско производство. Затова големите млечни ферми – с млечно стадо от поне 500 крави – имат добри перспективи на пазара.“ Големите преработватели, които се интересуват от висококачествено мляко и стабилна суровинна база, предпочитат да работят с такива компании, обяснява Мищенко. Освен това, допълва експертът, млечните ферми се уголемяват навсякъде по света. „В Европа има много малки ферми със 70-100 глави“, признава той. — Но според европейските аналитични служби до 2015 г. средната ферма ще бъде проектирана за 160 глави. Ще има и много големи краварници - от 500 глави във всяка. В същото време трябва да се научите как да управлявате индустриална ферма, твърди Мищенко: там производствените и технологичните процеси са изградени по съвсем различен начин, отколкото в традиционните млечни комплекси.
Андрей Голохвастов, генерален директор на Agriconsult, също смята, че е изгодно за инвеститорите да създават мегаферми. „Икономиката на предприятията, предназначени за 1200-2000 глави добитък, е по-интересна от фермите само с 200-400 крави,“ —той казва. Голохвастов обяснява това с факта, че делът на постоянните разходи в цената на млякото в големите ферми е по-нисък, отколкото в обикновените ферми, където също е възможно да се инсталира по-производително оборудване и да се закупи енергийно богата селскостопанска техника. Ако не беше кризата с ликвидността, щеше да има повече желаещи да инвестират в мегаферми. Но през втората половина на 2008 г. банките на практика спряха да отпускат нови заеми за проекти за период от три години и спряха финансирането за много вече одобрени. Въпреки това обективното търсене на продуктите на мегафермите остава: фабриките нямат достатъчно суровини, те се интересуват от големи доставчици на висококачествени суровини, на които преработвателите са готови да осигурят по-удобни условия на плащане и да купуват мляко с премия спрямо средната пазарна цена. „Големият клиент е по-интересен, защото тогава няма да е необходимо да обикаляте 5-10 ферми, събирайки мляко с различно качество“, казва Голохвастов.
Ръководителят на консултантския център Diagenis Роман Костюк съветва инвеститорите, които не са се отказали от намеренията си да строят ферми въпреки кризата, да изчислят правилно мащаба на този бизнес. „Минимумът е 800 крави, в противен случай рентабилността ще бъде ниска“, казва той. „Смятам, че 1 хил. крави е оптималната цифра, но ако стадото е повече от 1,5 хил., успехът на предприятието ще бъде под съмнение, тъй като системата за управление ще стане по-сложна.“ Според специалистите на Diagenis е по-добре да се изгради не една голяма ферма с поне 1,5 хиляди говеда, а да се направят секционни комплекси от две или три ферми с по 500-800 крави. Това позволява да се намалят рисковете от болести по животните, да се управлява по-добре производството и най-важното - да се реши основният проблем на мегакомплексите - висококачествената грижа за животните. Но в този случай разходите за персонал ще се увеличат, предупреждава Костюк.
Земята трябва да бъденаблизо
Пермското предприятие Нива, което е част от холдинга Ашатли, е построило комплекс за 1140 говеда. Състои се от доилна зала и пет сгради, свързани с галерия за 240 животни всяка. Планираната продуктивност на една крава е 8000 литра/година, прогнозният капацитет на фермата е 25 тона/ден. В промишленото производство на мляко фиксираните разходи са по-ниски, доволен е Сергей Чернов, първият заместник генерален директор на Ashatli. „В новия ни комплекс работят 20-25 души, а със стари технологии, със същия добитък ще ни трябват 50-60 служители“, дава пример той. В мегафермите обаче проблемите с ветеринарната медицина, правилните дажби за хранене и изхвърлянето на оборския тор са по-остри, продължава Чернов. Според неговите наблюдения малките стопанства са по-добри „за частния фермер“ - те могат да се обслужват от едно семейство или няколко лично заинтересовани от бизнеса собственици и тогава ще има добри икономии, тъй като никой не трябва да бъде контролиран. При индустриалното производство на мляко мегафермата е по-рентабилна, казва Чернов. „Но всичко си има ограничение“, казва той. - Аз например не разбирам много как се управлява комплекс от 5-10 хиляди глави. Освен това концентрацията на такова стадо изисква стриктно спазване на ветеринарните правила. Също така е трудно да се спазват екологичните изисквания, тъй като торът от толкова много крави е трудно да се изхвърли на едно място [без да се транспортира на дълги разстояния].“ Затова Ашатли реши, че ще продължат да строят не много големи мегаферми - по 800-1200 крави.
Според изчисленията на Максим Ванин, финансов директор на псковския холдинг Slaktis (проект на Великолукския млекопреработвателен завод), цената на литър мляко, ако се въведе мегаферма, намалява с 15-20% в сравнение с традиционно предприятие. Но за това той съветва да избирате евтини проекти, комбинирайки такиваматериали като метал/дърво, като избягвате тежки конструкции. „Средно една плевня за 1-1,2 хиляди глави струва 400-500 милиона рубли, без да се брои закупуването на оборудване и добитък“, изчислява Ванин. И като се използват прости строителни материали, е възможно, без да се губи качеството на фермата, да се намалят разходите й до 250-300 милиона рубли: „В този случай определено е изгодно да се изгради мегакомплекс.“ Важно е такъв проект да има достатъчно земя (2-3 хил. хектара) за производство на фураж и в близост до фермата, иначе няма да има смисъл да се предприема, казва Ванин. Сега холдингът регистрира собственост върху до 25 хиляди хектара земеделска земя. „Ако имате 2 хиляди глави на едно място, тогава трябва да имате 3-4 хиляди хектара земя недалеч от фермата“, съгласен е с него Голохвастов от Agriconsult.
Именно подборът на парцели беше първата стъпка на Слактис, когато той проектира четири ферми (всяка с 1200 млечни крави и 1000 пера), спомня си Ванин. Подобно на Ашатли, те го построиха от нулата, но не реконструираха старите краварници. „Можем да ги използваме за отглеждане на малки групи добитък или като помощни помещения“, казва Ванин. „Но няма почти никаква възвръщаемост на тези активи, ще загубите повече пари.“ Строителните технологии в Слактис са избрали прости и не много скъпи - сандвич панели с метални конструкции. Общата цена на една ферма за 1200 глави дойно стадо и 1050 глави влак, заедно с оборудване и добитък, възлиза на около 700-800 милиона рубли. Холдингът ще получи първото мляко след година и се надява да възстанови разходите след 8 години.
Генералният директор на млечната компания Подгорнов и К Полиект Подгорнов не вижда смисъл в създаването на ферма за по-малко от 1000 говеда и повече от 2000.Той. „Първият вече има 300 юници, вторият ще бъде завършен през втората половина на следващата година, ако RSHB продължи да финансира този проект.“ Подобно на други животновъди, Подгорнов говори за високата цена на екологичната безопасност, ако във фермата има повече от 2000 говеда. Хранителните площадки, добавя той, трябва да са „в рамките на 10 км“ от млечния комплекс, в противен случай логистичните разходи ще бъдат твърде високи и срокът на изплащане на проекта ще се увеличи.
Възвращаемостта на мегафермите зависи и от обема на държавната подкрепа за животновъдството в региона, в който са изградени. В регионите субсидиите за мляко варират от няколко десетки копейки до 10 рубли на литър, казва Голохвастов от Агриконсулт. Изкупните цени, продължава той, също не са еднакви в регионите. Ако до млечния комплекс има голямо преработвателно предприятие, което се интересува от закупуване на суровини, тогава цената на пълномасленото мляко може да бъде 14-15 рубли за литър, смята експертът. И при ниска конкуренция за суровини или наличие на монополен преработвател в региона, повече от 8-9 рубли на литър е малко вероятно да бъдат платени на животновъд. Следователно възвръщаемостта дори на подобни проекти за изграждане на мегаферми може да се различава в два пъти, твърди Голохвастов.
Говедата е по-добре да се внасят
За да се изплати една мегаферма, тя трябва само да се напълни с високопродуктивни стада, смятат специалистите. И въпреки че домашните животни са по-евтини, по-добре адаптирани към нашия климат, условия на хранене и отглеждане, участниците на пазара предпочитат вносните говеда. Това не е изненадващо - в България, може да се каже, няма собствен добитък и дори конезаводите са принудени да купуват западни животни. Например през 2007 г. Министерството на земеделието регистрира среден коефициент на възпроизводство на стада от говеда от 75 телета на 100 крави, като повече от 50% от тях са бикове. В резултат на това имаме отрицателентенденция на възпроизводство на стадата, а млечното стадо продължава да намалява. Развъдната работа е на много ниско ниво, заключава Михаил Мищенко от CVS Consulting. Той се надява, че четиригодишната федерална програма за развитие на млечното животновъдство, която е в сила от 2009 г., ще помогне за подобряване на ситуацията с домашните животни. Една от точките му е създаването на развъдни центрове, припомня експертът.
Страната обаче едва ли ще се справи без вноса на едър рогат добитък през следващите 5-10 години, предполагат фермери. Освен това много от тях просто не се нуждаят от български крави за мегаферми поради незадоволителна генетика. Цените на добитъка от родни развъдници са съпоставими с цените на западните и рядко отговарят на качеството, казват от компанията "Български ферми". Чернов от Ашатли е купувал крави от Германия и Унгария: „Ще купим и български, но тук има малко хубави животни“, оплаква се той. Инвестирайки няколкостотин милиона рубли във ферма, човек не може да спести от генетиката и да купува крави с ниска производителност, добавя Чернов. Slaktis донесе австралийски говеда в своите мегаферми. „Не ни трябваха юници, а юници, за да ги осеменим сами. Намерихме най-добрите говеда в Австралия и вече докарахме 3,6 хиляди глави“, казва Ванин. Заедно с доставката всяка струва 110 хиляди рубли.
€12-14 милиона* - минималната цена за изграждане на мегаферма за 1 000 говеда (включва всички разходи). Мега фермите се изплащат 10-15%* по-бързо от традиционните ферми. Най-малко 4-6%* годишно от началото на кризата лихвите на банките, които кредитират проекти за млечни продукти, са се увеличили. 10-15 години - за такъв период от време инвеститорите, изграждащи мегаферми, искат да получат заеми. 2-2,5 лактации - това е средният живот на една млечна крава в България. Оптималният показател трябва да бъде 4-6 лактации. 2-4 хиляди хаземя е необходима за отглеждане на фураж и изхвърляне на тор от фермата, която съдържа 1-1,2 хиляди крави. Минимум 100 хил. Рубли/глава* - толкова струват вносните животни за разплод. 30% от внесените говеда умират поради нарушаване на технологиите за хранене и отглеждане.
*Числата са приблизителни. През 2009 г. много от тях ще бъдат коригирани поради девалвацията на рублата, увеличаването на разходите на производителите на мляко и разходите за дългово финансиране, промените в цените на строителните материали и други фактори. Източник: данни на експерти и участници на пазара