Композиции по творчеството на обломов
Романът на Гончаров "Обломов" кара читателя да мисли за смисъла на живота. Кой е Иля Илич Обломов? Обикновен мързелив човек или човек, който не вижда абсолютно никакъв смисъл в живота? Животът на Обломов е празен и безсмислен. Може ли съществуването му да се нарече живот? Иля Илич няма абсолютно никакви стремежи, всеки негов ден е подобен на предишния. Той живее в своето вегетативно съществуване, необезпокояван от нищо.
Обломов категорично се противопоставя на онези, които се опитват да го вдигнат от уютен диван. Външният свят изглежда на Обломов чужд и враждебен. Обломов не е нито болен, нито разочарован от живота. Просто му е удобно да живее така, както живее, в пълно бездействие.
Как може бездействието да е нормално състояние на човек? Човешкият живот е постоянно движение, постоянно търсене на нещо ново, нови преживявания, удоволствия, постоянно желание да се направи нещо, да се промени нещо.
Иля Илич не може дори да принуди собствения си слуга да работи, способен ли е на значителни промени в родното си село Обломовка? Разбира се, че не. Въпреки това Обломов, легнал на дивана, непрекъснато прави розови планове за реорганизация в селото. Всички мечти и планове на Обломов са напълно отделени от живота, той не може да ги насочи към нещо конкретно, реално.
Обломов е удивително безгрижен човек. Той не мисли за собственото си благополучие, той е доволен от абсолютно всичко. И това го прави щастлив.
Получава се двойна картина. От една страна, Обломов може да се нарече щастлив човек. Защото щастието е преди всичко хармония със себе си и със света около нас. А животът на Обломов е много хармоничен. Той не съжалява за нищо, не се тревожи за това, което не успява. Той е доволен от живота си, доста доволенсебе си.
От друга страна, човек с право може да нарече Обломов нещастен човек. Животът му е празен, нищо не го радва, постоянно е полузаспал. Той не се смущава от ярки чувства и преживявания, той дори не показва никакви емоции.
Обломов е тип, характерен за времето си. Има абсолютно безразличие към всичко, което го заобикаля. Обломов е инертен и апатичен, той не променя живота си, защото тя напълно го устройва. Но ако се замислиш, защо тя му отива? На първо място, Обломов е доволен от абсолютно всичко, точно защото не познава друг живот. Покрай него минава бурен поток от живот, поредица от дела, които други предприемат, любовта минава покрай него, възможността за семейно щастие, възможността да направи блестяща кариера, а той все още лежи и лежи на дивана си, потопен в своите трансцедентални мечти.
Трагедията на Обломов се състои именно в това нежелание да погледне отвъд тясната рамка на своя вътрешен свят, за да види големия и красив външен свят. Потапянето в себе си, в своите мисли и мечти със сигурност е добро качество. Но в същото време може да се нарече безперспективен и безполезен. Обломов постепенно слиза, външният му вид говори сам за себе си.
Постоянно бездействащ, човек потъва, деградира. Точно това се случва в живота на Обломов. В живота му постепенно не остава нищо, което би могло да се нарече с думата "смисъл". Пълната безсмисленост на съществуването е точно това, което виждаме в романа. Постепенно всяко желание да се направи нещо изчезва и човекът се търкаля надолу. Романът на Гончаров "Обломов" кара читателя да разбере колко болезнен може да стане животът, ако човек не вижда смисъл в него.