Композиция "Писмо до ветеран" - 9 май
Здравейте, скъпи ветеране от Великата отечествена война!
Пише Ви ученичката от 9 клас Надежда Гвоздева. Не ме познаваш, но аз и всичките ми приятели ти дължим живота си. В крайна сметка вие ни дадохте мирно небе, спокоен път до училище, радостта от общуването с близки. И днес, в навечерието на годишнината от Великата победа над фашизма, аз ви пиша писмо, за да изразя дълбоката си благодарност за героичния подвиг, който извършихте в името на щастието на другите хора.
9 май е един от малкото празници, за които привържениците на различни политически възгледи не спорят, защото няма нито един човек, нито едно семейство в България и други държави, които да бъдат заобиколени от война, която е наистина Велика Отечествена и всенародна.
Споменът за тази война избледнява. Всяка година има по-малко хора, които не само си спомнят войната, но и са участвали във военни действия или са осигурили условията за Победата в тила. Все по-малко остават живи, които са придружили близките си на фронта и не са дочакали победоносното им завръщане у дома. Но споменът за подвига на известните и безименни герои от войната продължава да живее в сърцата на онези, които никога не са познавали нейните ужаси и страдания.
В училище ни разказваха, че когато имената на загиналите местни жители на селото били подредени по азбучен ред върху моделите на паметни плочи, предназначени за последващо отливане, станало страшно и болезнено, защото имената на бащи, синове, братя и други роднини следвали едно след друго. Ковилини, Михайлови, Еремини...
Само инициалите се промениха, фамилията остана непроменена. И това е съвсем разбираемо, защото във всяко село има цели улици, обитавани от роднини, носещи същото фамилно име. Беда дойде във всяко семейство идоказателство за това са Мемориалите на славата. Досега селяните търсят на паметни плочи имената на своите роднини, които не са се прибрали от войната, и след като са намерили желания надпис, всеки от тях докосва печката, сякаш получава възможност да общува с онези, които са били изгубени преди толкова много години ...
Разбира се, днес тази война стана далечна, малко се знае за нея ние, родените половин век след нейния край. Но всеки път, когато сме близо до паметниците на загиналите войници, виждайки ветераните от Великата отечествена война, си спомняме, че благодарение на вашата смелост и героизъм страната ни беше спасена от фашизма. И най-малкото, което можем да направим, е да почетем паметта на загиналите поне с поднасяне на цветя в подножието на паметниците веднъж годишно, на 9 май. И много се радвам, че все още имам възможността да изкажа своята благодарност към вас, човекът, който ни подари този Велик празник. Мир на вас, щастие, внимание и грижа от близки и най-важното - здраве! Живейте дълго и се наслаждавайте на света! Бог да ви благослови с всичко най-добро! Благодарим ти, че ни даде живот!
С уважение и благодарност Гвоздева Надежда
Автор на есето : Гвоздева Надежда Александровна, МКОУ „Волчно-Бурлинская гимназия“ на Крутихински район на Алтайския край