Композиция по темата - Основната идея в разказа на Бунин - Щурец
Историята на Иван Алексеевич Бунин "Щурец" ни разказва тъжната и много трогателна история на сарача Иля Капитонов. Сараш е човек, който се занимава със занаят, свързан с производството на щори. Щорите се наричат конски сбруи и сбруи.
Иля е мъж в напреднала възраст, много обикновен и незабележим. Външният му вид е доста незабележим. Той е нисък, плешив, фигурата му е неудобна от тежка работа. И работата на Иля Капитонов не е толкова гладка, колкото тази на неговия партньор, същият сараш Василий. Василий в тази история външно действа като пълна противоположност на Иля. Той е висок, красив и силен. И работата му върви много по-добре. За тънкост, болезненост и незабележим външен вид Иля получи прякора Крикет. За него и трудната му съдба ще стане дума в тази история.
Крикет и Василий служат на земевладелеца Ремер, който наскоро получи имението от дядо си. Самото имение е в окаяно състояние и са необходими много усилия за възстановяването му. Затова собственикът на земя и младата му бременна съпруга са много отегчени. Вечер идват в старото крило и слушат историите на Щурчето и Василий. Василий се подиграва на Крикет по всякакъв възможен начин по всякаква причина, осъзнавайки своята безнаказаност. В края на краищата Крикет се страхува от Василий и отговаря на всичките му забележки и закачки само с шеги, което го характеризира като мил и не отмъстителен човек.
В една от тези вечери Крикетът се държи много сериозно и не реагира по никакъв начин на бодлите на Василий. Щурецът тази вечер разказва историята на своя живот, който, струва ми се, промени и раздели живота му на „преди“ и „след“. Имало едно време Иля имал син Максим, силен, здрав и красив млад мъж. В моментатой вече беше на двадесет и четири години. Щурецът много обичаше сина си, а синът също обожаваше баща си и го придружаваше навсякъде. Веднъж двамата работели до късно в имението на един господин. Настъпи студена и беззвездна нощ, в която е много трудно да се намери обратният път към селото. Щурецът разбрал, че е по-добре да остане до сутринта и да не ходи никъде, но Максим настоял на своето и двамата тръгнали на връщане. Не беше далеч, но беше много трудно да се намери позната пътека през дълбок сняг, студ и тъмнина. Мъжете вървяха дълго, но все не можеха да излязат до селото. Щурецът започнал да се притеснява и скоро се натъкнали на познат дъбов храст. Тогава пътешествениците осъзнаха, че се намират от съвсем различна страна от селото и напълно се изгубиха. Тъй като носеха стари неща, те замръзнаха много скоро.
Щурецът мислеше, че първо ще замръзне и ще умре. Но синът му Максим, който преди това се втурваше от едната страна на другата и се опитваше да намери пътя като луд, седна изтощен на снега, сбогува се с баща си и млъкна. Колкото и да се опитваше Щурчето да го блъска и разбърква, нищо не помагаше. Максим замръзна и умря. Тогава мъжът качи сина си на гърба си и се опита да го пренесе до селото. Той искрено се надяваше, че Максим е все още жив и може да изгори. Но Крикет успя да стигне само половината път до железопътната линия, където се спъна в релсата и вече не можеше да стане. И така той седя до зори, гледайки как мъртвият му син е покрит със сняг. На сутринта Иля беше взет от кондуктор, който беше почти жив. Според мен тази история ни показва, че и най-неугледният човек е способен на истинска постъпка в името на любимия човек. Няма значение как изглежда човек външно, основното е неговата душа и сила на духа. Човек е в състояние да покаже героични качества във всяка дори и най-безнадеждната ситуация.ситуации. В същото време душата на Крикет не се огорчи от целия свят, той остана същият мил и открит човек.