Композиция по темата за оригиналността на жанра на поемата А
Подзаглавието на „Бронзовият конник“ – „Петербургска повест“ – е просто и измамно със своята простота. През първата половина на 19 век „байроническите поеми“ или пародията към тях се наричат стихотворения. (Нека си припомним „Шильонски затворник” от В. А. Жуковски или „Кавказкият затворник” от същия А. С. Пушкин). „Пространственото обвързване“ не означаваше нищо повече от „регистриране“ на герои и събития на мястото на действие, докато творчеството на Пушкин до голяма степен е изградено в противоречие с „Байроновата поема“ и атмосферата на живота в северната столица играе в него не само фон, но дълбоко семантична роля. Опитът да се проследи жанровото родословие на „Бронзовият конник“ до някаква вече развита дотогава в българската литература поетична форма едва ли ще успее. По-скоро тази творба ще трябва да търси подобна в прозата. Именно от нея Пушкин заимства канона на разказа, разработен до най-малкия детайл.
Съдейки по първия чернови на ръкописа на „Бронзовият конник“, желанието на Пушкин по някакъв начин да се отдалечи от традициите както на класическата, така и на байроническата поема не е случайно. Авторът вътрешно се съпротивляваше на желанието им за прослава, за интонацията на прослава на когото и да било:
Може би пак ще ми кажат
Защо незначителен герой
Започнах да пея отново.
Като всички останали и аз много мислех за пари.
Като всеки, натъжен, пушил тютюн,
Като всички останали, той носеше униформено палто.
Юджийн не се различава от останалите жители на Санкт Петербург, той не прави грандиозни планове, не извършва героични дела, живее обикновен живот, тихо мечтае за семейно щастие:
Подслон скромен и прост
И Параша ще се успокои в него.