Конфигурацията е

Морфематае най-малката езикова единица, която има значение (както е определена от американския лингвист Леонардо Блумфийлд през 1933 г.). Разделянето на морфемите на части води само до избор на незначителни елементи - фонеми.

Съдържание

Морфи и аломорфи

В повечето концепции морфемата се разглежда като абстрактна езикова единица. Конкретна реализация на морфема в текст се наричаморфаили (по-често)морфема.

В същото време морфите, представляващи една и съща морфема, могат да имат различен фонетичен вид в зависимост от тяхната среда в словоформата. Набор от морфи на една морфема, които имат еднакъв фонетичен състав, се наричааломорф.

И така, в изречението „Аз бягам и ти бягаш, но той не бяга“, морфемата„бягай-“е представена от три морфа (бягай-вбягай,бягай-вбягайибягай-вбягай) и само два аломорфа (бягай -ибежово-).

Връзката между морф, аломорф и морфема е приблизително същата като между фон (звук на речта), алофон и фонема. Важно е да се разбере, че за да принадлежат два морфа към един и същи аломорф, не е необходимо те да имат абсолютно същия звук: само фонемният състав и ударението трябва да са еднакви.

Промяната в плана на изразяване на морфемата принуждава някои теоретици (а именно И. А. Мелчук и Н. В. Перцов) да заключат, че морфемата не е знак, а клас от знаци.

И така, в трудовете на Н. В. Перцов се посочва, че „в ежедневието, дори сред специалистите по морфология, терминът„ морфема ”често се използва в значението наморфа” и че „понякога такава неразличимост в използването на думи прониква дори в публикувани научни текстове.” Н. В. Перцов смята, че „трябва да имавнимателен в това отношение, въпреки че в преобладаващата част от случаите от контекста става ясно за какъв вид същност - конкретна текстова морфема или абстрактна езикова морфема - става дума.

Класификация на морфемите

Корени и афикси

Коренъте основната значима част на думата. Коренът е задължителна част от всяка дума - няма думи без корен (с изключение на редките вторични образувания със загубен корен като българското "ти-добро (префикс-наставка-окончание)"). Коренните морфеми могат да образуват дума както придружена от афикси, така и самостоятелно.

Афиксъте спомагателна част на думата, свързана с корена и служи за словообразуване и изразяване на граматични значения. Афиксите не могат да образуват дума сами - само в комбинация с корени. Афиксите, за разлика от някои корени (катокакаду), не са в единствено число, а се срещат само в една дума.

Класификация на афиксите

Афиксите се делят на видове в зависимост от позицията им в думата. Два вида афикси са най-често срещани в езиците по света -префикси, разположени преди корена, ипостфикси, разположени след корена. Традиционното наименование на префиксите в българския език епрефикси. Префиксът изяснява значението на корена, предава лексикалното значение, а понякога изразява и граматичното значение (например аспект на глаголите).

В зависимост от изразеното значение постфиксите се разделят насуфикси(имащи деривационно, т.е. словообразуващо значение) ифлексии(имащи релационно значение, т.е. показващи връзка с други членове на изречението). Суфиксът предава както лексикално, така и (по-често) граматично значение; може да преведе дума от една част на речта в другафункция). Наклоненията са словосменящи афикси. Традиционното наименование на българските наклонения еокончания, тъй като се намират най-вече в самия край на думите.

Има езици (тюркски, фино-угорски), в които няма префикси и всички граматически отношения се изразяват с постфикси. Някои други езици - като суахили от семейството на банту (Централна Африка) - използват префикси и почти никакви постфикси. В индоевропейските езици, към които принадлежи и българският, се използват както представки, така и постфикси, но с явен превес към последните.

В допълнение към префиксите и постфиксите има и други видове афикси:

  • интерфикситеса спомагателни морфеми, които нямат собствено значение, но служат за свързване на корените в сложни думи (напримерlob-o-разклащане);
  • конфиксиса комбинации от префикс с постфикс, които винаги действат заедно, заобикаляйки корена (както например в немската думаge-lob-t- "хвален");
  • инфикси- афикси, вмъкнати в средата на корена; служат за изразяване на ново граматично значение; среща се в много австронезийски езици (напр. тагалог:sumulat'да пиша', срв.sulat'писане');
  • трансфиксиса афикси, които, разкъсвайки корен, състоящ се само от съгласни, се разпадат и служат като „слой“ от гласни сред съгласни, определяйки граматическото значение на дадена дума (среща се в семитските езици, по-специално в арабския). В арабския има много малко гласни, има само 3 от тях, тъй като езикът е съгласен:
Акбаре най-големият.Кабире голям.Кибарса големи.