ИНТЕГРАЛНИ МЕТОДИ 3

3.6.1 ОЦЕНКА НА АДЕКВАТНОСТТА НА ПРОЦЕСИТЕ НА РЕГУЛИРАНЕ

Различните методи за анализ на HRV използват различни качествени и количествени критерии за оценка. Понякога има противоречие в интерпретацията на данните, получени въз основа на различни методи за оценка на сърдечната честота.

Следователно методите за обща оценка на показателите за HRV са подходящи. Р. М. Баевски предложи за цялостна оценка на сърдечния ритъм индикатор за активността на регулаторните системи (PARS), който се изчислява в точки въз основа на статистически показатели, показатели на хистограма и спектрален анализ. Стойностите на PARS се изразяват в точки от 1 до 10.

PARS се изчислява въз основа на следните критерии:

А. Общият ефект от регулирането по отношение на сърдечната честота (HR).

Б. Общата активност на регулаторните механизми по отношение на стандартното отклонение - SDNN (или по отношение на общата мощност на спектъра - TP).

В. Вегетативен баланс по набор от показатели: IN, rMSSD, HF, IC.

D. Активността на вазомоторния център, който регулира съдовия тонус, според мощността на спектъра на нискочестотните вълни (LF).

Д. Активност на сърдечно-съдовия субкортикален нервен център или надсегментни нива на регулация чрез силата на спектъра на вълните с много ниска честота (VLF).

Въз основа на анализа на стойностите на PARS могат да се диагностицират следните функционални състояния:

1. Състоянието на оптимално напрежение на регулаторните системи, необходимо за поддържане на активния баланс на тялото с околната среда (PARS=1-2).

2. Състоянието на умерено напрежение на регулаторните системи, когато тялото се нуждае от допълнителни функционални резерви, за да се адаптира към условията на околната среда. Тези състояния възникват по време наадаптация към трудова дейност, емоционален стрес или излагане на неблагоприятни фактори на околната среда (PARS=3-4).

3. Състоянието на изразено напрежение на регулаторните системи, което е свързано с активната мобилизация на защитните механизми, включително повишаване на активността на симпатико-надбъбречната система и хипофизно-надбъбречната система (PARS=4-6).

4. Състоянието на пренапрежение на регулаторните системи, което се характеризира с недостатъчност на защитните и адаптивни механизми, тяхната неспособност да осигурят адекватен отговор на тялото към въздействието на факторите на околната среда. Тук прекомерното активиране на регулаторните системи вече не се поддържа от съответните функционални резерви (PARS=6-8).

5. Състояние на изтощение (астенизация) на регулаторните системи, при което активността на контролните механизми намалява (недостатъчност на регулаторните механизми) и се появяват характерни признаци на патология. Тук специфичните промени явно преобладават над неспецифичните (PARS=8-10). (Баевски, 1979, Берсенева, 1991, 1997).

Л. М. Макаров разграничава две основни функции на HRV: дисперсия и концентрация.

Функцията на разсейване се отразява от такива показатели като SDNN, TINN, BP (делта X), показатели за променливостта на къси участъци от ритмограмата.

При синусовия ритъм тези показатели се тестват от парасимпатиковия отдел за регулиране на сърдечния ритъм, а при извънматочен ритъм - от "коридора" на флуктуациите на сърдечния ритъм. Концентрационната функция се характеризира с rMSSD, AMo и St индекс. Джордж. При синусовия ритъм тези показатели отразяват активността на симпатиковия отдел на ВНС.

ПЪЛНА ОЦЕНКА НА РЕГУЛАТОРНИТЕ СИСТЕМИ

Предлагаме метод за цялостна оценка на регулаторните системи въз основа на изчисляването на показателя за общата оценка на регулаторните системи (SORS), изчислен в точки с помощта наследния алгоритъм:

системи

системи

SORS се изчислява като абсолютна сума от точките, получени за всеки критерий за оценка.

SORS от +10 до +12. Състояние на изтощение. Екстремен вариант на нарушение на автономната регулация

- рязко стабилизиран ритъм на фона на тахикардия - "ригиден ритъм". Функционалността на сърцето е рязко намалена. Неадекватна реакция на системите на тялото към влиянието на факторите на околната среда. Вероятна органична патология на сърцето.

SORS от +7 до +9. Състоянието на пренапрежение.Недостатъчност на защитни и адаптивни механизми и неспособност на сърдечно-съдовата система да осигури оптимален адекватен отговор на тялото към влиянието на факторите на околната среда. Функционалността на сърцето е намалена. Вероятна е и проявата на индивидуални симптоми на предишно заболяване. Възможна органична патология на сърцето.

SORS от +4 до +6. Състояние на функционален стрес. Мобилизиране на функционалните резерви на сърдечно-съдовата система. Адаптирането на организма към условията на околната среда се осигурява от по-високо от нормалното напрежение на регулаторните системи. Пациентът принадлежи към рисковата група за развитие на сърдечно-съдови заболявания.

SORS от +3 до -3. Състоянието на нормата. Минималното напрежение на регулаторните системи, характерно за задоволително адаптиране на тялото към условията на околната среда. Функционалността на сърцето е висока. Дейността на симпатиковия и парасимпатиковия дял на автономната нервна система като цяло е балансирана.

SORS от -4 до -6. Нормален вариант. Оптимална активност на системите за регулиране. Функционалността на сърцето е висока, реакциите на различни въздействия са добре изразени, натоварванията се понасят лесно. Установява се наличието на значителни резерви на сърдечно-съдовата система. Преобладават рефлекторните влияниянад хуморално-метаболитния.

SORS от -7 до -9. Състоянието на "атлетичното сърце". Тялото е в състояние да издържи натоварването при минимално напрежение на регулаторните системи, чиято активност е адекватна на нивото на натоварване.

SORS от -10 до -12. Има подчертано преобладаване на активността на PSNS. Този вариант на стойността на SORS се среща или при добре обучени хора, или при пациенти с патологична ваготония. Тълкуването на такива стойности на този показател е възможно само като се вземат предвид клиничните данни на субекта.