Всички командири на света
(Шехзаде Мустафа) Най-големият син на султан Сюлейман, престолонаследник на Османската империя
Шехзаде Мустафа е най-големият син на известниятурски султан Сюлейман Великолепни.
От детството Мустафа е обожаван от обикновените хора и армията, които го виждат като първороден, признавайки шехзаде за законен наследник на трона.
В младостта си Мустафа участва в няколко завоевателни кампании на баща си. Сюлейман видя в най-големия син велик войн, който със своята строгост и страст към военните кампании напомня на султана за баща муСелим Грозни.
След заминаването на Мустафа в Маниса, в османския двор, привържениците нашехзаде Мехмет (брат на Мустафа), водени от майка муХюрем Султан, получават пълната власт.
На 26 години Мустафа изпада в немилост пред баща си и е отстранен от власт от него; той беше лишенот губернаторството в Маниса, което той блестящо управлява в продължение на осем години. Отсега нататък младият Мехмет става губернатор на Маниса.
Мустафа получава позициятавладетел на Амасия - провинция с по-нисък статут, тъй като според вековната традиция, съществувала в империята, наследникът е трябвало да управлява в района, който е най-близо до Констанция (Истанбул). Всички разбраха, че такова назначение поставя под съмнение възможността Мустафа да заеме трона след смъртта на баща си. Нещо повече, Амасия беше по-далеч дори отКония иКутахя, където управляваха други синове наСюлейман иХюрем Султан —Селим иБаязид.
След внезапната смърт наШехзаде Мехмет през 1543 г.Хюрем Султан се опитва по всякакъв начин да помогне на сина си,Баязид, да получи статут на престолонаследник.
В такава ситуация, когато от тримата претенденти за трона двама са синовеХюррем, животът наМустафа беше в постоянна опасност и майка му,Махидевран Султан, започна зорко да следи всеки, който можеше да нарани нейния син.
Има версия, чеХюрем Султан е успяла да организира заговор срещу Мустафа. За да направи това, тя привлече своя зетвезир Рустем - паша, жесток и амбициозен човек.
Заговорниците съставят сложен план, по време на който доверено лице на Рустем паша информира възрастния Сюлейман за решението на еничарите да възкачат Шехзаде Мустафа, тъй като последният е в разцвета на силите си и много по-подходящ за поста водач на османската армия. Освен това Европа също наблюдава внимателно влиятелния шехзаде, предлагайки го на султаните и надявайки се на смекчаване на отношенията с войнствената Порта. По това време Мустафа току-що беше навършил възрастта39 години, която се смяташе за най-подходяща за възкачване на трона, а баща му на59 години едва се беше възстановил от последното си заболяване. Мустафа имаше всички качества на добър, по стандартите на османците, владетел: той успешно управляваше провинцията, беше строг, организиран, успешен във военните кампании и следователно слуховете, разпространявани отРустем - паша и неговия антураж, имаха основа, особено след като самият Сюлейман отказа да ръководи армията и прехвърли всички правомощия на своя везир, което беше за първи път с него.Рустем паша е назначен условно за командир.
Рустем паша отново започна да разпространява слухове за недоволството на еничарите, като настояваше армията да бъде ръководена от младия наследствен шехзаде. Довереният човек на паша казал наСюлейман, чешехзаде Мустафа се вслушвал внимателно в такива коварни слухове и че везирът молил султана незабавно да дойде при войските и да поеме командването в името на спасяването на държавата.
По-бързоКато цяло, това беше хитър политически ход от страна наHyurrem. Тя лесно успява да внесе съмнения в подозрителната душа на Сюлейман и да внуши в него омраза към амбициите нашехзаде Мустафа, като му втълпи в главата мислите, че най-големият му син има възгледи за трона, подобни на онези, които подтикнаха бащата на Сюлейман, Селим, да детронира дядо си,Баязед II. Освен товаамбициите на Мустафа вече бяха преминали всички граници: той приемаше чуждестранни посланици и кореспондираше със самия шах на Персия.
Сюлейман обаче все още се съмняваше и се колебаеше да тръгне на поход. Той беше измъчван от съмнения, свързани с неотменимата стъпка, която трябваше да направи по отношение на своя наследник. За да се успокои, той се опита да получи безпристрастен съвет от мюфтията, мъдрия шейх-ул-ислям.
Но, както свидетелстват историците, той поискал съвет уж във връзка с друго лице, търговец, който живеел в Истанбул и чието име се произнасяло с уважение в империята. Въпросът, на който султанът поиска отговор от мюфтията, беше следният: „Каква присъда трябва да бъде произнесена за роб, посегнал на имота и съпругата на собственика, в негово отсъствие?“ Мюфтията отговорил, че според законите на исляма и според него „този роб заслужава да бъде измъчван до смърт“. Така, след като получил отговор от знаещ мъдрец, религиозните мъки на султана приключили иСюлейман лично застанал начело на армията.
По време на кампанията срещуСефевидите (Персия) армията спря близо до Ерегли. Знаейки това,Рюстем паша предложил войнственият Мустафа да се присъедини към армията, като в същото време предупредил султана, че Мустафа възнамерява да убие баща му.
Спътниците на Шехзаде, като се досетили за всичко, помолили Мустафа да се заключи в крепостта. Според хронистите: „Мустафа, беше пред самиятруден избор в живота му: ако дойде при ядосания си баща, той ще се изложи на риск, ако откаже, тогава бащата ще мисли, че синът му не прави нищо добро. Шехзаде избра по-смел и смъртоносен път. Той отиде в лагера на баща си.
Под ентусиазираните викове на еничарите Шехзаде язди в лагера. Но когато Мустафа влезе в шатрата на султана, тойбеше удушен пред собствения си баща.
Следекзекуцията на Мустафа, еничарите ианадолските сипахи, които дошли с Мустафа, се разбунтували. Поддръжниците на Мустафа смятат, че политическите интриги на великия везирРустем паша, който служи на интересите наХюрем султан, а не на самия Сюлейман, са причината за смъртта на техния лидер. След бунта Сюлейман е принуден да уволниРустем - паша, което обаче не му попречи да заеме отново поста няколко години по-късно.