Конспект на урок по история (7 клас) по темата ОБОБЩЕНИЕ НА УРОК ПО ИСТОРИЯ В 7 КЛАС ПО ТЕМАТА

Феодалите остават доминиращата класа в обществото

Размер на прикачения файл
konspekt_s_ispolzovaniem_igrovyh_technologiy.doc59 KB

ДЪРЖАВНО БЮДЖЕТНО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

УЧИЛИЩЕ N 17 НА ВАСИЛЕОСТРОВСКИ РАЙОН НА САНКТ ПЕТЕРБУРГ

ОБОБЩЕНИЕ НА УРОК ПО ИСТОРИЯ В 7 КЛАС ПО ТЕМАТА

"Основните състояния на българското общество"

(ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИГРОВИ ТЕХНОЛОГИИ)

Съставя се и се провежда от учителя

история Chepalov R.A.

  1. УРОК . Основните класи на българското общество.

Образователни: помислете кои са били основните класи на българското общество.

Развитие: развиване на концептуалния апарат, умения за работа с документи и тяхното тълкуване, умения за съставяне на таблици и диаграми.

Вид на урока: изучаване на нов материал.

Методи на обучение: репродуктивен и б/н

Форми на работа: лекция на учителя с използване на мултимедийни технологии

  1. Актуализиране на знанията по темата:

Феодалите остават доминиращата класа в обществото. Преди това към тях са се отнасяли само болярите, които са имали собствени наследствени земи - имоти. През 17 век в рамките на феодалното имение се раждат основите на благородството. С укрепването на българското самодържавие се засилват позициите на дворянството, основният стълб на царската власт. През 17 век се оформя сложна система за издигане на благородници в армията, в двора и в системата на управление. В зависимост от благородството на произхода и успеха в службата те се прехвърляха от един ранг в друг. СЪСкато се има предвид заеманата длъжност, служителите получават правото да притежават по-големи или по-малки земи със селяните, които живеят върху тях. Всичко това свидетелства за факта, че през 17 век благородството постепенно се превръща в ново имение.

Необходимо условие е привличането на допълнителна литература, справочници.

  1. Учене на нов материал.

Царските власти се стремяха да укрепят правата както на благородниците, така и на болярите върху земята и подвластните им селяни. За тази цел периодът на издирване на селяни-бегълци беше увеличен първо на 10, а след това на 15 години. Това обаче малко помогна. Болярите и благородниците поискаха пълното присвояване на селяните на техните господари. През 1649 г. Zemsky Sobor приема нов кодекс, който осигурява вечното право на феодалите върху зависимите селяни и забранява прехвърлянето от един собственик на друг.

ИГРА НА ТЕМА: КАКВО ИМЕНИЕ?

До края на века до 10% от селските домакинства в страната принадлежат на царя, същият брой принадлежи на болярите, около 15% на църквата и най-вече (около 60%) на благородниците.

Комуникация на учениците (презентация) с помощта на ИГРАТА:

По-голямата част от населението все още бяха селяни. Тяхното положение през 17 век се влошава значително. На плещите на селяните падна тежкото бреме на Смутното време и многобройните войни на този век, възстановяването на разрушената икономика. Селячеството беше разделено на две основни групи: собствениците и черносошните. Първите са били пълна собственост на болярите, благородниците, царското семейство и духовенството. Последните запазват личната си свобода, притежават обширни земи (главно в Поморие и Сибир) и изпълняват държавни задължения. Селяните, които живееха в земите на болярите и благородниците, принадлежаха само на един собственик и бяха напълно зависими от неговия произвол. Могат да се продават, разменят, даряват. Имоткрепостните принадлежали на феодала. Най-тежко и трудно беше положението на селяните, които бяха собственост на дребни феодали.

Селяните работели за феодалите на корвей, плащали оброки в натура и пари. Както вече знаем, с развитието на пазарните отношения ролята на паричната рента непрекъснато нараства. Средната продължителност на корвеята е 2-4 дни в седмицата. През втората половина на века работата на крепостните селяни в първите манифактури, собственост на техните собственици, започва да се приравнява на работата в баршина. В същото време зависимите селяни носели задължения в полза на държавата.

ЗАДАЧА С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИГРАТА:

Данъчната система се промени. Ако в началото на 17 век данъкът („данъкът“) се изчислява от „разораната земя“ и това води до значително намаляване на обработваемата земя, то в края на века вместо поземления данък се въвежда данък върху домакинството.

Средният размер на селските парцели беше 1-2 акра (1-2 хектара) земя. Имаше и проспериращи селяни, чиито дялове достигаха няколко десетки хектара. От такива кланове излязоха известни предприемачи, търговци, търговци.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИГРА:

През 17 век градското население нараства. Във всеки голям град имаше поне 500 домакинства. В новите градове, предимно в южните и източните покрайнини на страната, след крепостите се появяват селища. В тях са живели не само българи, но и представители на други народи на България. Гражданите включват занаятчии и търговци, стрелци, търговци, духовенство, благородници и боляри (с многобройната им прислуга).

Доминиращите позиции в градския живот са заети от богати занаятчии и търговци, които контролират градските общности. Те се опитаха да прехвърлят тежестта на данъчната тежест върху най-многобедна част от населението – дребни занаятчии и търговци. Привилегировано било и положението на болярите, знатните и монашеските слуги и крепостните селяни, които в свободното си време търгували и търгували. Подобно на своите господари, те са жители на бели селища, обитавани от феодали и духовници, и не носят задължения в полза на държавата. Това от своя страна предизвика постоянни оплаквания от мнозинството от жителите на града.

Особеност на 17 век е фактът, че с нарастването на занаятчийското производство започва да се използва наемен труд (все още в малък мащаб). Занаятчиите, които бързо забогатяха и не искаха да вършат грубата работа, бяха наети не само от бедните селяни, но и от селяни-фасули, крепостни селяни.

Към края на XVII в. броят на българското духовенство нараства значително. Църковната служба в почти 15 хиляди църкви в страната пренесе до 110 хиляди души. А в манастирите са живели до 8 хиляди монаси. С приемането на патриаршията в края на 16 век Българската православна църква става напълно независима. В същото време се формира нова църковна йерархия. Най-близък до вярващите и най-многоброен слой от духовенството били енорийските свещеници. Горната прослойка били епископите, архиепископите и митрополитите. Патриархът на Москва и цяла Русия оглавява църковната йерархия със своя двор.