Консумация на енергия в сгради
Отопление, вода, канализация
Информацията за потреблението на енергия в сградния фонд на дадена страна в повечето случаи е получена чрез обработка на данни, взети от държавната статистика за потреблението. Резултатите бяха внимателно проверени на семинари и внимателно анализирани, за да се елиминират възможни грешки в областта на енергийната ефективност, използването на електроенергия и др. Данни за промените в потреблението на енергия бяха получени и от управителите на обществени сгради и от кооперативните жилищни асоциации. Тези данни са в добро съответствие с получените и обработени официални статистически материали.
Консумацията на енергия в жилищни и други сгради след 1960 г. е показана на фиг. 1, а видовете електрозахранващи системи, използвани в жилищни и други сгради, на фиг. 2. До около средата на 70-те години петролът беше до голяма степен основният източник на енергия, но през последните години използването на електрическо отопление, особено в сектора на индивидуалните къщи, се увеличи.
Данните за общото потребление на енергия се разделят на потреблението на енергия в индивидуални къщи, многофамилни сгради и други структури.
Жилищни сгради. Общото потребление на енергия в индивидуални и многофамилни сгради след 1960 г. е показано на фиг. 2.9. Кривите показват промени не само в резултат на енергийни спестявания, но и от промени в характера на потреблението на енергия в строителния сектор и размера на последния.
Общото специфично потребление на енергия в отделните сгради, с изключение на битовото потребление на електроенергия, достигна своя връх от около 310 kWh/m2 отопляема подова площ преди първата петролна криза през 1970/71 г. След това то постоянно намалява. От 1978 доПрез 1982 г. намаляването на потреблението на енергия е 3,7% годишно, а до 1982 г. специфичният разход на енергия спада до 190 kWh/m2 отопляема подова площ. Максималната консумация на енергия от 320 kWh/m2 в многоетажните сгради също е достигната около 1970 г. Тогава специфичната консумация на енергия намалява, макар и с по-бавни темпове, отколкото в индивидуалните къщи. От 1978 г. до 1982 г. намалението на това потребление е 2,8% годишно, а до 1972 г. специфичният разход на енергия спада до 240 kWh/m2 отопляема подова площ. Едновременно с намаляването на потреблението на енергия от 1970 до 1982 г. се наблюдава намаляване на нейния капацитет в почти 30% от индивидуалните къщи и в около 20% от многоетажните сгради.
Промяната в специфичното потребление на енергия може да се изрази и като функция от броя на жилищните единици или броя на обитателите. При определяне на потреблението на енергия на жилищна единица се забелязва сравнително бавното му намаляване през последните години в отделните къщи. Това е така, защото въпреки че новите сгради, построени през 70-те години на миналия век, са проектирани за по-ниска специфична консумация на енергия, общата консумация на енергия непрекъснато нараства. Едва през втората половина на 70-те години на миналия век се забелязва лек спад в потреблението на енергия в многоетажните сгради. Към 1982 г. средното специфично потребление е около 34 MWh за индивидуални къщи и около 19 MWh за многофамилни сгради на жилище.
От друга страна, след 1960 г. специфичният разход на енергия на жител в многофамилните сгради нараства бързо. Това се дължи на факта, че гъстотата на населението в многофамилните сгради намалява от 2,27 жители на апартамент през 1970 г. на 1,63 през 1982 г. Гъстотата на населението на индивидуалните къщи, която е 2,97 ж.на къща през 1982 г., не се е променило съществено. Разликите в гъстотата на обитаване в индивидуалните и многофамилните сгради не оказват влияние върху специфичния разход на енергия на жител през 1982 г.: 11,4 MWh/жител в индивидуалните къщи и 11,6 MWh/жител в многофамилните сгради.
Изборът на енергиен източник или електрически носител за отопление се променя от 1960 до 1983 г.
В сектора на индивидуалните къщи делът на енергията за отопление от нафта намалява след началото на 70-те години, като от 1978 до 1982 г. пада от 61 на 44%. През същия период потреблението на електроенергия непрекъснато нараства, отчасти защото много нови домове бяха снабдени с електрическо отопление и отчасти в резултат на преобразуването на много отоплителни системи от петрол към електричество.
Нафтата е била най-разпространеното гориво в сектора на жилищните сгради, но делът на индивидуалните нафтови котли постоянно намалява от средата на 60-те години на миналия век, докато делът на централното отопление непрекъснато нараства. През 1983 г. само 50% от централното отопление е генерирано от нафта, в сравнение с 90% през предходните години.
Нежилищни помещения. Разрастването на търговската дейност и броя на обществените и административните сгради през 70-те години на миналия век допринесоха за сравнително бързо нарастване на потреблението на енергия в нежилищния и непромишления сектор. Отопляемата площ от 1970 г. до 1978 г. се е увеличила от около 98 на 124 милиона m2. След това този растеж продължава, макар и с по-бавни темпове, и до 1982 г. количеството отопляема подова площ е 134 милиона m2. Потреблението на енергия нараства с приблизително 2,7% годишно до 1978 г., след което темпът на растеж намалява.
Много по-трудно е да се определи специфичната консумация на енергия зана нежилищни помещения по отношение на отопляемата площ поради известна несигурност в данните (следователно на фиг. 2.16 е показано само като зона). През 70-те години специфичната консумация на енергия на квадратен метър намалява и сега възлиза на приблизително 225 kWh/m2 отопляема подова площ.
Когато се прави сравнение между жилищни сгради и нежилищни сгради, трябва да се вземе предвид разликата в потреблението на електроенергия за цели, различни от отопление. В нежилищни помещения тази консумация на електроенергия често е по-висока, а в някои случаи надвишава консумацията на енергия, необходима за отопление.
Ваканционни вили. През 1981 г. е имало около 611 000 сгради, класифицирани като уикенд вили или дачи. От тях около 83% са били свързани към електрическата мрежа, консумирайки 1,9 TWh/година електроенергия, което съответства на средно годишно потребление от 3,7 MWh на къща. Тези сгради също консумират около 0,3 TWh/година гориво под формата на нефт, керосин и втечнен природен газ (пропан) LPG. Голям брой вили използват дърва за огрев като гориво, но това е трудно да се отчете. Консумацията на енергия варира в широки граници в зависимост от размера и предназначението на сградата, стандартите за изолация, продължителността и методите на отопление. В 39% уикенд вили не се използват през зимата, в 30% не се отопляват предварително при посещението им през зимата, в 14% се отопляват ден или повече преди посещението, като в същото време 17% от тях използват фоново отопление (5-10 °C) през целия отоплителен сезон. Енергийните изисквания или потенциалът за спестяване на енергия на вили през уикенда не са обхванати в този преглед.
Промишлени сгради. Индустрията като цяло използва около 145 брTWh енергия през 1981 г. Използването на енергия в различни сектори на промишлеността за отопление, осветление и отоплителни процеси е показано на фиг. единадесет.
Ясно е, че процесите на отопление могат да представляват много по-голяма част от потреблението на енергия. Независимо от това, може да се види, че някои индустрии консумират значителни количества енергия за отопление. Прегледът не анализира допълнително изискванията за отопление на промишлени сгради и потенциалните икономии на енергия.
Промените в потреблението на енергия за отопление и топла вода на жилищни сгради и нежилищни помещения в сградния комплекс след 1978 г. са показани на фиг. 12. Общото потребление на енергия намалява от около 121 TWh/година през 1978 г. до 98 TWh/година през 1983 г. Съответно, нетното потребление на енергия също намалява от около 90 TWh/година през 1978 г. на 79 TWh/година през 1983 г. Тези цифри съдържат известна степен на несигурност. Грешките обаче са систематични и следователно не влияят на разсейването при изчисляването на промяната в потреблението на енергия. Тези промени бяха определени на 17 TWh/година с точност от +2 TWh/година между 1978 и 1982 г. и временно изчислени като 23 TWh/година, започвайки от 1983 г.
Общите икономии на енергия в сградния комплекс спрямо нивото от 1978 г. са около 43 TWh/год. До 1982 г. е постигнато намаление на потреблението на енергия за отопление с около 17 TWh/година или около 14%. Когато бяха изчислени цифрите за 1983 г., се очакваше да бъдат постигнати спестявания от около 23 TWh/година, или около 19%.
Промените са по-забележими, когато се сравняват както за общото потребление на енергия, доставена на потребителя, така и в сравнение с полезното потребление на енергия. Това се обяснява скогато входящата енергия се преобразува в електричество или топлина от източник на централно отопление,
тогава загубите се прехвърлят от енергийния баланс на консуматора към енергийния баланс на процеса на преобразуване на енергията. По подобен начин се обяснява и повишената ефективност на котлите.
Общото намаление на потреблението на енергия в сравнение с нивото от 1978 г. в индивидуални къщи, многофамилни сгради и нежилищни помещения е показано на фиг. 13.
Постигнатите печалби варират, което може да се обясни с разликите в референтната година и приложените мерки за пестене на енергия, както и с разликите в нивата на заместване на маслото и промените в използването на сградите. От 1978 г. до 1983 г. общото потребление на енергия в индивидуални къщи, многофамилни сгради и нежилищни сгради намалява съответно с 8, 7 и 8 TWh/годишно или с 15, 18 и 22%.
Държавният съвет по жилищно строителство е изчислил въздействието на мерките за пестене на енергия, получени от обществени фондове, за намаляване на потреблението на енергия в жилищни сгради с приблизително 6 TWh 1978-1983. Този резултат трябва да се сравни с данните на други изследователи, които показват, че многобройни енергоспестяващи мерки се извършват без помощта на публичен фонд.