Копачи отидоха до позициите на войските на СС
Копачи отидоха до позициите на войските на СС. И се започна!
Група ентусиазирани копачи (да се чете черни следотърсачи или нелегални археолози) дълго време търсят интересни места, за да изровят богати трофеи. Когато стигнаха до привидно недокоснати ями и окопи, ги очакваше радостно вълнение. Първите ями показваха наличието на боклук, но когато започнаха да се натъкват на повече или по-малко цели и смислени неща, копачите дълго не можеха да повярват на очите си: пред тях имаше неща с надпис SS.
Есесовците носеха черни униформи, както и отличителни знаци под формата на две руни Zig. Първоначално есесовците носели обичайната форма на щурмови самолети. Разлики имаше, но не бяха много големи. Есесовците носеха черни шапки, вратовръзки, бричове и лента с черна рамка. Отначало на шапките си есесовците носели мъртва глава с кръгла метална кокарда с концентрични кръгове от черно, бяло и червено.
От 1934 г. „SS Leibstandarte Adolf Hitler“ и войските на SS започват военно обучение и се оказва, че черната униформа на SS не е подходяща за бой. Затова през 1935 г. е разработена сива полева униформа, която се различава от черната само по цвят. До 1940 г. Waffen-SS приема армейска униформа. С разширяването на формирането на войските на SS се появиха нови униформи и отличителни знаци: екипажите на танковете на SS получиха черни якета, напомнящи кройката на танковите якета на Вермахта (разликата беше в изрязването на реверите, които бяха по-малки).
През 1938 г. Allgemeine-SS получава нова, бледосива униформа. Новата униформа изглеждаше черна, но имаше две презрамки, а на мястото на лентата имаше орел. Бледосиви униформи първо бяха дадени на служителите от главните отдели, а след това и на всички останали. По време на войната бледосива униформапостепенно е заменена от сивата униформа на войските на SS, особено членовете на SD и Allgemeine-SS офицери, които са служили в окупираните територии, са носели полеви униформи. До 1944 г. черната униформа се свързва с понятието "заден плъх", така че носенето й не е толкова престижно, колкото беше преди войната. По време на операции в Италия, на Балканите и в южната част на СССР есесовците носеха пясъчно-жълта тропическа униформа, създадена по италиански модел. С тази униформа се носеха ботуши с къси гети, които с разрастването на войната замениха скъпите ботуши.
Първоначално есесовците носели черно палто. Черно палто с бели амуниции много често се носеше от войниците на Leibstandarte Adolf Hitler. Едновременно с въвеждането на сивата униформа беше въведено и сиво палто. Двуредната миризма на палтото осигури надеждна защита от вятъра. За часовите имаше вариант на същото палто, ушито от по-дебел плат. Офицери с ранг Оберфюрер и по-високи получиха разрешение да не закопчават горните три копчета на палтата си, така че да се виждат цветни клапи (те трябваше да имат сиви ревери на палтата си).
От 1941 г. носителите на Рицарския кръст също получават правото да не закопчават горните копчета. Палтата обаче се оказват „слаби” срещу суровите български зими, затова през есента на 1942 г. есесовците получават дебели, топло подплатени парки с качулка. Качулката имаше шнур, който заедно с колана на кръста предпазваше войниците от пронизващия вятър.
Есесовците приемаха на доброволна основа високи мъже от арийски произход на 25-35 години, които знаеха произхода си до пето поколение (по-точно: офицери - до 1750 г., други - до 1800 г.), войникът също трябваше да има здрави зъби и да няма проблеми със зрението. По-късно обаче това изискване важи само за т. нар. Allgemeine-SS. INпо време на Втората световна война, под ръководството на СС, бяха създадени множество национални части, където бяха вербувани хора от всяка нация, с изключение на евреи и цигани.
Те не можеха да разчитат на кариера в Allgemeine-SS, но имаха право да получат германско гражданство след няколко години служба. Етническите германци, живеещи извън Германия (Фолксдойче), играят важна роля във формирането на така наречените „местни“ СС дивизии (дивизии, в които могат да служат нечленове на СС) – в много от тях батальоните са окомплектовани предимно или изцяло от войници на Фолксдойче.
Ръководството на дивизиите обаче отбеляза липсата на надеждност на тези части, която започна да се проявява все повече и повече с напредването на войната, по-близо до поражението на нацистка Германия.
">