Коприва, кратко описание
Отдел Покритосеменни (цъфтящи) - Покритосеменни (Magnoliophyta) * Клас Двусемеделни (Magnoliopsida) - Двусемеделни (Magnoliopsida) Подклас Hamamelididae - Hamamelididae Разред Копривка - Urticales Семейство Коприварка - Urticaceae
* Класификацията е дадена според изданието "Животът на растенията" в 6 тома, т.5 (1) М., Просвещение, 1980 г.
Научното наименование на копривата Urticaceae идва от думата ura - изгаряне и се дава на растенията заради множеството изгарящи власинки, които покриват растението. Българското име идва от старобългарската дума коприна - коприна. От коприва се получават влакна за производството на тъкани. Дълго време копривата в това си качество е била известна сред много народи и дори е била специално отглеждана в полетата.
Разпръскване
Разпространен навсякъде с изключение на Далечния север.
типични местообитания
Копривата е много непретенциозна по отношение на осветлението и влажността, но е взискателна къмбогатството на почвата, предимно към съдържанието на азот. Следователно може да расте както в гори, така и на открити места, но навсякъде предпочита богати почви. В естествени условия е склонен към заливни низини, дерета, опожарени места и сечища; често се среща като плевел в близост до жилища и на места за боклук.
Всички познават копривата като жилав плевел, но всъщност това растение има много полезни свойства. Копривата е богата на витамини А, С, К и минерални соли, нейните листа и млади издънки са годни за консумация, употребяват се сурови и варени. От листата му се приготвят супи, салати, картофено пюре. Употребява се сварен в мляко, за пълнеж на кнедли и пайове, смесен със счукани ядки и подправки. В народната медицина се използва успешно като кръвоспиращо средство, както и при авитаминоза. семенабогата на масло, листата се използват за храна на копринени буби, от корените се получава жълта, а от листата зелена боя. Бактерицидното действие на копривата е добре познато на рибарите, те я използват за запазване на рибата свежа (вътрешността на рибата се изважда и се пълни с коприва).
Пословици, поговорки, гатанки
Копривата се ражда, но добре идва в зелевата чорба.
Една коприва замества седем лекаря.
Ако не беше скрежът на копривата, нямаше да има сладост от нея.
Да се мотаеш с него е като да седиш в коприва.
Въпреки че не е огън, но гори.
Самата тя е студена, но изгаря хората.
Зелено е, ако го пипнеш, ще се опариш, а прасето, ако яде, няма да се задави.
Каква трева познава слепият?
На страница със снимка
Страница 1 снимка. 1 коприва (хербарий)
Страница 2 Снимка. 2 Млада коприва (28/04/07)
Страница 3 Снимка. 3 Коприва през зимата (26/12/07)
Снимките са направени в района на Уст-Кут
Сродни видове (Сибир и Далечен Изток):
Коприва - U. urens.
Конопена коприва - U. cannabina.
Разпространен в Сибир, Япония и Китай. Отличава се от другите видове коприва по 3-5 отделни листа, подобни на листа от коноп. Многогодишно тревисто растение с фасетирани стъбла високи 70-150 cm. Листата са големи на горящи дръжки. Цветовете еднополови, еднодомни; мъжките са събрани на китки по четири в пазвите на средните листа, женските са в плътни гроздове в пазвите на горните листа. Плодът е ядка. Лечебно растение.
Коприва - Urtica angustifolia
Многогодишно растение с пълзящо коренище, високо до два метра. Стъблото обикновено е покрито с жилещи власинки. Листата продълговато яйцевидни, тясно яйцевидни или ланцетно яйцевидни, със заоблена или клиновидна основа, заострениудължен връх, понякога космат с горящи косми. Ръбът на листа е едро назъбен. Среща се в гори, на влажни места, по каменисти места. Разпространен в Сибир, Далечния изток, Корея, Китай, Монголия.
Коприва - Urtica galeopsifolia
Многогодишно коренищно растение с височина до два метра, космат с няколко горящи косми. Листата са продълговато-яйцевидни или яйцевидно-елипсовидни, със заоблена или сърцевидна основа, заострен връх, назъбени по ръба, гъсто опушени. Среща се в низинни блата, заливни низини, блатисти гори. Расте в Западен и Източен Сибир.
Сонденова коприва - Urtica sondenii
Многогодишно тревисто коренищно растение с височина до метър. Листната петура е продълговато-яйцевидна или тясно-яйцевидна, със заоблен, клиновиден, пресечен, рядко с леко сърцевидна основа, заострен удължен връх. Среща се в заливни равнини на реки и потоци, в ливади в върбови гъсталаци, край пътища в населени места. Разпространен в Западен и Източен Сибир. Извън страната ни в Северна Европа, Източна Азия, Монголия.