Марцишор е

врата

В България има подобен празник, наречен Мартеници.

Съдържание

Легенди за произхода

Според друга легенда Слънцето слязло на земята под формата на красиво момиче. Но злата змия го открадна и го заключи в двореца си. След това птичките спряха да пеят, децата забравиха какво е забавление и смях и целият свят потъна в тъга. Един смел млад мъж реши да спаси Слънцето. Цяла година той търсил двореца на Змията и когато го намерил, го предизвикал на битка. Те се борили дълго време и накрая младежът победил змията. Той пусна красивото Слънце. Издигна се до небето и освети целия свят. Пролетта дойде, природата оживя, хората си спомниха какво е радост, но смелият младеж нямаше време да види пролетта. Топлата му кръв капеше върху снега. Падна и последната капка кръв, той почина от раните си. Там, където снегът се стопи, израснаха бели цветя - кокичета, вестители на пролетта. Оттогава в чест на освободителя на света от мрака и тъгата хората плетат два шнура с бели и червени цветя. Червеният цвят символизира любовта към красотата и паметта за кръвта на загиналия младеж, а белият цвят символизира здравето и чистотата на кокичето, първото пролетно цвете. [1]

Археологическите разкопки в Румъния доказват, че амулетите, подобно на съвременния марцисор, са съществували преди около 8 хиляди години. Тогава те са направени под формата на малки камъчета, боядисани в бяло и червено, носени около врата. Мартишор е споменат за първи път от Йордаке Голеску. Фолклористът Симон Флореа Мариан пише, че в Молдова и Буковина марцисорът се състои от златна или сребърна монета на червен и бял конец, която децата носят на врата си. През първите 12 дни на пролетта девойките носели марцисор около врата си, а след това го вплитали в косите си до пристигането на щъркелите или до разцъфтяването на първите дървета. След това се връзваше червен и бял конец на дърво и нататъкмонета се купуваше от качамак (вид овче сирене). [2]

марцишор