Метод за хирургично лечение на новородени с атрезия на хранопровода с голяма диастаза между
Изобретението се отнася до медицината, хирургията, може да се използва при хирургично лечение на атрезия на хранопровода с голяма диастаза между сегментите. Осигурете достъп до хранопровода. Измерва се диастазата между сегментите. Мобилизирайте проксималния сегмент. Превържете и пресечете трахеоезофагеалната фистула. Осигурете достъп до кардията на стомаха и интраперитонеалната част на хранопровода. Кардиалната част на стомаха и интраперитонеалната част на хранопровода се мобилизират, прилага се директна анастомоза между дисталния и проксималния сегмент на хранопровода. Методът позволява да се намали времето за лечение при пациенти с атрезия на хранопровода с големи диастази между сегментите.
Изобретението се отнася до хирургията и може да се използва за коригиране на малформации на хранопровода при новородени.
Най-честата вродена аномалия на хранопровода, при която горният сегмент завършва сляпо, а долният комуникира с трахеята над бифуркацията /1, 2/.
След диагностициране на атрезия на хранопровода и провеждане на стандартна предоперативна подготовка се осъществява достъп до атрезираната област на хранопровода чрез задно-латерална торакотомия вдясно по 3-4 ребро от линията на ареолата до нивото на лопатката и се разкрива хранопровода без отваряне на плеврата. При малки диастази между сегментите - 1,5 cm при доносени деца и 1,0 cm при недоносени деца, се прилага директна анастомоза ръчно. За целта нечифтната вена се лигира и трансектира, двата сегмента се мобилизират, трахеоезофагеалната фистула се лигира и трансектира, лумените на горния и долния езофагеален сегмент се свързват с помощта на тънък резорбируем материал и атравматична игла /1, 2/.
Въпреки това, с големи диастази междусегменти за налагане на първична анастомоза е невъзможно поради силното напрежение между сегментите, което впоследствие води до нейния провал.
Операцията протича на 2 етапа. На първия етап се създава двойна езофагостома, която се извършва веднага след раждането и диагностицирането. За да се създаде езофагостомия, се извършва достъп до хранопровода, горният сегмент на хранопровода се извежда до шията, а дисталният сегмент, след елиминирането на трахеоезофагеалната фистула, се мобилизира до езофагеалния отвор на диафрагмата. Осъществява се достъп до коремната кухина и чрез отделен разрез на предната коремна стена се отстранява дисталният сегмент за по-нататъшно ентерално хранене през сондата директно в хранопровода и стомаха /1/.
Вторият етап на операцията се извършва на възраст 2-3 години, като се извършва пластика на хранопровода с автосегмент на напречното дебело черво /3/.
Хирургичното лечение на новородени по известния метод позволява да се елиминира трахеоезофагеалната фистула, която е основната причина за аспирационна пневмония и смъртност при тази патология. В допълнение, отстраняването на горния сегмент на хранопровода предотвратява по-нататъшното аспириране на слюнка в белите дробове, а налагането на долната езофагостома ви позволява да започнете ранно ентерално хранене и впоследствие - изпълнението на 2-ри етап от операцията /1/.
Основните недостатъци на тази операция са многоетапната реконструкция на хранопровода, повишена травматичност и риск от усложнения, свързани с използването на автотрансплантат на дебелото черво и последващо интрастернално провеждане. В допълнение, продължителността на престоя на по-голямата част от оперираните деца в болнични условия, поради трудностите при грижите за тях, допринася за изоставането им във физическото развитие и появата на психични разстройства, свързани с необичайното им състояние.появата на затруднения в развитието на вкусовите усещания и различни рефлекси към приема на храна.
Следователно, целта на изобретението е да се намали нивото на следоперативните усложнения и да се намали времето за лечение на деца с атрезия на хранопровода с големи диастази между сегментите.
Проблемът се решава благодарение на метода за хирургично лечение на новородени с атрезия на хранопровода с голяма диастаза между сегментите, включващ достъп до хранопровода, измерване на диастазата между сегментите, сегментна мобилизация, лигиране и пресичане на трахеоезофагеалната фистула, при което, в съответствие с предложеното техническо решение, допълнително се осъществява достъп до кардиалния отдел на стомаха и интраперитонеалната част на ес. ophagus, последвано от тяхното мобилизиране, издърпване в гръдната кухина и налагане на директен анус.стомоза между дисталния и проксималния сегмент на хранопровода.
Методът съгласно изобретението се осъществява както следва. Достъпът до хранопровода се извършва без отваряне на плеврата, измерва се диастазата между езофагеалните сегменти и се елиминира трахеоезофагеалната фистула. След това се извършва мобилизирането на дисталния сегмент на хранопровода към диафрагмата. След отваряне на коремната кухина и мобилизиране на интраабдоминалната част на хранопровода и кардиалната част на стомаха те се изтеглят до нивото на диафрагмата. Горният сегмент на хранопровода се мобилизира и с помощта на катетър, въведен през устата на детето, му се придава удължена конична форма. След това се прилага директна анастомоза от край до край, свързваща горния и долния сегмент на хранопровода върху катетъра с едноредов шев с помощта на тънък резорбируем шев и атравматична игла. За да се предотврати напрежението на стомаха поради последващото му пълнене, кардиалната част на стомаха е фиксирана към езофагеалната част на диафрагмата. СледТези хирургични рани се зашиват, оставяйки захващащ дренаж в задния медиастинум съгласно общоприета техника.
За да илюстрираме описания по-горе метод за лечение на новородени с вродени малформации на хранопровода, даваме пример с история на случая N 12127. Новородено М. на възраст 1 ден. На 22.12.1995 г. е откаран в Окръжна детска клинична болница на НХК с диагноза атрезия на хранопровода, дистална трахеоезофагеална фистула. Детето е родено на термин с тегло 4200 гр. и ръст 57 см. След раждането се забелязва обилен пенест секрет от устата и носа. Диагнозата не е поставена веднага и е имало опит за хранене на детето. След това се появяват симптоми на белодробна, а в последствие и сърдечна недостатъчност. Направен е опит за поставяне на катетър в стомаха, който е завършил неуспешно, след което е поставена диагноза стомашна атрезия и детето е хоспитализирано по спешност в 7-мо хирургично отделение на Окръжна клинична болница на НХК. След контрастно рентгеново изследване беше установено, че стомахът и червата съдържат повишено количество газ, контрастното вещество (йодолипол) се натрупва в горната 1/3 на хранопровода на ниво Т-3, горният сегмент е разширен в диаметър до 2,5 cm.
На 23 декември беше извършена операция за коригиране на аномалия в развитието на хранопровода, при която беше извършена задно-латерална торакотомия вдясно, екстраплеврален достъп до хранопровода, измерена диастаза между сегментите, която възлиза на 3,5 cm, лигиране и трансекция на трахеоезофагеалната фистула, горна трансректална лапаротомия, гастростомия поставени по Кадер, а в задния медиастинум е монтиран захващащ дренаж. В следоперативния период са предписани продължителна анестезия, антибиотична терапия, парентерално и ентерално хранене (сонда през гастростомна тръба).
Въпреки продължаващите дейностиаспирационната пневмония нарастваше.
Така предлаганият метод за хирургично лечение на новородени с атрезия на хранопровода с голяма диастаза между сегментите позволява едноетапна корекция на дефекта на хранопровода и избягване на негативни последици при извършване на операцията на 2 етапа.
Източници на информация 1. Bairov G.A. Спешна хирургия при деца. Ръководство за лекари. Л.: Медицина, 1983, 408 с.
2. Баиров Г.А., Дорошевски Ю.Л., Немилова Т.К. Атлас на операции при новородени. Наръчник по детска хирургия. Москва: Медицина, 1984, 256 с.
3. Babnyak D. E. Показания за ранна ретростернална езофагеална пластика на дебелото черво и нейната обосновка при новородени с атрезия на хранопровода. Клинична хирургия N 6, 1982, N 10, 1984.
Метод за хирургично лечение на новородени с атрезия на хранопровода с голяма диастаза между сегментите, включващ достъп до хранопровода, измерване на диастазата между сегментите, мобилизация на сегментите, лигиране и пресичане на трахеоезофагеалната фистула, характеризиращ се с това, че допълнително осигурява достъп до кардиалната част на стомаха и интраперитонеалната част на хранопровода с последващата им мобилизация, издърпване навлизане в гръдната кухина и налагане на директна анастомоза между дисталния и проксималния сегмент на хранопровода.