Корупцията е болест или начин на живот

Днес, в общество, в което подкупите са станали почти норма, честният човек изглежда смешно. С поведението и действията си той си навлича неприятности. Как да оцелеем тук?

А схемата като цяло е доста проста: пари в замяна на продукт или услуга.

В корумпирана среда човек, който иска да постигне нещо от подкупник, трябва да използва своя чар, връзки и да може да вдъхва доверие.

Външно връзката може да изглежда приятелска на нивото на доверие. Но приятелството никога не предполага такива понятия като: полза, признателност, личен интерес и пари. И двете страни участват в собствен малък спектакъл, наречен сделка. Подобно поведение маскира корупционни отношения.

Микросредата от корумпирани служители, тясно свързани в мрежа помежду си, генерира свои собствени закони и правила. Средата на всеки корумпиран чиновник му гарантира безнаказаност. Това може да се обясни с факта, че този човек или има правото или способността да принуди подчинения да подкупи, или може да сподели своите "подаръци".

Така психологията на микросредата, нейните правила и заповеди развиват определени качества на характера: алчност, алчност, завист, зависимост. Има преструктуриране на личността и спазващ закона, достоен човек, веднъж попаднал в тази среда, бързо се превръща в нещастен, продажен и ненаситен крадец.

Сега държавата е принудена да насочи всичките си усилия към борбата със самата себе си, няма как да се изрази по друг начин. Трябва да спасим обществото от ширещото се беззаконие.

Освен това експертите по публична администрация определят корупцията като злоупотреба с публични ресурси и използване на публични структури за постигане на частни печалби в противоречие със съществуващите норми. Обяснение на причините за корупциятанедостатъчно ниво на възнаграждение на държавните служители.

‒ необходимостта от наблюдение на „реализацията на големи инфраструктурни проекти от гледна точка на наличието на корупционни рискове“;

‒ внедряване в системата на държавната служба на „програмни продукти за автоматизирано попълване и обработка на отчетите за приходите и разходите”;

‒ разработване на местни правни актове „за предотвратяване на корупцията в организации, подчинени на федералните власти, това са различни държавни, общински унитарни предприятия и т.н.“;

‒ обучение на кадри и „повишаване на квалификацията по антикорупционни програми” на общински и държавни служители;

‒ необходимостта от „активно включване на патриотични и градивни активисти в антикорупционни дейности“, подкрепа на дейността на гражданското общество в борбата с корупцията;

‒ формиране в обществото на „антикорупционно чувство за справедливост” и неприемане на нарушенията на закона.

Това са приоритетите на държавната власт в борбата с корупцията. Реализацията обаче е много малка, защото те ще се извършват от държавни и общински органи, които сами са наситени с влиянието на корупцията. Например Украйна създаде регистър на лицата, извършили корупционни престъпления. В него вече има над 7 хиляди души, които вече не могат да си намерят работа в държавната служба или да участват в обществени поръчки. Регистърът на корумпираните чиновници е публично достояние и от него можете да получите такова удостоверение.

Проучванията показват, че масовото съзнание на българските граждани, както и на гражданите на други страни, до голяма степен следва оценките и възприятията за корупцията, които им предлагат медиите, като дори Интернет най-често взима теми от медиите. Така че динамиката на изявлениятаи възприемането на корупцията в масовото съзнание следва динамиката на публикациите в медиите по тази тема.

И така, корупцията е неотделима от държавата, защото антикорупционната сила в България са властите - "чиновниците". Възможно е обаче тази власт да се прехвърли на гражданското общество, което е отделено от държавната власт. Днес е всемогъщо да се опита да приеме институциите на гражданското общество като съюзници за обща идея и да помогне за формирането им.