котешки дневник

16 септември 2003 * 12:24: Ета не ми даде да ям от тази сутрин. Като, и така две купи са пълни. Трябваше да се преструвам на сираче. Той направи честни, страдалчески очи, унило сгушен в пластмасова кутия с картофи, унило гриза лук. Този даде за ядене. Когато тя излезе, той прокара нокти по копринения й шал. Шал параграф. Много доволен.

15 септември 2003 * 23:11: Пикай под стола. Еееее! * 22:31: Разхождам се из къщата, крещя с цяло гърло, моля за мяукане. Изпусната валериана. Облизани. Зарових този боклук на място. Дълго, замислен, повръщаше върху килима на Етой. Нефих да мушнеш какви ли не глупости. * 22:24: Купих правилните обувки. С кутия и ръждясали хартии. Кичури из цялата къща. Лежи в кутия, разкъсва гума от пяна, ласкава гордост. Вече дъвках връзките на това в новите ботуши. Малко документи. Имаме нужда от повече. * 22:16: Изядено. Дълго време той слуша пълното къркорене в стомаха си. И казваш – музика, музика. * 17:07: Игра на бясния бивол. Втурна се из къщата със скоростта на светлината. Забравих, че ноктите са подрязани, не се забави. Стои добре в гардероба. Лежа в коридора и броя звездите. Необходимо е да се изяде лечебният китекат. * 16:45: Вчера те ми направиха фотосесия. Аз предизвикателно се напиках в тавата, а след това зарових. Този куршум се втурна след камерата и ме снима. И тогава двамата се усмихнаха. Не, пак биха го дали за ядене. Напразно, вероятно опитах в тавата. Следващия път със сигурност ще ги уредя. * 11:02: Това е просто някакъв глупак. Сутринта й викам в прав текст: Балконът е отворен! Отворен балкон! И тя стиска ръце и казва: о, коте, защо мяукаш? А този как живее с нея?

14 септември 2003 * 23:35: Пикай под стола. Глоба! * 23:17: Този, който не е Този, е неподвиженпо-чист от мен, копеле. Седя си, ям си от купа. Той седна и се взря в моята, МОЯТА купа. Гад. Черен дроб през гърлото. През нощта ще го сложим в ботушите му. * 23:07: Това понякога не е нищо. Приготвяха нещо пилешко - нахраниха ме с цяло бутче. Вторият, гадове, стисна. Той си отмъсти: закара целия под в кухнята с неизядени кости и открадна парче черен дроб. Удовлетворен. 13 септември 2003 *15:54: Прецаках всичко на света. Отне три дни, за да се изцапа пода в кухнята, те го почистиха. Но с хлор. Надушен до мозъка на костите. Той лежеше на пода, пъшкаше, мърмореше, кефеше се, изобщо - надруса се. Не помня повече.

Това, кучко, в петък взе лаптопа и го праха някъде три дни. Майната му какво пишеш. Подробности по-късно. Дотук кратък отчет за три дни: Пикня под крема