Котка - Страница 7 - стихове, поема, рими
Съобщение от теб..
Имам толкова много. черен.
Има толкова черно в мен, но и толкова много бяло. И ако смесите всичко, може ли пак да е сиво?
Какво да правя, ако съм различен: прост - понякога, странен, подобен на всички останали: вярно и невярно.
Тогава аз като мека котка мъркам нежно и изведнъж дива тигрица ръмжи яростно.
Невинен и нежен - порочен и грешен, пламенен, страстен - студен, опасен.
Понякога безразсъден, понякога далновидно мъдър, весел, безгрижен - замислено сърдечен.
Аз съм горд и непревземаем – открит, достъпен Покорно верен в любовта – и толкова грозен в ревността.
Аз съм мил и сладък – упорит, упорит, безсрамен и срамежлив –от плът, кръв - ЖЕНА.
ЕСЕННИ СЪЛЗИ
*Необичайна*Тя е тиха на пръв поглед, Като ангел, слязъл от небето, Виждайки това, което другите не могат, Съществува в свят на чудеса.
Като котка съзерцава два свята, И е трудно да я изненадаш изобщо, Такъв побойник по природа, Прибирайки се вкъщи в седем часа.
Свири майсторски на китара, Пее красиво и сладко, Настръхва от щастие, А останалото дори не се брои.
Тя пише стихове и чете много, Учи всички на всичко и навсякъде, Често се кара на любимия си мъж, Без следа вярна на съкровената си мечта.
Той върви напред с големи стъпки, Оставяйки всички трудности зад гърба си, Понякога пътува между световете, И може да спасява изгубени души....
Сияние от златни фрази и докосване до него за забавление
Сиянието на златните фрази и докосването му се преструваха Оставиха блясък красота върху душата на сива котка, В крещящата нощ те отвърнаха с вяла тръпка, Валеше, само денят не бешеизглеждаше незадоволително.
И сивата котка обикновено бягаше в гнилите мазета Където тя лекуваше свежи рани със златните му думи, И отново усети, излитайки, като нежните ръце на поета Те я галят толкова внимателно и не искат отговор.
С неговите стихове тя разкри всички човешки тайни, Нахлуха лъчи, разкъсвайки железните врати на мазето, Котешки сълзи течаха от щастие с жива вода, Живи думи на поета, нека щрихите му са фалшиви.
Умен до смърт!
Ако се счупиш,така до края, без трохи, Без заплетени ръце, безкрайни фрази. Сред гордост и прословути котки, Сред деня и нощта, където не те питат, Където достъпът на сърцето е плътно изоставен, Ще се видим за последен път.
Ако съжаляваш - без лъжа, ласкателство, тихо! Без райски мечти, радости необуздани, Където прищявката ти е издялана от стомана, Където животът чертае стремглаво върху хартия, Къдетоот сърцето се намира пътят - изход- Ние ще се погрижимда не е от тези.
Нека раните на сърцето кървят диво, Краят не е толкова желан. Пълността ще се издигне и нека полунощната луна Уморен съм от гледане,но не съм многоБих искал да видя какво е урина, Добре дошъл поглед, койтоумен до смърт.
Стихове за миналото
- Не вярвам в бъдещ живот, - каза Разколников. Свидригайлов седеше замислен. - Ами ако има само паяци или нещо подобно - внезапно каза той. Те преживяха много и много, И очевидно същността на бъдещето е в тях, Когато се поставят алегории Има здрав, пророчески вик. На плоскостта на потискащото утре Техният вездесъщ път се плъзга, Предвиждайки лабиринтите на плагиатството, Нишката на Ариадна вобърнете мрежата.
Според историци, биолози и археолози първите паяци са се появили на нашата планета преди около четиристотин милиона години.