Красива лисица ~ Поезия (Миниатюри в проза)
Беше толкова отдавна, че никой дори не си спомня дали беше или не. По някакъв начин лисица срещна заек в горска поляна. И му завиждаше. Ушите на заека бяха толкова красиви. Лисицата помислила, че ще бъде полезна.
Тя вече си представяше как ще изглежда в локви с толкова красиви уши. И кокетно повдигнете уши в разговор с лисицата, която харесвате - давайки да се разбере, че всичко, за което говори, е много интересно.
Лисицата сънувала и не забелязала как отишла на напълно непознати места. Тук всичко беше същото като в обикновената гора. Същите дървета, храсти, билки и цветя. Но цветята са по-ярки, тревите са по-гъсти, дърветата са по-тънки.
Лисицата се изненадала. Тя беше още по-изненадана, когато една маргаритка, която растеше наблизо, й каза, че това не е обикновена гора, а гора на желанията. И тя попита дали лисицата има някакво неизпълнено желание.
Chanterelle веднага си спомни ушите. И побърза да каже, че иска ушите й да са големи и красиви като на заек.
"Няма нищо по-лесно", отговорила лайката. Лисицата се изненадала и погледнала в локвата. Виждайки, че ушите й наистина са това, за което мечтае, лисицата се втурна обратно към своята гора. Тя нямаше търпение да покаже красивите си уши.
Връщайки се в гората, Chanterelle започна да се смята за най-красивата лисица в гората. Много й хареса. Тя вървеше през гората и беше много горда със себе си.
Но един ден тя трябваше да съжалява, че е променила ушите си. Едно ловджийско куче изтичало в гората и започнало да търси лисици. Всички лисици успяха да се скрият. Само красавица с големи уши не би могла. Красивите й уши се виждаха, колкото и да се криеше.
Лисицата едва успяла да стигне до изпълнената с желания гора. Задъханата лисица каза на приятелката силайка, която много иска ушите й да са както преди. Като всички лисици. Лайка, никак не изненадана, изпълни това желание на лисицата.
Оттогава лисицата се е срещала със зайците много пъти. Но тя вече не искаше тя да има толкова големи и красиви уши, като на заек