Кратко описание на видове договори за съхранение
Съгласно договора за съхранение едната страна (съхранение) се задължава да съхранява вещта, дадена й от другата страна (поръчителя), и да върне това нещо непокътнато. Договорът за съхранение, в който попечител е търговска организация или нетърговска организация, която извършва съхранение като една от целите на своята професионална дейност (професионален попечител), може да предвижда задължението на попечителя да приеме вещта от поръчителя за съхранение в срока, посочен в споразумението.
Договорът може да бъде възмезден, реален или консенсуален, двустранен, взаимен, отнася се за договори за предоставяне на услуги. Договорът може да се сключи в писмена форма в предвидените от закона случаи. В същото време за споразумение за съхранение между граждани се изисква спазване на писмена форма, ако стойността на прехвърленото за съхранение нещо надвишава най-малко десет пъти минималната работна заплата, установена от закона.
Страни: попечител и поръчител. Те могат да бъдат граждани и юридически лица. Собствениците на имоти, както и собствениците на собственост, могат да действат като поръчители. Като попечители могат да действат както напълно дееспособни граждани, така и юридически лица, които имат разрешение за извършване на такива дейности. Съдържанието на договора се формира от правата и задълженията на страните по него. Права на поръчителя: в предвидените от закона случаи да изисква от поръчителя да вземе вещта обратно в предвидения за това разумен срок; да променя начина, мястото и другите условия на съхранение, ако обстоятелствата го налагат; независимо продават вещ или част от вещи на цена, преобладаваща в мястото на съхранение, ако съществува реална заплаха от повреда на нещата; получават възнаграждение за платено съхранение закрай на съхранението за възстановяване на разходи, за съхранение с безвъзмездно съхранение; за спешни разходи.
Основните задължения на попечителя: да приеме нещо за съхранение в случаите, предвидени в закон или договор; да съхранява вещта за периода, предвиден в договора, при липса на срок в договора - да съхранява вещта до поискване; гарантира безопасността на нещата; да не използва вещта, депозирана за съхранение, както и да не предоставя възможност за използването й на трето лице, освен в случаите, когато използването на съхраняваната вещ е необходимо за осигуряване на нейната безопасност и не противоречи на договора за съхранение; върнете вещта на поръчителя след изтичане на периода на съхранение.
Поръчителят е длъжен да заплати на пазителя възнаграждение за платено съхранение; в случай на безвъзмездно съхранение, възстановява на пазителя необходимите разходи за съхранение на вещта; възстановяват извънредни разходи; незабавно вземете вещта от склада след изтичане на определения период. Договорът за съхранение се урежда от чл. 886-926 GK.
а) съхранение в склад;
б) съхранение в заложна къща;
в) съхранение на ценности в банка;
г) съхраняване на вещи в складовете на транспортните организации;
д) секвестр - съхраняване на вещи, които са предмет на спор;
е) съхранение на вещи в гардеробите на организациите;
ж) съхранение на вещи в хотели.
1. Съхранение в склад (чл. 907-918 от Гражданския кодекс).
Съгласно договор за складиране стоковият склад (попечител) се задължава срещу заплащане да съхранява стоките, доставени му от собственика на стоките (байлер), и да върне тези стоки в добро състояние (член 907 от Гражданския кодекс). Това е реален, взаимен, възмезден договор, сключен в писмена форма. Попечителят е стоков склад - организация, която действа като предприемачскладиране на стоки и предоставяне на услуги, свързани със складиране. Ако законът, споразумението, лицензът предвиждат приемането на стоки от всеки собственик на стоки за съхранение, складът се признава за публичен склад. Договорът в случая е публичен. Списъкът на складовите документи, потвърждаващи сключването на договора, е изчерпателен (член 912 от Гражданския кодекс), те включват: двоен складов сертификат; обикновено складово свидетелство; складова разписка.
2. Съхранение в заложна къща (чл. 919-920 от Гражданския кодекс). Заложните къщи са търговски организации. Съхраняването на вещи в заложна къща се извършва или по силата на договор за съхранение, или съхранението е неразделна част от дейността на заложна къща, когато сключва договор за заем за сигурност на вещи с прехвърлянето им на съхранение със заложна къща (ипотека). Договорът е взаимен, възмезден, вещен, публичен. Бенефициенти могат да бъдат само граждани. Предмет на съхранение са само вещи за потребителски цели. Формата на договора за съхранение е писмена; документът, удостоверяващ сключването на договора, е персонализирана записана разписка, издадена на поръчителя на заложната къща. Депозираната вещ се оценява по споразумение на страните в съответствие с цените за стоки от същия вид в търговията. Договорът е спешен.
Заложната къща е длъжна да застрахова в полза на поръчителя за своя сметка приетите за съхранение вещи в пълния размер на тяхната оценка. Ако поръчителят не изпълни задължението си да върне вещта в рамките на определения срок, заложната къща е длъжна да я съхранява в продължение на два месеца със събиране на такса за това, предвидена в договора за съхранение; след изтичането на този срок непотърсената вещ може да бъде продадена от заложната къща по реда, установен за продажба на вещи, които са предмет на залог в заложната къща. От сумата приходи от продажбатанепотърсена вещ, таксата за нейното съхранение и други плащания, дължими на заложната къща, се погасяват; остатъкът от сумата се връща в заложните къщи на поръчителя.
3. Съхранение на ценности в банка (чл. 921-922 от Гражданския кодекс).
Договорът е публичен. Банката попечител трябва да има лиценз. Предмет на съхранение са: ценни книжа, благородни метали и камъни, други ценности и други ценности, включително документи. Сключването на договора се удостоверява с издаването от банката на поръчителя на документ за личен сейф, представянето на който е основание за издаване на съхраняваните ценности на поръчителя. Споразумението може да предвиди използването от Bailor (клиент) или представянето му на индивидуален банков безопасен (безопасен депозит, изолирана стая в банката), защитена от банката, когато съхранява ценности в индивидуален сейф, клиентът има право да поставя ценности в сейфа и да ги оттегли от сейфа, тъй като той трябва да бъде даден на ключовете към безопасността, която ви позволява да идентифицирате клиента или на друг знак или на това, че трябва да се предоставят на безопасността и да ги разрешават.
Условията на договора могат да предвиждат правото на клиента да работи в банка с ценности, съхранявани в индивидуален сейф. В този случай банката не контролира поставянето и изнасянето на ценности от клиента от предоставения му сейф. Той упражнява само контрол върху достъпа до помещенията, в които се намира предоставеният на клиента сейф, и се освобождава от отговорност за несигурността на съдържанието на сейфа, ако докаже, че при условията на съхранение достъпът до сейфа от лице без знанието на клиента е бил невъзможен или е станал възможен поради непреодолима сила.
4. Съхранение в складовете на транспортните организации (член 923 от Гражданския кодекс).
Договорът е публичен. В потвърждениекогато нещо се приема за съхранение в складово помещение (с изключение на автоматичните клетки), на поръчителя се издава разписка или номериран жетон. В случай на загуба, вещта се издава на поръчителя след представяне на доказателства, че тази вещ принадлежи на него.
Сроковете за съхранение се определят от транспортното законодателство, освен ако страните не определят по-дълъг период. Непотърсените навреме артикули се съхраняват още 30 дни. След изтичането на този срок непотърсените вещи могат да бъдат продадени по общия ред, предвиден за продажба на вещи, които не са поискани от поръчителя. Тази процедура предвижда писмено уведомяване на поръчителя за нарушаване на условията за съхранение и предстоящата продажба на вещта. Ако предупреждението бъде пренебрегнато, попечителят има право самостоятелно да продаде вещта на цената, преобладаваща в мястото на съхранение, и ако стойността на вещта надвишава 100 минимални работни заплати, да я продаде на търг. Попечителят е длъжен в рамките на 24 часа да компенсира загубите, причинени на поръчителя от загубата, липсата или повредата на вещите, предадени в склада. Началото на периода е моментът на предявяване на иска за обезщетяването им. Загубите се компенсират в рамките на стойността на нещата от поръчителя. 5. Съхранение на вещи в гардеробите на организации (член 924 от Гражданския кодекс). Гардеробът е специално оборудвано и оградено място за съхранение на връхни дрехи и други вещи на посетители и служители на организации. Договорът се формализира чрез издаване на номер, токен или друг легитимиращ знак, който е еквивалентен на обикновена писмена форма на договор за съхранение. Договорът за съхранение се смята за сключен и когато лицето е оставило горното си облекло, шапка и др. не в гардероба, а на мястото, определено за тези цели (например в някоя стая има закачалка, на която оставятгорно облекло за работници и посетители). Гардеорът има право да откаже да предаде вещта на носителя на съответния знак и да изиска допълнителни доказателства, че вещта принадлежи на него, ако има някакви съмнения относно самоличността на поръчителя. Съхранението на връхни дрехи, шапки и други подобни артикули се приема за безплатно, освен ако не е уговорено възнаграждение за съхранение или е уговорено по друг начин при депозирането на артикула. Пазителят е длъжен във всеки случай да вземе всички необходими мерки, за да осигури безопасността на вещта.
6. Съхранение на вещи в хотел (член 925 от Гражданския кодекс).
7. Съхранение на вещи, които са предмет на спор (секвестр) (член 926 от Гражданския кодекс). Съгласно споразумение за секвестиране две или повече лица, между които е възникнал спор относно правото на вещ, прехвърлят тази вещ на трето лице, което поема задължението да разреши спора и да върне вещта на лицето, на което тя ще бъде присъдена със съдебно решение, или по споразумение на всички спорещи лица. Особености: задължение може да възникне не само въз основа на споразумение (договорен секвестр), но и въз основа на съдебно решение (съдебен секвестр). Попечител за съдебния секвестр може да бъде или лице, назначено от съда, или лице, определено по взаимно съгласие на страните по спора. И в двата случая е необходимо съгласието на попечителя, освен ако законът не предвижда друго. За съхранение могат да се предават както движими, така и недвижими вещи. Съхранението по реда на секвестирането се заплаща, освен ако не е предвидено друго в споразумението или решението на съда, който установява секвестирането.