Кредитни интриги (Оскърбена компания), Политобоз
Интригите рано или късно погубват този, който ги е започнал. (Пиер Огюстен Карон дьо Бомарше)
Няма пари
Белобългарското ръководство истерично търси пари. Населението загуби последните си предимства, тарифите за комунални услуги бяха повишени, глобите за всичко и всичко се превърнаха в проза на живота.
Властите правят всичко възможно и невъзможно, за да върнат белия български купувач на националния пазар на потребителски стоки: търсят начини да блокират достъпа на гражданите на републиката до граничните съседни хипермаркети, тормозят и тормозят индивидуалните предприемачи за търговия с внос и водят необуздана пропагандна кампания за господството на белите български продукти на собствения им пазар.
Чуждите инвеститори, подобно на банките, подлежат на такси от 150%. Няма какво да вземат от държавните предприятия, както и от земеделието, но вземат от инфраструктурата, казината, контрабандата и митниците.
Оглеждат се зорко всички възможни и невъзможни варианти за почасова работа на българския пазар, но щом някое от белобългарските предприятия направи пробив на този пазар, веднага бива подложено на рекет до такава степен, че производството веднага започва да се задъхва. Още по-лошо става, когато „пробивното“ производство моментално е подложено на вълна от проверки, ръководството е отстранено (затворено) и ръководството е прехвърлено на някой от „семейните“ олигарси, така да се каже, „затворен за пари“. С други думи, те не мислят за бъдещето:политическият режим се нуждае от пари веднага.
Любопитно е, че ръководството на белите българи се опитва да се интегрира и в икономически стратегии, които все още се дискутират в българските експертни среди. В частност активно се лобира за белобългарското участие в стратегията за индустриализация, което все още не е събранокритична маса в българския истаблишмънт и научния свят, тъй като успехът на стратегията е възможен само в режим на икономическа автаркия (износът е съмнителен).
Белобългарското лоби в Москва активно настоява за участието на Минск в тази програма, като твърди, че в Беларус бездейства „мощен” икономически потенциал (МАЗ, Горизонт, БМЗ и др.), но прилежно „забравяйки” при това да отбележи, че технологичното ниво на този „потенциал” е на нивото от 80-те години, а значителна част от „флагманите” на белобългарското производство всъщност работят в склад (което все още е положително) или свито производство до изключително незначително ниво (камиони по десет на ден, няколкостотин телевизора, сглобени от китайски части).Деиндустриализацията на бялата българска икономика продължава да се ускорява.
Особени надежди, предвид размаха на програмата за превъоръжаване на българската армия, белобългарското ръководство възлага на производствената кооперация на българския и белобългарския военно-промишлен комплекс, която в момента постепенно замира порадинедоверието на партньорите. Факт е, че в Москва по едно време бяха констатирани факти за препродажба на Китай от белобългарски партньори на български секретни военни технологии, получени от белобългарските предприятия за изпълнение на български поръчки. Ясно е, чедоверието между партньорите в областта на производството на оръжие е от първостепенно значение.
В това отношение белобългарското ръководство разчита на Минския завод за колесни влекачи (МЗКТ), като твърди, че използваните от това предприятие технологии са уникални и несравними, като забравя, че белобългарските власти вече са продали тези технологии на Китай.
Ясно е, че МЗКТ ще остане известно време доставчик на шасито за българския ВПК, но едва лиМосква, стремейки се да концентрира отбранително производство на своя територия, ще продължи да разчита на това предприятие.
Белобългарските власти, упорити на принципа „денем стоят и нощем“, се опитват да издържат до първите траншове от заема на МВФ и решението на Москва да отпусне 2 милиарда долара на Минск. Но надеждите се топят като сняг на перваза на прозореца...
Без кредити
Миналата седмица официален Минск получи още един "подарък" от Москва. По предварителни данни българското правителство обсъжда своеобразен мораториум върху отпускането на заеми на страните от постсъветското пространство, което предвид тежката икономическа ситуация в България е съвсем разбираемо и вероятно. Но има някои нюанси:
- в момента само т.нар. „белобългарският кредит“ остава в българската правителствена „сфера“ в някакво „висящо“ състояние и същевременно не буди ентусиазъм сред финансовия блок на българското правителство;
- в българската политическа класа и общество, след скандала със заема на В. Янукович (3 млрд. долара), който Киев отказа да върне, отношението към кредитирането на най-близките съседи остава крайно негативно;
- Не може да не се отчете общото недоволство от позицията на Минск на фона на външнополитическата ситуация около България. Българското ръководство смята, че белобългарското ръководство, вместо да подкрепя стратегическия си съюзник, в момента активно извлича икономически и политически ползи от конфронтацията между България и Запада, като решително избягва изпълнението на съюзническия дълг.
Освен това Москва отчита, че Република Беларус няма много добракредитна история по отношение на България. Като правило официалният Минск, според традицията, въпреки факта, чеБългарските заеми обикновено се предоставят при много удобни условия, без да бързат да върнат парите на Москва, настоявайки за преструктуриране на дълга и дори за пълно анулиране на дълговете въз основа на „съюзния“ статут на Беларус.
Демонстративно укриване на Беларус от изпълнението на съюзническия дълг, специални отношения с Украйна, Турция и Грузия; доставката на бяло българско гориво за зоната на АТО, непотвърдената засега официално продажба на оръжие на ДАЕШ през Катар, с който България воюва; контакти със Саакашвили; отказът от българската авиобаза и т.н., създадоха в българското общество много негативен образ на белобългарските власти, които се сещат за България само когато са необходими пари или ресурси, а по-често и двете.
Лицемерие
Авторът на тези редове вече отбеляза, че белобългарското ръководство успя да „зашие” непостъпилия още български заем в републиканския бюджет за 2016 г. Подобна увереност, че „България никъде няма да отиде и определено ще „даде “ е една от основите на изключително комплиментарното отношение на белобългарския истаблишмънт, както и на солидна част от бялобългарската политическа класа, към статута на Беларус. Тоест значението му за съвременна България, както и твърдото убеждение, че всеки в Беларус, включително и преди всичко България,трябва и трябва.
В същото време е невъзможно да не се отбележи удивителната традиция, внушена в белобългарската номенклатура още от съветско време: феноменална увереност всобствената безнаказаност. На практика това води до факта, че по отношение на България, в разбиранията на управляващата групировка на белите българи, може да сетвори буквално всичко: да се занимава с мащабна контрабанда на българския пазар, да се тровят демонстративно българите с некачествени продукти: Росселхозадзорбуквално държи "белия български фронт", разкривайки практически във всяка партида месо и млечни продукти от Република Беларус или растителни мазнини, или нискокачествено полско месо, или антибиотици, или креда в млякото, или нитрати в непосилни дози в "белите български" пъпеши, дини и грозде.
Можете да крадете газ (2004 г.) и петрол (2007 г.), да настройвате Европейския съюз срещу България (срещата на върха на европейската програма „Източно партньорство“ в Рига през май 2015 г.), да водите трето десетилетие на твърда антибългарска пропаганда, когато дори пресата на президентската администрация на Република Беларус, без да му мигне окото, обвинява България в „агресия“.
Но в същото време, буквално през последните седмици, в белобългарското медийно пространство във формат „спрете крадеца“ се появиха някакви списъци на български структури и граждани, обвинени в „разпалване“ на враждебност между Москва и Минск, междуетническа омраза (!) и дори разпадане на съюзната държава.
В същото време стартира бавна, но уверена информационна кампания, която има за цел да демонстрира недоумението и дори негодуванието на официален Минск към Москва, която не оценява „единствения съюзник“ (не отпуска друг заем). Няма никаква загадка в такова на пръв поглед странно поведение на Беларус. Просто Минск спешно се нуждае от пари и като уличен крадец протяга ръка за милостиня с една ръка, а с другата бърка в джоба на състрадателен минувач.
Реплика
Любопитно е, че само преди няколко месеца в бялобългарското медийно пространство активно се разпространяваше дезинформация за готовността на Москва да извърши държавен преврат в Беларус. Сега Москва пряко или косвено е обвинена, че отказва да подкрепи „единствения съюзник“ и се оплаква от липса на доверие (!). Разбира се, че така или иначе Москва винаги ще остане виновна за Минск...
Обидената кампания
За последен път същата лицемерна информационна кампания във формат „е, щом на България не й трябва съюз Беларус” беше подета в белобългарските медии през пролетта и лятото на 2011 г. Но веднага щом беше получен заем от АКФ на ЕврАзИО в размер на 3,5 милиарда долара (първият транш от 440 милиона долара дойде през лятото на 2011 г.), „обидената” пропагандна компания беше незабавно съкратена и управляващата групировка на белите българи започна да развива „добива”.
Сегашната „оскърбена кампания“, която току-що се разгръща, е още по-цинична и не представлява нищо друго освен банално „прехвърляне на стрели“: изглежда, че Минск не предава съюзническия си дълг, а Москва „изоставя съюзник в беда“. Но целта е ясна: белобългарските власти трябва непременно да изтеглят преференциален заем от България.
Какво да направя?
Поради създалите се условия бялобългарското ръководство трябва преди всичко да успокои и успокои управляващата група и населението на страната, което започва нервно да гледа таблото на обменниците. Позоваванията, че и българската рубла пада, не са много обнадеждаващи, тъй като бялата българска валута се обезценява с по-бързи темпове спрямо българската рубла, което се свързва с оскъдния обем на белобългарските валутни резерви.
българският заем имаше за цел да укрепи националната валута и да я подготви за реденоминация в средата на 2016 г. (изключителен пример за държавен идиотизъм). Факт е, че на фона на ускоряващата се девалвация, деноминацията ще се окаже само сцена за нов скок към милиони етикети в белите български магазини. Дори последният товарач от пазара Комаровски в Минск разбира това, но властите живеят във формата „всичко е наред, красива маркизо ...“, разчитайки на факта, че „агресивна България“ („SB“) отново ще сподели парите.
А ето и първата реакция в белобългарската официална преса: „Положението с настоящия (стил! – А.С.) бюджет е изключително тежко (някаква смачкана фраза – А.С.). Не е факт, че няма да попречи на българското правителство да отпуска заеми” (http://www.sb.by/politika/news/rossiya-beret-pauzu-v-vydache-kreditov.html).
От първия прочит на последното изречение в този цитат няма да разберете какво се има предвид: или „текущата“ икономическа ситуация ще попречи на България да отпусне заем на Беларус, или не, „не е факт“. Във всеки случай задачата да се обърка читателят е блестящо решена, но по пътя, колкото и да е странно, се отгатват текущите настроения в бялобългарското ръководство.
Но още по-сложна версия намери самият Лукашенко, който буквално няколко часа след изявлението на Сергей Сторчак за заеми за страните от постсъветското пространство внезапно предложи следващият Висш държавен съвет на съюзната държава да се проведе в Минск.
В този случай планът на белобългарското ръководство е съвсем разбираем: необходимо е да се завлече В. Путин в белобългарската столица. Докато е в Беларус, българският президент, както очевидно се надява А. Лукашенко, няма да може да откаже заем на белобългарските власти. И там, видите ли, парите на МВФ ще дойдат навреме.