Къщата на Йоаницки - резиденцията на византийската принцеса-монахиня
Никита Хониат уточнява, че за най-голямата си дъщеря Исак избира не обикновен и вече действащ женски манастир, а създава някаква нова и специална монашеска институция. Манастирът е бил организиран в частна резиденция, наречена „Къщата на Йоаница“ или „Къщата на Йоаница“ (καί τὸν τού ίωανίτζη λεγόμενον οίκον), 1 специално преустроена за принцесата, а реконструкцията и украсата на тази къща струвала на императора значителни средства. Според Хониат, Исак,
след като превърна къщата на Йоаница в женски манастир с голяма цена (както царица Ксения възнамеряваше да направи след смъртта на съпруга си, цар Мануил Комнин), той я постави (по-голямата си дъщеря. -A.M.) в него, като го посвети на Бога като чисто агне. 2
Къщата на Йоаницки, очевидно, не е останала манастир за дълго. Нищо не се знае нито за самата тази къща, нито за манастира, построен в нея, което едва ли би било възможно, ако беше истински манастир. Във византийските източници къщата на Йоаницки се споменава само веднъж - във връзка с настаняването в нея на младата дъщеря на Исак. Може само да се предполага, че тази къща може да се намира някъде в Константинопол или близо до столицата. 3
Този избор на манастир за дъщерята на императора има някои паралели в историята на Византия, които изглежда помагат да се разбере неговият смисъл. Според изследователите в житията на светците от 9-10в. има няколко споменавания на женски манастири, които не се споменават в други документи. 4 Такива манастири могат да бъдат организирани в частни домове и предназначени за отделни семейства или частни лица. Известен е например случай по време на управлението на Лъв V Арменец (813-820), когато една богата жена превърнала къщата си в Константинопол в манастир и заживяла там с трите си дъщери и слугините си. 5
Целта на такива институции е да осигурят подходящо убежище за определени представители на аристократични фамилии по време на някакво бедствие или евентуална заплаха, която ги е сполетяла. Поради това значението на подобни манастири нараства по време на периоди на вълнения и сътресения, преживявани от империята. В тях, например, аристократичните жени можеха да намерят убежище след поражението на техните роднини от мъжки пол. Според Й. Херин, който специално изучава феномена на подобни манастири в историята на Византия, не може да се каже със сигурност дали те са функционирали като религиозни институции, или само като временни убежища за своите собственици. 6
Връщайки се към дома на Йоанницки, отбелязваме, че известна светлина върху по-нататъшната му история може би се хвърля от много характерно име, което получи. Йоаница или Иваница (Ioannitsa, Ioannica, Ioannitza, Ivanitsa, Ivanica) - умалително отЙоан- византийски и западноевропейски източници наричат българския цар Калоян (1197-1207), който става един от основните врагове на империята. 7
Калоян, най-малкият от тримата братя Асен, е роден на ок. 1170 8 Съгласно условията на мирния договор с Византия от 1188 г. неговият по-голям брат, българският цар Петър IV, е даден на Константинопол като заложник. Калоян прекарва около две години във византийската столица и вероятно успява да избяга през 1190 г. 9 Тези факти от биографията на бъдещия български цар се съобщават и от Хониат, който казва, че той „е бил заложник от римляните доста дълго време“. 10
Не е известно къде се е намирал Калоян в Константинопол, когато е бил тук като заложник. Но ако такова място би могла да бъде къщата на Йоаницки, спомената от същите Хониати, то, разбира се, по времето, когато Калоян се заселва в нея, тя едва ли е била манастир или резиденция на дъщерята на Исак.
Ние имамеима и други причини да се смята, че престоят в монашеството на най-голямата дъщеря на Исак II не е бил за цял живот. В синодика на катедралата в Шпайер, която в продължение на няколко века е била гробницата на германските крале и където Филип Швабски и съпругата му Ирина (най-малката дъщеря на Исак II от първия му брак) намират своето място за почивка, нейният баща, майка, сестра и брат се появяват сред гръцките роднини на последния. 14 Сестрата на царица Ирина (която се появява тук под името Мария), спомената в синодога, може да бъде само нейната собствена сестра, най-голямата дъщеря на Исак, изпратена от него в манастир в детството. 15 Въпреки това, противно на очакванията, в църковния синодик тя се отбелязва без посочване на монашеския сан, тоест като светско лице. 16
Бележки
1. За оригиналния текст на това съобщение вижте: Nicetae Choniatae Historia. С. 419.
2.Никита Хониатс. История. Т. II. С. 85.
3. Виж:Janin R.La géographie ecclésiastique de l'Empire Byzantin. Премиерно парти: Le Siège de Constantinople et le patriarcat oecuménique. T. III: Les eglises et les monasteres. Париж, 1969. С. 263.
4.Херин Дж.Промяна на функциите на манастирите за жени по време на византийския иконоборство // Византийските жени: Разновидности на опита 800-1200 / Ед. от Л. Гарланд. Олдършот; Бърлингтън, 2006. С. 3-4.
5.Хъксли Г.Жените във византийското иконоборство // Les femmes et le monachisme byzantin. Жените и византийското монашество. Доклади от симпозиума в Атина, 28-29 март 1988 г. Атина, 1988 г., стр. 12.
6.Херин Дж.Промяна на функциите на женските манастири по време на византийския иконоборство. стр. 11.
7.Бранд Ч.М.Византия се изправя срещу Запада. 1180-1204. Cambridge, 1968. P. 127, 130, 133;Andrea A.J.Съвременни източници за четвъртия кръстоносен поход.Лайден; Бостън; Кьолн, 2000. С. 160, 255.
8. Виж:Божилов И.Фамилия на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография. София, 1985. С. 43 и сл.;Андреев И.Български ханове и цар VII-XIV в.: историко-хронологичен справочник. София, 1988. С. 112 и сл.
9.Guilland R.Byzance et les Balkans, sous le règne d'Isaac II Ange (1185-1195) // Actes du XII e Congrès International d'études byzantines. Т.II. Белград, 1964. С. 131;Марка Ч.М.Византия се изправя срещу Запада. P. 92, 338;Dieten J.L., ван. Никета Хониат. С. 140.
10.Никита Хониатс. История. Т. II. стр. 58, 165-166.
11.Dieten J.L., ван. Никета Хониат. S. 131 f.
12. Nicetae Choniatae Orationes et Epistulae / Rec. И. А. ван Дитен. Беролини; Нови Ебораци, 1972. С. 229.
13.Dieten J.L., ван. Никета Хониат. S. 59, 131-133 Сардийският митрополит Никифор Хрисоверг също споменава тези събития в една от своите речи:Nikephoros Chrysoberges. Ad Angelas orationes tres / Изд. М. Треу. Бреслау, 1892. С. 16-19, 21, 27.
14. Kalendarium necrologicum canonicorum spirensium recentius // Fontes rerum Germanicarum. Т.IV. Щутгарт, 1868, стр. 323-325.
15.Hiestand R.Die erste Ehe Isaaks II. Ангелос. С. 204.
16. Съставителите на Синода едва ли са пренебрегнали факта за монашеството на сестрата на царицата Ирина Мария. Във всеки случай, монашеството на други лица, погребани в катедралата в Шпайер, или техни роднини, се споменава в Синода. Вижте: Kalendarium necrologicum canonicorum spirensium recentius. С. 317-327.