Културата на Орда Рус
Въпреки разрушителните действия и загубите, които българската земя трябваше да претърпи по време на нашествието на татарите, културата на Русия след всички катаклизми започва да се възражда. Духът на съпротива, характерен за началото на 13-ти век, постепенно отстъпва място на компромис и асимилация с културата на Ордата, които са необходими за отдих и концентрация на нови сили на опозицията. Има процес на заимстване в няколко области: военното дело и изкуството на дипломатическите преговори.
Огромна роля в този период започва да играе църквата, която се явява пазителка на българските ценности, духовност и морал, а също така е източник на подем на националното самосъзнание на народа в границата на XIV - XV век. Духовенството успя да постигне тази позиция благодарение на религиозната толерантност на татарите. Те не възпрепятстваха изграждането на нови църкви и манастири и не пречеха на тяхната дейност.
След Куликовската битка започва растежът на патриотизма. Този фактор е отразен в литературата от този период, която прославя честта, храбростта, смелостта и доблестта на българските войници, воювали и загинали в борбата за освобождението на родната земя. Постепенно се наблюдава възраждане на летописната писменост, както и разпространението на писмеността и повишаване на нивото на грамотност на населението.
Образование, наука, право
Архитектура, строителство, занаяти
Катедралата на Преображение Господне в Твер
Крепостта Изборск, каменният кремъл на Псков, белият каменен кремъл в Москва, Дворецът на фасетите в Новгород. Църквите на Иван Лествичник и Спас на Бор в Московския Кремъл,
Фасетираната зала в Московския Кремъл (Марко Руфо, Пиетро Антонио Солари)
"Задонщина" (Сафоний Рязанец), "Легендата за битката при Мамаев". Теофан Гръцки. Иконостаси
Катедралите Успение Богородично, Благовещение и Архангел,
Иван Велики камбанария. Аристотел Фиораванти
„Пътуване отвъд три морета“ (Афанасий Никитин), Андрей Рубльов, Прохор от Городец, Даниил Черни
„Татарският регион ни засегна не само в случайното и лесно заемане на някои татарски думи, но и в заемането на определен дял от самия татарски регион; тези заети думи бяха пълният израз на онази жестокост на дивите татарски орди, която беше заменена от истината, разработена от хората. Татарският край ще се отвори, когато историята ни разкаже за смяната на древнобългарското облекло с онова татарско, което е покривало нашите предци от глава до пети: обувка, азям, армяк, зипун, чедиш, кафтан, учкор, шлик, качулка, калпак, клобук, тафя, ремък и др.; когато виждаме как „истината е свята според закона“ се заменя с побои и псувни, наследени от татарите и живеещи досега в думите на близки и скъпи за нас: глупак, юмрук, юмрук закон, окови (кайдани), кат (палач), ролка, ролка, бузоват, глава, вещица и др .; когато научим как българските обичаи включват: съкровищница, иманяр, стража, сандък, плевня, яма (откъдето е кочияшът), бъркотия (откъдето е механата); обръщане на правото на право, заимствано от татарите; установяването на тархани, етикети, чинове, служители, тамга (откъдето идват обичаите) и накрая механа, която замени механата. (I. G. Pryzhov, историк на ежедневието)
Българската култура през втората половина на XIII - XV век.
В опожарените български градове и храмове загинаха летописи, икони, ръкописни книги и най-важното – отидоха във вечността създателите на духовни и материални ценности. Културата на номадите е била по-ниска и монголо-татарите „не са дали алгебра, както арабите на Европа“. (А. С. Пушкин)
В условията на игото се наблюдава спад в образованието, намаляване на нивото на грамотност. За книгите се използвал много скъп пергамент, което ги правело достъпни само за ограничен кръг.княжеско-болярско благородство. Обновената хроника обхваща исторически събития от московски позиции. Литературата е представена от житията на светиите, друга църковна литература, някои основни произведения, като "Легендата за битката при Мамаев" и др.
В архитектурата постепенно се развива оригинален московски стил. При Дмитрий Донской Кремъл е построен от бял камък (варовик), една от характеристиките на столицата на Московското княжество е думата "бял камък". При Иван III в Кремъл са построени стени и кули от червен камък, построени са редица дворци и катедрали (Успение Богородично, Благовещение, Архангелск и др.). Италианският архитект Аристотел Фиораванти е поканен да работи в България.
Украсата на катедралите са произведения на изключителни иконописци Андрей Рубльов („Троица“ и др.), Теофан Гръцки и други.
След ужасното опустошение на страната от монголо-татарите, едва от втората половина на 14в. наред с икономическото възстановяване на българските земи започва културното възраждане на Рус, единна българска култура. Важна роля изиграли културните контакти на България с други страни, особено с Византия и Италия.