Кумиците се бунтуват срещу Абдулатипов
Опозиционно настроената кумикска общественост на Дагестан по време на управлението на Рамазан Абдулатипов стана една от най-ярките сили в острата критика на неговата политика.
В поредица от протестни действия на кумикската опозиция има масова гладна стачка срещу политиката, провеждана в републиката от Абдулатипов, свикването на протестен конгрес на кумикския народ в Пятигорск ...
Тези действия бяха придружени от скандали - бруталния побой на лидера на кумикското движение, член на Обществената камара на републиката Абсалитдин Мурзаев, сблъсъци между кумикски и лакски общественици в района на Караман и др.
Тези дни повече от 150 представители на кумикски обществени организации и 47 кумикски джамаати (селски общности) приеха резолюция на общото събрание на Дагестан с искане за отмяна на поземлената реформа в Дагестан.
Участниците в сборището, които се събраха на склона на планината Тарки-Тау, се опасяват, че преразпределението на собствеността върху земята ще доведе до изземване на земи, традиционно обитавани от кумики, съобщава информационният ресурс "Кавказки възел".
Според Абсалитдин Мурзаев участниците в срещата са изразили недоволство от хода на поземлената реформа, която се провежда от ръководството на републиката. „Става дума за узаконяване на селища в земите на транспаситно животновъдство“, обясни той.
Какво изискват кумиците?
Същността на основните искания на кумикските обществени активисти е да се спре беззаконието с разграбването на равнинните земи на Дагестан, които са историческата зона на пребиваване на ядрото на кумикския народ в републиката.
Тези земи, според кумикските социални активисти, се разграбват от служители, контролирани от републиканските власти, и масово населени с некумикско население, което нарушава етническия баланс в Дагестанската равнина.
Един от участниците в KumykНа срещата се припомни, че от 1951 до 1979 г. в резултат на интензивното заселване на равнината, организирано от държавата, до 300 хиляди души са били преселени тук от планинските райони на Дагестан, съобщава Кавказкият възел.
„В резултат на такава политика на презаселване днес кумикците се оказаха малцинство в родината си и съставляват малко над 20% от общия брой на всички живеещи тук“, каза участник в събирането пред ресурса.
Освен това кумиците изискват възстановяването на района Тарки в околностите на Махачкала с включването на планината Тарки-Тау, селата Тарки, Кяхулай и Албурикент, разположени по нейните склонове, както и района Караман (Черните камъни), на територията на който властите преселиха лакския и Новолакския район.
В Дагестан започва вторично преразпределение на равнинни земи, собственост на републиката, като земи на отдалечени пасища и държавни унитарни предприятия, каза един от участниците в събитието на кореспондента на "Кавказки възел".
Според него ръководителят на републиката Рамазан Абдулатипов „вижда решението на земните проблеми в техническа плоскост“, въпреки че те са свързани с „две много взривоопасни области“ – междуетническите отношения и ислямските норми.
По-специално той обърна внимание на факта, че реформата засяга земи, разположени в равнинни райони, които са район на историческо и традиционно пребиваване на Kumyks. „Тази област, тази етническа територия на кумиците се свива“, каза участник в сбора.
Авторите на резолюцията, приета единодушно на събранието, настояват за отмяна на поземлената реформа, смятайки, че тя „е насочена към изземване на земите на традиционното местожителство на кумиците“, съобщава „Кавказкият възел“.
Текстът на резолюцията отбелязва необходимостта от общонационално обсъждане на земятареформи, приоритетно оземляване в равнинните райони на местните стопанства и прехвърляне на земя за отдалечени пасища и държавни унитарни предприятия от републиканската в общинска собственост на равнинните райони.
Властелинът на земите
Ако бъде одобрен на второ четене, Рамазан Абдулатипов фактически придобива еднолични правомощия да прекроява ландшафта на републиката, пише дагестанският вестник Черновик.
„Той ще решава кои земи да изтеглят от републиканско подчинение в полза на общините, неговата ръка (подпис) ще дава (продава, дарява) парцели за инвестиционни проекти.
Разбира се, говорим за 100% равнинни територии, докато местните власти на тези региони са абсолютно изключени от разработването на тази програма, те дори не са съгласни с проучването на границите и определянето на статута на отдалечените земи“, съобщава Черновик.
„И това във време, когато много високопродуктивни терасирани земи, овощни градини, сенокоси и други земи в планинските райони, които осигуряват жизнените нужди на значителна част от планинското население, са изоставени и не се обработват.
Това извади от селскостопанска употреба над 100 хил. хектара обработваема земя в планините, което представлява 42% от обработваната през 70-те години земя. В планините са изоставени не само ниви, но и много аули.
В резултат на масовата миграция голяма част от тези аули практически престават да съществуват. И този човек (Абдулатипов - "Черновик") буквално парализира всички кумикски региони.
От повече от 120 хиляди хектара земя в района на Кумторкалински, по-малко от 20 хектара принадлежат на коренното население. Има села, където няма нито един хектар. Жителите на Коркмаскали нямат къде да пасат добитъка си“, казва председателят на Кумикския съвет на старейшините пред вестник Черновик.хора Абсалитдин Мурзаев.
Политик за етнодискриминация Абдулатипов
Поземлената политика на главата на Дагестан, както казаха участниците в неотдавнашното събрание, не е насочена към обединяване на народите на републиката, а напротив, към тяхното разделяне поради агресивния тон на републиканското ръководство под ръководството на Рамазан Абдулатипов, съобщава дагестанският вестник Черновик.
Авторите на документа също поискаха да се разрешат спорните въпроси за земеползването чрез обществено обсъждане и създаване на помирителни комисии и изразиха недоверие към „етнодискриминационната политика на ръководителя на републиката“.
„В Деня на единството на народите ние отговорно заявяваме, че политиката на етнопротекторизъм на Абдулатипов само разделя народите и подкопава междуетническата хармония“, се казва в резолюцията.
Документът беше предаден на ръководителите на кумикските селски селища за събиране на подписи на депутати. След като подписите бъдат събрани, участниците в събирането възнамеряват да го изпратят до президента на България, пълномощния представител на президента на България в Севернокавказкия федерален окръг и ръководителя на Дагестан.