Кумикски свят, За връзката на кумиците, карачаевците и балкарите
Култура, история, съвременност
За връзката на кумиците, карачаевците и балкарите
Автор на бележката е Кази Танаевич Лайпанов - професор от катедрата по политически науки и история на Карачаево-Черкеския държавен технологичен институт, академик на Международната тюркска академия, заслужил учен на KChR.
Майка ми Лайпанова, родена от Борлакова Даумхан Хамзатовна (1889-1957), много пъти ни е разказвала, нейните шест деца, че Борлак, основателят на многобройния и влиятелен карачайски род Борлакови, е от кумикските шамхали („кумук шаухал”).
Може да се счита за научно доказано от изследванията на много учени, по-специално на съвременния лингвист със световна известност, академик М. Закиев и археолога И. М. Мизиев, че кимерите (XII-VIII в. пр. н. е.), след това скитите (VII-III в. пр. н. е.), сарматите (III в. пр. н. е. - II в. сл. н. е.), които последователно доминират в степите и горските степи от Урал до Дунав, след това скитите (VII-III в. пр. н. е.), аланите (I-XIV в. сл. н. е.), хуните (IV-V в.), българите, хазарите (VI-X в.), печенезите (IX-XI в.), кипчаците (XI-XIII в.) в по-голямата си част първоначално са тюрки, въпреки че включват и древни угро-фински народи, славяни s, иранци и някои други племена.
Посочените тюркски племена са имали етногенетично, езиково и културно влияние върху славянските, фино-угорските, кавказките и други племена и народности.
Сегашните тюркски народи на Кавказ - азербайджанци, кумики, карачаевци, балкарци, ногайци - са генетично свързани. Кумиците, карачаевците, балкарците и ногайците имат особено близки отношения. Карачаевци и балкарци всъщност са един народ, говорещ един и същи карачаево-балкарски език. Те имат общи традиции, обичаи, ритуали, фолклор и др., но са включени всъстав на различни административни единици.
По произход, език и етническа култура те са тясно свързани предимно с кумиците. Засулакските кумици и карачаево-балкарците се разбират добре. Между тях до днес съществуваха и съществуват всестранни връзки.
За да покажа етническото родство на тези народи, ще дам някои факти. Техните общи предци са изброени по-горе, но дори и след окончателното им формиране като феодални народи през 13-14 век, връзката между кумиците и карачаево-балкарците не спира, както се вижда от исторически факти и фолклор, по-специално песента "Kanshau-biy", посветена на принц Kanshau-biy Krymshamkhalov, живял в средата на 17 век. Тежко болен, той отива при роднините си в Тарки, където е погребан.
В моята книга "Етногенетични връзки на карачаево-балкарците с други народи" писах, че предците на много фамилни имена на карачаевци са били кумици. Това са Кримшамхалови, Алиеви, Хаджиеви, Борлакови, Казиеви, Калаханови, Магаяеви, Бекбулатови, Ефендиеви, Кумукови, Курманови и много други.
Преди Октомврийската революция представители на Кримшамхалови, Алиеви, Борлакови и други фамилни имена, чиито предци са били Кумики, многократно посещават Кумикия, а техните роднини Кумик посещават Карачай, а някои от тях остават за постоянно пребиваване както там, така и тук.
Когато вече станах кандидат на науките и изучавах историята на революцията и гражданската война, научих, че Рашид-хан Забитович Каплапов (1883-1937), изключително образован кумикски принц, е бил един от лидерите на Съюза на обединените горци на Кавказ, след това Планинското правителство, министър на образованието на азербайджанското правителство през 1919-1920 г. За да разбера истината, специално отидох в селотоДжегута (Джогетей) на своя братовчед Хусеин Туганович Борлаков, племенник на майка ми, и го попита за нашите роднини в Кумикия. Роден е през 1912 г., със средно образование и отлична памет. Хюсеин потвърди, че Борлаковите идват от кумикските шамхали, че Кримшамхаловите и Борлаковите са произлезли от тези шамхали.
Говорейки за връзките на нашия Хамзат Борлаков с неговите кумикски роднини, той говори за най-известния от тях - Рашид-хан Капланов, който според него дошъл при дядо си Хамзат през 1917 г. с група свои другари (имаше 4 от тях). Тогава Хюсеин беше на 7 години, но по-късно, когато стана възрастен (17-18 години), прочете бележките на дядо си и се обърна към него за разяснение, каза, че Рашид Хан е негов брат в четвърто поколение. И двамата са имали един прародител Шамхал Чопан.
Имайки предвид, че Шопан е живял през 16 век. (починал през 1574 г.), а Борлак се премества в Карачай през втората половина на 18 век. от село Аксай, където тогава са живели наследниците на Солтан-Мут (син на Чопан), тогава, съдейки по "Родословното дърво на княжеските фамилии на Северна Кумикия", съставено от видния учен Гасан Оразаев, Борлак може да бъде пра-пра-пра-пра-баба и дядо на Чопан (Чопан - Солтан-Мут - това е синът на Солтан-Мут - Айдемир - Алибек) (Оразаев Г. М.-Р.Солтан-Мут - прародителят на княжеските семейства на Северна Кумикия //Аджаматов Б.Шамхали Тарковски. Махачкала. 1999. С. 74-75).
Петима внуци на Алибек Аксай – Алибек, Уцуму, Арсланбек, Елдар и Каплан – са основателите на пет аксайски княжески рода (пак там, стр. 69).
За съжаление все още не е възможно да се установи името на бащата на Борлак. Може би той е брат или син на Алибек. Напълно възможно е тогава Борлак да е имал друго име (двойни имена са открити сред планинските жители на Кавказчесто).
Надявам се, че по-нататъшното проучване на този въпрос ще помогне на изследователите да установят истината.
Що се отнася до Али, родоначалника на рода на Алиеви от Карачай, се знае, че той е един от най-видните благородници на Аксай, през 1703 г. завършва Кайроския университет "Ал-Азхар", след което работи 7 години като ефенди в кабардинското село Атажукински, а през 1710 г. се премества по покана на суверенните князе на Кримшамхалов. s в Карачай, в село Kart-Jurt, където служи като ефенди, умира през 1741 г., има син Исмаил и две дъщери.
В един от официалните документи от средата на XIX век. се посочва, че Алиеви поддържат връзки със своите роднини от Аксай Шинаеви. По-големият брат на Али на име Хаджи, родоначалникът на рода Хаджиеви, служи като ефенди в Горен Баксан.
Много карачайци и балкарци знаят за своите кумикски корени, трябва да се каже на хората за това. Да познаваш корените си е полезно за всички - това укрепва приятелството между народите, а приятелството е нашата сила.