Купете на детето си коте, Wild Tales - Ship of Friends
Не помня как започна моята безгранична любов към котките. Може би видях коте да посещава някого, което ме накара да видя в жива пухкава топка с опашка и уши слънцето, което изпълни целия ми живот. не знам Въпреки че причината за това може да доведе до тъжна лекарска грешка. Всички правим грешки, някои повече от други. Но по някаква причина винаги се смята, че това ще се случи на всеки, но не и на вас.
Като дете често настивах. Особено болят ушите. Родителите ми просто се прецакаха с мен. Постоянно страдах от едното ухо, после от другото или дори от двете наведнъж. Гърлото беше постоянно възпалено и поради тази причина ходех с постоянно отворена уста. Вероятно изглеждах глупава заради това и постоянно получавах коментари от родителите ми, които бяха ядосани, но щом те се обърнаха, аз, измъчен от липса на въздух, като риба на брега, задъхах. Накрая ме изпратиха в болницата, за да ми премахнат аденоидите. Това е толкова проста операция, че дори и споменаването й е просто нелепо. Спомням си един хирург, който все плашеше, че ще ми отреже езика, ако потрепна по време на операцията. Изплашен до смърт, аз не само не мръднах, но и не дишах. Представете си разочарованието ми, когато след операцията лекарят, вместо да ме похвали за смелото ми поведение, седна на стола и запали цигара, а ръцете му, покрити с гъста растителност, трепереха. Пиян, помислих си.
Разбрах всичко по-късно, когато ми позволиха да говоря, но говорът ми стана някак странен и неясен, всички звуци минаваха през носа ми и никой не можеше да различи говора ми. Накратко, случайно отрязах твърде много, или се грабна. В живота се случва така, някой нахлуваживота си за пет минути, грубо го смила и изчезва в забрава без следа. Бързо ме изписаха от болницата, баща ми се опита да разбере какво се е случило, но безуспешно. Мама плачеше през цялото време и не можех да повярвам, че това е вечно. Тази година току-що навърших девет години, взехме нов апартамент, преместихме се в нов район, влязох в ново училище. Всичките ми стари познати останаха в миналото, нямах време да създам нови, така че животът ми се промени драматично, но, разбира се, не към по-добро.
Започнах да избягвам хората, затворих се, затворих се от целия свят. Животът ми се превърна в ад. Може би затова търсех някой, върху когото да излея любовта и привързаността си. Бях сигурна, че никой не ме обича и никога няма да ме обича. Всичко на всичко. трудно е да се пише за всичко това. Така че по-добре да прескоча на друга тема.
Един ден баща ми се прибра от работа по-рано от обикновено. И току-що влачих огромно рошаво куче. Със сестра ми ужасно се страхувахме баща ни да не забележи госта ни и бутнахме кучето под леглото. Баща ми влизаше няколко пъти в стаята ни, но не забелязваше нищо. И трябва да кажа, че учехме на втора смяна и не знаехме как можем да напуснем апартамента с кучето незабелязано. Тогава бащата влязъл в стаята и видял огромна кучешка глава, стърчаща изпод леглото. Тази глава явно не харесваше баща ми и тя започна да ръмжи и да оголи зъбите си, а след това с лай нашето отделение изскочи и се втурна към баща си. С родител тук, ясно е, почти инфаркт, което обаче не му попречи да ме набие добре, когато се върнах у дома.
Друг път ми беше трудно да хвана диво черно коте, което отчаяно се съпротивляваше, хапеше и дращеше, когато най-накрая го хванах. Не разбрах, глупако, моето щастие, че исках само да нахраня и да го пусна преди пристиганетородители. Когато пуснах котето в апартамента, то веднага се хвърли под дивана. И той не купи никакви котета-котенца, дори чинийка с мляко и дори любимата ми наденица. И трябва да кажа, нашият диван беше голям и тежък. Тук наистина се развълнувах. Е, не успях да го измъкна от този приют! И тя мести дивана, и го чопля с парцал - нищо не помогна! Котето само изсъска неистово и изпълзя на недостъпно място.
И тогава ми хрумна страхотна идея! Спомних си, че в нашия двор живее огромен мелез, от който се страхувах, тъй като тя винаги ръмжеше и лаеше на всички. След като избрах по-малката от двете злини, изтичах да търся този нечестив, с надеждата, че кучето ще изгони котето от апартамента, а аз спокойно ще отида на училище. В един вход най-накрая намерих каквото търсех и примамих кучето в апартамента с наденица. Кучето довърши наденицата, изпи млякото (което, между другото, изобщо не съм приготвил за нея) и, прозявайки се, заспа. Сега имам два проблема вместо един. Започнах да изгонвам кучето, но тя ми изръмжа и пак заспа. Тогава грабнах една метла и се опитах, така да се каже, да я измета. Това обаче никак не се хареса на кучето и той захапа оръжието ми и не отстъпи. Трябваше да използвам друг колбас. Това помогна. Затръшвайки вратата зад кучето, се втурнах към котето. Но той не беше! Къде само не съм гледал! Как падна под земята!
Тогава най-добрата ми приятелка Коноплева Наташка дойде след мен и ми обясни, че вероятно не е коте, а самият дявол! И като че ли е чувала повече от веднъж, че ако черна котка изчезне в къщата, тогава очаквайте различни проблеми и нещастия, тогава ще се чуват гласове на други хора през цялото време, тогава ще падат различни предмети, след това нещо друго ужасно и ужасно и че животът в това семейство ще се превърне вв ада. И много вероятно някой от семейството да умре или дори всички заедно. Разбира се, не го повярвах, но някак си се почувствах неудобно.
Вечерта родителите ми дойдоха, седнах на уроци и чувах всичко, ту мяукане, ту бъркане, ту тракане, някъде нещо пада и изведнъж сърцераздирателният писък на баща ми! И тогава неговият рев: - Какво е това? Ва-а-а-а-ла. Но не беше нещо, а просто малко, уплашено черно коте, което се криеше на перваза на прозореца зад завесата и беше също толкова уплашено, колкото и баща му, когато дръпна завесите. Татко се опита да сграбчи дивото животно, но то само съскаше яростно, отваряйки червената си уста. Успях да го хвана за яката. Татко ме хвана за врата и така ме завлече при майка ми, която по това време миеше.
- Мамо, виж пак какво донесе! Мама само въздъхна. Котето трябваше да бъде освободено, а мен пак ме биха.
Все пак смятам, че това беше голяма грешка на родителите ми, че не ми позволиха да имам животни. Вярно, баща ми по някакъв начин ми позволи да ям риба. Сестра ми веднага измъкна отнякъде някаква невзрачна пържена храна. Те се носеха в стъклен буркан напред-назад и нагоре-надолу. Това е всичко. Не можеш да ги вземеш, не можеш да ги погалиш, дори не можеш да говориш на техния език на рибите - също не можеш. И аз стоях пред тези риби, гледах и си мислех какво друго може да се направи с тях. И не можах да измисля нищо по-добро от това просто да сменя водата. Заменяйки друг буркан под крана, изтръсках рибата там, пуснах водата, водата преля и цялата риба някак много бързо изчезна в отвора за промиване. Досега се срамувам от небрежността си и съжалявам за плачещата сестра, когато разбра резултата от действията ми. Но аз не обичах риба.
Накрая, след поредния скандал с поредното бездомно коте, родителитему позволи да си тръгне. О, какво щастие беше! Заклех се, че ще уча само за А, ще чистя целия апартамент, ще готвя, ще слушам и Бог знае какво още съм готова да направя, за да се случи това чудо! Взех си собствено коте, което можех да го храня, уча, разхождам без страх, но никога не се знае какво още мога да направя с МОЕТО коте!