Курсът за намаляване на броя на университетите в съвременна България е стъпка към справедливост или ефективност,
Заглавие: Икономика и управление
Библиографско описание:
В момента страната ни активно провежда реформа в областта на образованието, насочена към намаляване на броя на висшите учебни заведения. Целта на тази реформа е да се идентифицират "неефективните" университети и тяхната по-нататъшна реорганизация. Първите резултати бяха признаването на 132 университета за неефективни през 2013 г. [3]. Тази програма предизвика смесен отговор от обществеността. Остава въпросът колко ефективни са тези мерки и дали са справедливи по отношение на обществото, върху което засягат на първо място.
Първоначално привържениците на тази реформа обясняват необходимостта от демографски причини. Поради ниската раждаемост през 90-те години броят на учениците е намалял с над 1,5 пъти до 2013 г. [5]. По този начин търсенето на кандидати значително надвишава предлагането, което води до ниски успехи, а оттам и до по-ниско качество на образованието.
Това води до втория аргумент - ниското ниво на образование. Както отбеляза Фурсенко А. А., по-голямата част от българските университети не отговарят на съвременните образователни стандарти. През 2012 г. Московският държавен университет „отпадна“ от класацията за световна репутация 2012, където преди това беше на 33-то място [4]. В момента, според ректора на HSE Я. И. Кузминов, 70% от завършилите нямат основна квалификация. На първо място, това се отнася за ключовите за пазарната икономика области – икономика, управление и бизнес информатика [7]. Намаляването на броя на университетите ще доведе до засилване на конкуренцията между кандидатите, което,от своя страна ще доведе до повишаване на общото ниво на образование в страната. Освен това намаляването на броя на учениците ще доведе до намаляване на броя на учителите. До 2018 г. служителите планират да намалят броя на преподавателите в университетите със 140 хиляди души, т.е. с 44%, което също ще доведе до засилване на конкуренцията сред учителите, което определено ще повиши нивото на преподаване, а оттам и нивото на образование като цяло [14].
Освен това неведнъж е изказвана идеята, че България няма нужда от твърде много хора с висше образование. Според основателя на групата Онексим Михаил Прохоров е необходимо спешно да се променят пропорциите на обучение на специалисти с висше и средно образование в полза на последното. В момента ситуацията е следната: на 70 души с висше образование има само 30 със средно, а пазарното търсене е 20 от 80. Както се изрази пълномощният представител на президента на България в Уралския федерален окръг Игор Холманских: „Висшето образование е добро, но имаме нужда от хора с работни специалности“ [2]. Освен факта, че търсенето на висше образование е силно преувеличено, съществува и проблемът с несъответствието между търсените области на обучение сред студентите и нуждите на пазара на труда. Просто казано, част от завършилите няма да могат да се реализират в избраната област, защото просто няма да могат да си намерят работа. За яснота по-долу е статистиката на най-популярните и непотърсени специалности сред кандидатите у нас.
Фиг. 1. Топ 10 на популярни области сред кандидатите
Фиг.2. Топ 10 на непотърсени площи сред кандидатите
Очевидно намаляването на броя на университетите има не само положителни страни. Против се обявяват редица известни и уважавани хоратакава политика. Например академикът на БАН Борис Бим-Бад. Той твърди, че „тези съкращения са груба намеса в естествения процес на развитие на образованието, много болезнена, следователно вредна“ [10]. Разсъжденията на академика отчасти се основават на идеята за laissez-faire, тоест ненамеса на държавата. Известно е, че пазарът достига до състояние на равновесие, ако търсенето на даден продукт/услуга е равно на предлагането. Следователно с течение на времето пазарният механизъм сам ще „реши“ от колко института и университета страната наистина се нуждае. И освен това пазарът ще покаже наистина ефективни и неефективни университети: „Нормалният, честен пазар на труда ще определи кой университет е подготвил човек по-добре и кой по-лошо“, казва Бим-Бад [10].
Наред с дискусиите за ефективността и икономическите последици от намаляването на броя на висшите училища възникват не по-малко важни въпроси относно справедливостта на тази мярка. По-скоро етично, отколкото икономическо, понятието "справедливост" е трудно да се опише строго математически. Съществуват обаче няколко подхода към определението за справедливост:
1) Утилитарен подход
Този подход включва представянето на благосъстоянието на обществото като сбор от благосъстоянието на всички членове на обществото. По този начин разпределението на ресурсите, което максимизира тази сума, се признава за справедливо.
2) Критерий на Ролс
Американският философ Дж. Ролс твърди, че обществото трябва да взема решения въз основа на интересите на своите най-малко богати слоеве.
3) Егалитарен подход
Името, което означава „равенство“ на френски, говори само за себе си: справедливото разпределение предполага еднакво количество ресурси между индивидите (50 лекции по микроикономика).
КаквоЩо се отнася до родителите, горепосоченото проучване показва, че през същия период от време 79% от анкетираните биха искали децата им да получат възможност да получат диплома. Освен това една от последиците, до които може да доведе намаляването на броя на университетите, е спадът на раждаемостта. Според Екатерина Добренкова, първи заместник-ректор на Международната академия по бизнес и мениджмънт, родителите, виждайки, че възможностите за висше образование намаляват, няма да имат вяра в достойно бъдеще за децата си. „Ако няма начин да „научите“ собствените си деца, тогава защо да ги раждате?“ — пита Е. Добренкова [11].
Като цяло, разглеждайки ключовите агенти в тази сфера и тяхната позиция след прилагането на политиката, може да се заключи, че намаляването на броя на висшите училища трудно може да се нарече справедлива мярка.
Трябва да се отбележи, че програмата вече даде първи резултати. Както отбеляза ректорът на Рязанския държавен университет "Есенин", RSU успя да постигне следните резултати: увеличение на средния резултат от USE до 64 точки, общият доход на университета и разходите на държавния университет за наука също се увеличиха [8].
Според резултатите от социологически проучвания, проведени през 2012 г., мнозинството от населението (32%) смята, че днес в България има повече хора с висше образование, отколкото са им необходими. Като основни аргументи хората посочиха следното: няма достатъчно работещи специалности, със средно специално образование; хората с висше образование трудно намират работа; качеството на висшето образование е ниско, университетите произвеждат слаби специалисти [12]. Също и на въпроса: „Необходимо ли е намаляване на броя на държавните университети, оставяйки само тези с качествено образование?“ 56% от хората с висше образование отговарят положително [13].
Въз основа на горните съображения може да се каже, чеполитика, насочена към намаляване на броя на университетите, е ефективна, но не е справедлива. Все още обаче е твърде рано да се правят окончателни заключения колко ефективна се оказа тази програма, времето ще покаже.
1. Галперин, В.В., Лекция 43. Ефективност и справедливост, 50 лекции по микроикономика, стр. 671–704.
2. Малихин, М. (2012), „Планът за намаляване на броя на университетите ще бъде готов до май 2013 г.“, Ведомости.