лечебно растение бял имел

Имел - Vissim L. (V. Alvum L.)

Българско име:бял имел; украински: имел; полски: jemiola.

    като
  • Полезни свойства на имел
  • Приложение в медицината
  • Химичен състав
  • Фармакологични свойства
  • Ботаническа характеристика
  • Разпръскване
  • среда на живот
  • празно
  • Сушене

Полезни свойства на имел

Имелът отдавна се използва като лечебно растение.

На първо място, имелът е бил ценен като лек за всички болести и лек за всяка отрова. Още от времето на Хипократ се използва в медицината като кръвоспиращо и адстрингентно средство. Японски айну, швейцарски селяни и лекари от Англия и Холандия през 18 век. имелът се смятал за мощно лечебно средство.

Древното вярване на друидите, че имелът е универсална противоотрова, се е запазило до нашия век сред селяните в Лаком в Южна Франция: имелът се поставял върху стомаха на пациента и му давали да изпие от него.

Тъй като имелът, закрепен върху клоните на дървото, не пада на земята, се е смятало, че епилептикът не може да падне в пристъп, стига да носи парче имел в джоба си или настойка от него в стомаха си. До 18 век имелът се препоръчва като лек за епилепсия.

Приложение в медицината

В съвременната медицина издънките на имела се използват като спазмолитик в ранните стадии на хипертония, както и като хемостатично и антиконвулсивно средство.

Течен екстракт от млади листа на имел се използва като антихипертензивно средство при белодробно и назално кървене, с чревна атония.

При пациенти с хипертония I и II стадий лекарството води до подобряване на общото благосъстояние, облекчаваглавоболие, подобрява съня, успокоява, повишава ефективността, намалява максималното и повишава минималното кръвно налягане.

В народната медицина имелът се използва и при епилепсия, гърчове и кръвоизливи. Тинктура от листа от имел – пият се по 40 капки 4 пъти на ден. Настойка от имел: 15 g натрошени суровини се изсипват в 200 ml вода, загряват се на вряща водна баня в продължение на 15 минути, охлаждат се (45 минути), филтрират се и се добавя преварена вода до първоначалния обем. Вземете супена лъжица 2-3 пъти на ден.

Химичен състав

В плодовете са открити мастни масла, съдържащи олеинова, линолова и палмитинова киселини, каучук, смолисти вещества, каротин, витамин С. В кората се открива сирингинин гликозид.

Фармакологични свойства

Ботаническа характеристика

Растението е двудомно. Цветовете са невзрачни, еднополови, разположени по 3-6 в разклоненията на разклоненията, дребни, жълтеникавозелени, с прост венчевиден, четириделен околоцветник. Венче от тичинкови цветове с много къса тръба; тичинки 4. Королните дялове на плодничните цветя приличат на месести люспи, издатината е много къса, близалцето е приседнало.

Плодът е сферично зрънце, бяло, едносеменно, по-рядко двусеменно, 8-10 mm в диаметър, лепкаво отвътре, съдържащо каучук. Семената са овални или ъглови, заобиколени от слой вискозна слуз.