ЛЕЧЕНИЕ НА РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА - ЛЪЧЕ
Лъчелечение, лъчелечение— лечение с йонизиращо лъчение (рентгеново лъчение, гама лъчение, бета лъчение, неутронно лъчение, снопове от елементарни частици от медицински ускорител). Използва се главно за лечение на злокачествени тумори.
Радиационната терапия (радиотерапия) използва високоенергийно лъчение за унищожаване на раковите клетки.
Лъчелечението може да бъде:
Терапия с външен лъч- лъчението се насочва към тумора от източник извън тялото на пациента.
Обикновено пълният курс на лечение отнема 6-7 седмици.
При рак на шийката на матката лъчетерапията с външен лъч често се прилага едновременно с ниски дози химиотерапевтично лекарство, наречено цисплатин.
Брахитерапия или вътрешна лъчева терапия- радиоактивно вещество се поставя вътре в тялото в непосредствена близост до раковите клетки.
При рак на шийката на матката радиоактивният материал се поставя в цилиндър във влагалището.
При някои видове злокачествени тумори радиоактивният материал е вътре в тънки игли, които се инжектират директно в тумора.
Има два основни режима на лечение:
брахитерапия с ниска доза,
брахитерапия с висока мощност на дозата.
Брахитерапия с ниска мощност- извършва се само за няколко дни. През цялото това време пациентът остава в болницата и е на легло. Радиоактивният материал се задържа на място със специални инструменти.
Брахитерапия с висока мощност- извършва се амбулаторно в няколко сесии. По време на всяка сесия радиоактивен материал се поставя в областта на тумора за няколко минути и след това се отстранява. ПредимствоТози подход се състои в това, че пациентът не трябва да лежи неподвижен дълго време.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ НА ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО
Типичните странични ефекти на лъчетерапията (лъчева терапия) включват умора, гадене и повръщане и диария.
Нежеланите реакции се засилват, ако лъчелечението се предписва едновременно с химиотерапията.
В допълнение, лъчетерапията може да причини анемия (намаляване на броя на червените кръвни клетки) и левкопения (намаляване на броя на белите кръвни клетки). След приключване на лечението показателите на клетъчния състав на кръвта се нормализират.
Често в зоната на облъчване настъпват промени от страна на кожата, които приличат на слънчево изгаряне.
Радиотерапията на тазовите органи може да доведе до белези на вагиналните тъкани. Белегът намалява диаметъра на влагалището (наречено вагинална стеноза) или дори дължината му, причинявайки болка по време на полов акт. Една жена може да предотврати това усложнение, като разтегне стените на вагината няколко пъти седмично. Сексуалните контакти 3-4 пъти седмично или вагинален дилататор (пластмасова или гумена тръба, която се използва за разтягане на влагалището) ще помогнат за това.
Дългосрочните странични ефекти на лъчетерапията включват сухота на вагиналната лигавица и болезнен полов акт. За да се намали вагиналната сухота и атрофията на нейните тъкани, понякога се използват локални естрогени.
Радиационното лечение на таза може да увреди яйчниците, причинявайки преждевременна менопауза.
Радиацията често дразни пикочния мехур, което води до нарушения на уринирането.
Радиационната терапия (радиотерапия) на таза също може да отслаби костите, което води до фрактури. Най-честите счупвания на бедрената кост стават след 2-4години след облъчването. Ето защо се препоръчва да се определи плътността на костната тъкан (денситометрия).
Облъчването на лимфните възли може да попречи на изтичането на лимфа и течност от долните крайници. Това води до появата на изразен оток на краката, който се нарича лимфедем.
Тютюнопушенето увеличава тежестта на страничните ефекти от лъчелечението, така че пушенето трябва да се спре.
Ако получите някакви странични ефекти от лъчетерапията, обсъдете ги с Вашия лекар.