Лецитини - Фосфатидилхолини - Библиотека по медицина
Лецитините се различават един от друг по естеството намастните киселинив техния състав.Преобладаващият брой естествени лецитини съдържат остатък от наситена мастна киселина (главно палмитинова или стеаринова) при a-въглеродния атом и остатък от ненаситена мастна киселина (олеинова, линоленова и др.) при b-въглеродния атом. Лецитините, изолирани от естествени източници, са бели, восъчни вещества, които са силно разтворими в органични разтворители (с изключение на ацетон). Последната характеристика на L. се използва за отделяне на тях и други фосфолипиди от холестерола и триглицеридите (неутрални мазнини). Във въздуха L. бързо пожълтяват и след това потъмняват поради окисляването на остатъка от ненаситена мастна киселина. L. са много хигроскопични и образуват разтвори с вода, в които L. частиците са под формата на мицели. При физиологични стойности на рН лецитините съществуват като цвитериони (биполярни йони). По време на алкална или киселиннахидролизаL. молекулата се разлага на две молекули на мастна киселина и на молекули на глицерол, фосфорна киселина и холин.
Известно е наследствено заболяване (т.нар. фамилен дефицит на LCAT), което се основава на инхибиране на синтеза на LCAT. При пациенти концентрацията на L. и неестерифициран (свободен) холестерол в кръвта рязко се повишава и в същото време концентрацията на естерифициран холестерол е значително намалена. Това заболяване се характеризира с хипохромна анемия, дължаща се на разрушаването на еритроцитите поради натрупването на холестерол и L. в тях, както и бъбречна недостатъчност, която се развива в резултат на отлагането на мембрани от разрушени еритроцити в бъбречните тубули.
Лецитините на белодробните алвеоларни мембрани са по-малко чувствителни към окисление от кислорода във вдишания въздух. Такива Л., бидейки ефективниповърхностно активни вещества (вижтеДетергенти),предотвратяват залепването на вътрешните повърхности на белодробните алвеоли и по този начин осигуряват нормално протичане на дихателния процес в белите дробове.
В животинския организъм биосинтезата на L. протича най-активно в черния дроб и стената на тънките черва и по-бавно в бъбреците, скелетните мускули и особено в мозъка. При недостатъчен синтез на L. в черния дроб се нарушава използването на триглицериди за образуването на липопротеини, което води до натрупването им в черния дроб и развитието на неговата мастна дегенерация. Катаболизмът на L. възниква под действието на ензимите лецитинази (фосфолипази), които последователно разцепват остатъците от мастни киселини, холин или фосфохолин от молекулите на L.
От общото количество фосфолипиди в човешката плазма, около 60-70% се отчита от L. Увеличаването на съдържанието на L. в кръвта (лецитинемия) обикновено се наблюдава на фона на повишаване на концентрацията на всички фосфолипиди и се наблюдава при пациенти със захарен диабет, хипотиреоидизъм, гломерулонефрит, нефроза и различни чернодробни заболявания, особено билиарна цироза. Умерено намаляване на съдържанието на L. в кръвната плазма в сравнение с нормалните стойности се наблюдава при тежки форми на остър хепатит, портална цироза и мастна дегенерация на черния дроб.
В клиничната практика често се определя така нареченото съотношение лецитин-холестерол,
При редица заболявания на нервната система, астеничен синдром, анемия, артериална хипотония, преумора, лецитините се използват като лекарства. Такова лекарство е например церебролецитинът (Cerebrolecitliinum), получен от мозъка на говеда. Церебролецитинът се произвежда в таблетки с покритие, 0,05g. Задайте 3-6 таблетки на ден. Съхранявайте на сухо, защитено от светлина мястопоставете при температура не по-висока от 20 °.
Под формата на таблетки се произвежда и пречистен лецитин (Lecittiinuin purificatum), който се използва за същите показания и в същите дози като церебролецитина.
Библиография:Crew J. Biochemistry, trans. от френски, p. 383, М., 1979; Лабораторни методи на изследване в клиниката, изд. В.В. Меншиков, стр. 241, М., 1987.