ЛЕКАРСТВА ПРОТИВ МАЛАРИЯ

АНТИМАЛАРИИ— химиотерапевтични лекарства със специфична активност срещу маларийни патогени.

Съдържание

Характеристики на действие и класификация на антималарийни лекарства

P. s. имат различна активност срещу различни форми на живот на плазмодии и могат да имат шизотропен (шизонтоциден) ефект, насочен към асексуални форми на тези патогени, и гамотропен (гамотоциден) ефект, насочен към сексуални форми по време на тяхното развитие в човешкото тяло. В тази връзка се разграничават шизотропни и гамотропни лекарства.

Шизотропни антималарийни средства

Шизотропен П. с. се различават по активност срещу асексуални еритроцитни и извънеритроцитни форми на маларийни патогени, поради което препаратите от тази подгрупа се разделят на хистошизотропни (тъканни шизонтоциди) и хематошизотропни (кръвни шизонтоциди). Хистошизотропен P.s. причиняват смъртта на извънеритроцитни форми: ранни предеритроцитни форми, които се развиват в черния дроб, и форми, които остават в тялото извън еритроцитите в латентно състояние през периода, предхождащ отдалечените прояви на малария, причинени от Plasmodium vivax и Plasmodium ovale. Хематошизотропен P.s. действат срещу асексуалните форми на еритроцитите и спират развитието им в еритроцитите или го предотвратяват.

Гамотропни антималарийни средства

Gamotropic P.s., действайки върху сексуалните форми на плазмодиите в кръвта на хората, заразени с тях, причиняват смъртта на тези форми (гамотоцидно действие) или ги увреждат (гамостатично действие). Гамостатичното действие на П. с. по природа може да бъде дисфлагелиран, т.е. предотвратява образуването на мъжки гамети в резултат на ексфлагелиране на мъжки полови форми в стомаха на комара инарушавайки поради това последващото оплождане на женските сексуални форми или късно гамостатично (споронтоцидно), т.е. предотвратяване на завършването на спорогония и образуването на спорозоити (виж Малария).

Според хим. структура сред P. s. разграничаване: производни на 4-аминохинолин - хингамин, (виж), нивахин (хлорохин сулфат), амодиахин, хидроксихлорохин (плаквенил); диаминопиримидинови производни - хлоридин (виж), триметоприм; бигуанидни производни - бигумал (виж), хлорпрогуанил; производни на 9-аминоакридин - хинакрин (виж); производни на 8-аминохинолин - примахин (виж), хиноцид (виж); сулфонамиди - сулфазин (виж), сулфадиметоксин (виж), сулфапиридазин (виж), сулфален, сулфадоксин; сулфони - диафенилсулфон (виж). Както П. с. използвайте и хининови препарати (вж.) - хинин сулфат и хинин дихидрохлорид. Според вида на действие хематошизотропни са производните на 4-аминохинолин, 9-аминоакридин, сулфонамиди, сулфони и хининови препарати. Диаминопиримидиновите производни (хлоридин, триметоприм) и бигуанидите (бигумал, хлорпрогуанил) са хистошизотропни, активни срещу ранни прееритроцитни тъканни форми, развиващи се в черния дроб. Тези производни също имат хематошизотропен ефект. Производните на 8-аминохинолин (примахин, хиноцид) са хистошизотропни P.s, активни срещу дълготрайни екстраеритроцитни форми. Свойства на gamotropic P. с. притежават производни на диаминопиримидин, бигуанид и 8-аминохинолин.

Механизми на действие на антималарийните средства

Механизми на действие върху патогени на малария P. s. различни хим. сградите не са еднакви. Например, 4-аминохинолиновите производни нарушават процесите на вътреклетъчния метаболизъм в еритроцитните форми на Plasmodium, причинявайки дефицит на аминокиселини и образуването на цитолизозоми. Хининвзаимодейства с ДНК на плазмодия. Производните на 8-аминохинолин инхибират функциите на митохондриите на извънеритроцитните форми на плазмодиите. Хлоридинът и сулфонамидите нарушават биосинтезата на фолиевата киселина. В същото време сулфонамидите предотвратяват образуването на дихидрофолиева киселина поради конкурентен антагонизъм с n-аминобензоената киселина, а хлоридинът е инхибитор на дихидрофолат редуктазата и нарушава възстановяването на дихидрофолиевата киселина до тетрахидрофолиева киселина.

P. s. използвани за лечение и химиопрофилактика на малария.

Използване на антималарийни средства

В съответствие с препоръките на СЗО, P. се отличава с. за спиране на клин, признаци на малария, за радикално и предварително лечение на заболяване.

За вендузи. признаци на заболяванеточрез спиране на възпроизвеждането на патогена в еритроцитите при остри прояви на малария и паразитизъм, прилагайте хематошизотропни П. на страница - хингамин, нивахин, амодиахин, хинин и др. В този случай лекарствата или техните комбинации се избират, като се вземе предвид лекарствената чувствителност на патогена и режимът на назначаване - като се вземе предвид тежестта на хода на заболяването. заболяване и имунол. състояние на тялото на пациента.

В райони, където няма устойчиви на лекарства патогени, обикновено се предписва едно от лекарствата за лечение: 4-аминохинолинови производни (хингамин, амодиахин и др.), Хинин. За лица с частичен имунитет към маларийни патогени (напр. възрастни местни жители в ендемични райони), тези лекарства могат да се предписват в намалени курсови дози. При тежка форма на тропическа малария понякога се предписва хинин вместо производни на 4-аминохинолина. В ендемични райони на разпространение на устойчива на лекарства тропическа малария, клин, лечението се извършва чрез предписване на комбинации от хематошизотропни P.s., например хинин в комбинация с хлоридин и дългосрочни сулфонамидидействия.

За радикално лечение(пълно потискане на патогена в тялото на пациента) за тридневна малария и овална малария, с изключение на хематошизотропни P.s. (хингамин и др.), е необходимо допълнително да се предписват хистошизотропни лекарства (примакин или хиноцид), активни срещу дълготрайни нееритроцитни форми на патогена, които продължават да съществуват в организма. При тропическата малария радикално излекуване се постига чрез правилно проведена терапия при остри прояви на заболяването или паразитоносителство.

Предварително лечение(използване на П. с. при подозрение за малария) се извършва преди установяване на диагнозата с цел отслабване на клина, прояви на заболяването и предотвратяване на възможна инфекция на комари. За да направите това, се предписва едно хематошизотропно лекарство, например хингамин или хинин (като се вземе предвид чувствителността на местните щамове на патогена) веднага след вземане на кръв за изследване за малария. Ако има опасност от инфекция с комари и възможност за завършване на спорогония, в допълнение към тези лекарства се предписват хемотропни антималарийни лекарства (например хлоридин, примахин). При потвърждаване на диагнозата се провежда пълен курс на радикално лечение.

Тактиката за използване на тези средства в СССР - виж Малария.

Използването на антималарийни средства за химиопрофилактика на малария

Има три вида химиопрофилактика срещу малария – лична, обществена и извън сезона; изборът зависи от целта, защитените контингенти, епидемиол. състояния, вид патоген. Различните видове химиопрофилактика срещу малария трябва да бъдат насрочени за определени периоди, поради фенологията на инфекцията.

Популациите на лицата, подложени на химиопрофилактика, се определят, като се вземе предвид тяхната уязвимост към маларийна инфекция или степента на опасност като източникинфекции. Изборът на П. с. зависи от вида на проведената химиопрофилактика, чувствителността на локалните щамове към P. s. и индивидуална поносимост към лекарства. Дози и схеми на назначаване P. с. установява в зависимост от характеристиките на фармакокинетиката на лекарствата, вида на плазмодиите, доминиращи в дадена област, и степента на ендемичност на зоната, в разрез се назначава П. с. за химиопрофилактика.

Персоналната химиопрофилактика е насочена към пълно предотвратяване на развитието на патогена или предотвратяване на пристъпи на заболяването при лица, изложени на риск от инфекция. Има две форми на този вид химиопрофилактика – радикална (каузална) и клинична (палиативна).

За целите на радикална химиопрофилактика на тропическа малария, P. може да се използва с. Въпреки това, тези лекарства се различават по своята ефективност срещу различни щамове на патогена. При малария, причинена от Plasmodium vivax и Plasmodium ovale, тези лекарства предотвратяват само ранните прояви на заболяването.

Клин. химиопрофилактиката се извършва с помощта на P. s, действащи върху еритроцитните форми на плазмодия. В райони, където не са регистрирани резистентни форми на патогени, гл. около r. хингамин и хлоридин. Лекарствата се предписват през целия период на възможна инфекция и в силно ендемични тропически зони, където предаването на малария може да се случи непрекъснато, през цялата година. В райони, където има сезонни паузи в предаването на малария или по време на временен престой в ендемична зона, лекарствата се предписват няколко дни преди началото на възможна инфекция и продължават 6-8 седмици. след края на риска от инфекция.

Личната химиопрофилактикаможе напълно да предотврати развитието на тропическа малария,причинени от Plasmodium falciparum. При заразените с P. vivax и P. ovale, след прекратяване на личната химиопрофилактика, пристъпите на заболяването могат да се появят във време, характерно за дълготрайни прояви (в рамките на 2 години, а понякога и по-късно). В тази връзка на хората, пътуващи от райони с висок риск от инфекция с тези видове плазмодии, трябва да се предписва примахин или хиноцид.

Химиопрофилактиката на малария по време на кръвопреливане, т.е. предотвратяване на инфекция на реципиенти в резултат на хемотрансфузия или хемотерапия с кръвта на донори, които са възможни носители на инфекция с малария (например местни жители на ендемични зони), се счита за вид клинова химиопрофилактика. За тази цел, веднага след въвеждането на донорска кръв, на реципиента се предписва всеки хематошизотропен P.s. (хингамин, амодиахин или други) според схемата за лечение на остри прояви на малария.

Общностната химиопрофилактикана малария има за цел да предотврати или ограничи възможното предаване на болестта чрез комари чрез убиване или увреждане на половите форми на патогените в кръвта на заразените индивиди. Този тип химиопрофилактика се извършва чрез предписване на гамонтоцидни (примакин, хиноцид) или гамостатични P.s. (хлоридин, бигумал, хлорпрогуанил). Изборът на лекарството се определя от чувствителността на местните щамове на патогена към него. По реда на обществената химиопрофилактика П. с. предписва се на пациенти с малария, паразитоносители и лица, които поради епидемични условия могат да бъдат заразени, както и лица, за които има съмнение за малария.

Междусезонната химиопрофилактикаима за цел да предотврати късни прояви на тридневна малария с кратка инкубация и първични прояви на тридневна малария с дълга инкубация при лица, заразени с предишна малариясезон, които до началото на следващия малариен сезон могат да бъдат източници на инфекция. За този тип химиопрофилактика се използва хистошизотропна П. (примахин или хиноцид), действащи дълготрайно върху извънеритроцитни форми на патогена. В случай на непоносимост към тези лекарства (например при хора с генетично обусловен дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа в еритроцитите), вместо междусезонна химиопрофилактика в периода на възможни прояви, се предписват хематошизотропни лекарства съгласно схемата на личната химиопрофилактика.

Странични ефекти на антималарийните лекарства

Повечето P. s. Има добра поносимост и при краткотраен прием в терапевтични дози обикновено не предизвиква сериозни странични ефекти. Последните често се появяват при продължителна употреба на P. s.

Естеството на страничните ефекти на P. s., принадлежащи към различни класове хим. връзките са различни. Така че хингаминът и други производни на 4-аминохинолин могат да причинят гадене и повръщане. При продължителна продължителна употреба (в продължение на много месеци) лекарствата от тази група могат да причинят зрително увреждане и вестибуларни нарушения, депигментация на косата, увреждане на черния дроб и дистрофични промени в миокарда. При бързо интравенозно приложение на хингамин е възможно развитието на колаптоидни реакции.

Диаминопиримидиновите производни (хлоридин и др.) При краткотрайна употреба понякога причиняват главоболие, световъртеж и диспептични разстройства. Най-тежките прояви на страничните ефекти на тези лекарства при продължителна употреба могат да бъдат мегалобластна анемия, левкопения и тератогенен ефект, които се дължат на антифоличните свойства на P. s. тази група.

Бигумалът и другите бигуаниди причиняват преходно увеличение на броя на неутрофилите при някои пациенти.кръвни и левкемоидни реакции. Продължителният прием на бигумал на празен стомах е придружен от загуба на апетит, вероятно поради инхибиране на стомашната секреция.

P. s. от производните на 8-аминохинолин (примахин, хиноцид) по-често от други P. страници причиняват странични ефекти (диспептични разстройства, болка в гърдите, цианоза и др.). Трябва да се има предвид, че страничният ефект на хиноцида се развива по-често и е по-тежък при едновременното назначаване на това лекарство с други P.s. Най-тежкият страничен ефект на 8-аминохинолиновите производни може да бъде вътресъдовата хемолиза, която се развива при лица с вроден дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа в еритроцитите.

Хининовите препарати са по-токсични от другите P.s. Странични ефекти на хинина - шум в ушите, световъртеж, гадене, повръщане, безсъние, кървене от матката. В случай на предозиране хининът може да причини намаляване на зрението и слуха, рязко главоболие и други нарушения от c. н. N на страницата, както и колаптоидни реакции. В случай на идиосинкразия към хинин се появяват еритема, уртикария, ексфолиативен дерматит и червен обрив. При хора с недостатъчност на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата под въздействието на хинин се развива хемоглобинурична треска.

Библиография:Клинична фармакология, изд. В. В. Закусова, с. 550, М., 1978; Лекарства, използвани при паразитни заболявания, изд. А. И. Кротова, стр. 5, М., 1979; М о рн-ков с до и у III. D. Химиопрофилактика на малария, Med. паразитол., т. 4, c. 3, стр. 161, 1935; Насоки за лечение и химиопрофилактика на малария, изд. Ш. Д. Мошковски, М., 1972; Маларийна химиотерапия и антималарийна лекарствена резистентност, Сер. техн. отчет № 529, Женева, СЗО, 1975 г.; Химиотерапияна маларията, Wld Hlth Org. Монгр. сер. No 27, Женева, 1981, библиогр.; Фармакологичните основи на терапевтиката, изд. от A. G. Gilman a. o., N. Y., 1980.