Лекция № 2 Устно народно творчество
- малки фолклорни форми (жанрове)
Малки фолклорни форми (жанрове)
Pestushki- изречения, първите съзнателни движения на детето, често - вид упражнение с изречения
Детски стихчета- песни и стихчета, придружаващи първите съзнателни игри с пръсти, ръце, крака
Шеги– забавни песни, водени от история, които не са свързани с играта
Ще го извадя от шака,
Ще хвърля риба в морето,
Яж, рибко, Лиленка,
И в ръцете - самохвалци,
А в краката - проходилки,
И в устата - говорещ,
А в главата - умът!
Идва рогата коза...
Ваня, Ваня, простотия
Купих кон без опашка,
Седнете по гръб
И отиде в градината
Свещеникът имаше куче.
Тя изяде парче месо.
И заровени в земята,
И надписът написа,
Че свещеникът имал куче...
Песни– включително обредни, коледарски
Предизвикателства- обръщение в поетична форма към различни природни явления
Изречения- поетични обръщения към живи същества
Страшни истории- устни страшни истории
Имало едно време у баба
Дъжд, дъжд, още!
Ще ти дам по-дебел!
Ще ти дам хляб!
Червено червено попита:
С какво си боядисахте брадата?
Аз лежах на слънце,
Дръжте брадата си вдигната!
Стая за пушачи, дамата изпрати сто рубли...
Рокли- забавление за чужда сметка, базирано на игра на думи
Усуканки на езици- средство за развитие на говорния апарат
Гатанки- алегорично изображение на предмет или явление, сложночието описание трябва да бъде разгадано
Кралят имаше дворец.
В двора имаше парк.
В парка имаше блато.
В блатото имаше кал.
В двора има трева,
Дърва за огрев на тревата.
Капачката не е ушита в стила на шапка; трябва да го преопаковаш, преопаковаш...
Внезапно изпод кучето
Без оръжия, без брадви
На ръба, на бараката
Две седнали кукли -
гледайки в различни посоки
Броене на рими- римувани стихове със стриктно спазване на ритъма; използвани за разпределяне на роли в играта
Хляб, гъски, гъски, ха-ха-ха...
Те седнаха на златната веранда:
Кой би бил ти?...
Притчи- пълна морализаторска преценка - заключение
Поговорки- точната оценка на събитията, човек е украшение на речта
Лесно е да гребеш жегата с чужди ръце
Има хора, които обичат да греят жегата с грешни ръце; работа безхаберно
Устна народна проза
Инсталация върху фантастика
Настройка на истината
Свой принос за неговото развитие имаприказката, един от жанровете на устното народно творчество. В "Тълковния речник на живия великобългарски език" на В. Дал това е "измислена история, невиждана и дори неосъществима история, легенда"; у народа - приказка, поговорка, басня, басня. Разказвачите на приказки се наричали „баяни“, „баляни“, „баюни“, „баугчици“, „бахари“. Тяхното изкуство винаги е било високо ценено. Невъзможно е да се установи точното време на раждането на дадена народна приказка. Подобно на други форми на устно изкуство, то остава без писменост в продължение на векове, живее в легенди, предавани от поколение на поколение. В България първите писмени сборници с приказки се появяват презXVII век. По произход приказката е свързана с митологичния етап на мислене; оживява природните сили; животните и растенията са надарени с човешки свойства. Приказката не претендира за автентичност; разказва се не с образователна, а с развлекателна цел; няма нищо общо с ритуала. В приказката винаги има фантастичен елемент - неосъществимост. Народните приказки могат да бъдат разделени на приказки за животни, приказки, битови, анекдотични (това е условна класификация). Най-древните от тях са приказките за животни. В приказкатадейства законът на повторението;често се среща едно и също добре известноначалоиразвръзка;едни и същи герои действат в различни приказки, безкрайно възникват едни и същи ситуации (отвличане на принцеса, битка с чудовище, решаване на гатанки и др.), в текста се повтарят, в българската традиция обикновено три пъти, думите и действията на героите.
Приказките ясно разказват за най-съществените,вечните,засягащи всеки човек във всички временапроблеми: заживота и смъртта, за любовта и омразата, за благородството и подлостта, за продължаващата борба между доброто и злото.
Невероятни изображения- ярки и запомнящи се; но доста ясно. Героят е непобедим, принцесата е най-красивата на света, злодеят е отвратително грозен. Мотивите на действията са елементарно прости: героите не познават съмнения, решително отиват към целта и печелят. Възниква един вид опростен модел на света и е удобно да се изучават свойствата на характера според него (смелост - страхливост, мързел - трудолюбие и т.н.).
Приказката е забавна поучителна история. Възпитателните възможности на приказките са достатъчно големи. Приказката учи на оптимизъм, вяра в бъдещето; щастливият край е почти задължителен. Преосмисляйки стара приказка, човек се свързва с грандиозен източник на духовностенергии на различни нации и поколения,