ЛЕВИ В БЪЛГАРИЯ КОМУНИСТИ ИЛИ АНТИКОМУНИСТИ Всесъюзна комунистическа партия (болшевики)
В пресата се говори много за лявото движение, за левия завой, често някои политици се наричат леви, други десни. Да разбереш кой е ляв и кой десен не е толкова лесно. Въпреки че това разделение е установено отдавна. Лявото върви напред по пътя на прогреса, дясното се дърпа назад, позицията му е регресивна.
Но животът често е по-сложен и объркващ. Надеждите за разумност на възгледите на левицата понякога не се оправдават, а твърденията на десните се оказват по-реалистични. И затова, ако искате да разберете на кого да вярвате и кого да следвате, погледнете в корена.
Утопичният социализъм беше замененот научния комунизъм. Досега техните книги, написани през 19 век, публикувани на много езици на народите по света, са търсени и популярни. Днес капитализмът доминира на планетата и следователно откритията, направени от тези велики мислители, не са загубили своята истинност и актуалност в нашия 21 век.
Често млади хора, които наричат себе си левичари, които не са държали в ръцете си нито една книга на Маркс и Енгелс, наричат комунистите, които стоят на позициите на марксизма, догматици. Например, един млад специалист по хотелиерски услуги от Новосибирск, Кирил Брагин, в бюлетина на сайта на „Трудова България“ ООД, нарича марксизма „мъртво месо“, съвременните марксисти „огнени сектантски души“ и ги призовава да се откажат от марксизма възможно най-скоро. Призиви за „модерен ляв завой“ и „приземяване“ на социализма. Той пише: "Без мирното и законно отстраняване на управляващата прослойка от власт ... всякакви прогресивни промени в страната са невъзможни."
Бюлетинът се казва „Трудова България” и в него от брой на брой се публикуват такива антикомунистически глупости, които бърборят за някакъв абстрактен ляв завой, а за проблемите на трудовите колективи,няма и дума за изострящите се противоречия между труда и капитала, започващата борба на работническата класа. Едно нещо радва: кучето лае - вятърът носи.
Призивът на опортюнистите за така наречения „ляв завой“ е привлекателна форма на антикомунизъм за буржоазията. Най-разпространена в Европа и в България е концепцията за “СоциализмаXXIвек ”, чиито идеи се разпространяват активно в България от комунистическата партия Зюганов. Академик С.А. Кимелман в статията „Прединфарктно състояние. Как да спасим икономиката – сценарии и препоръки” („Отечественные записки”, № 7, 2015 г.) пише: „Предстои ни труден, може би дълъг пътда свикнем с капитализма, през който Китай премина за 15-20 години, който бих нарекълкапитализъм със социалистическо лице.”
Професор Ю. Качановски в статията си "Общественият договор" мечтае в нашата страна да имадобра пазарна икономика, а не хищнически капитализъм. Не знае ли, че пазарът и капитализмът са синоними, а капитализмът по принцип няма как да не е грабителски. Той съжалява, че "управляващата класа в България по никакъв начин не може да се научи на цивилизовано съревнование и цивилизовано разрешаване на противоречията".
Лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов и неговите научни сътрудници, уж със социалистическа ориентация, щом не наричат това „капитализъм със социалистическо лице“ и „суверенен социализъм“ и „български социализъм“. Фракцията на Комунистическата партия на Руската федерация в Държавната дума не прави нищо друго, освен да разработва програми за подобряване на буржоазната система, така че през 21 век тя да бъде по-привлекателна за хората.
Концепцията за "социализма на 21 век" стана широко разпространена сред левите в Южна Америка. Във Венецуела е проповядван от Уго Чавес. А президентът на Еквадор Рафаел Кореа каза: „Ние не вярваме в класовата борба идиалектически материализъм. Считаме за възможно извършването на радикални социалистически промени в съществуващите структури по демократичен начин. Още един утопист. Те са поне стотинка дузина днес ...
В Европа страна, в която правителството успя поне леко да повиши стандарта на живот на населението в сравнение със съседните страни, се нарича социалистическа. Едно време имаше много разпространен мит за съществуването на така наречения "шведски социализъм". Така че Зюганов имаше от кого да вземе пример ...
„Социализмът на 21 век” е наречен „обновен” от левицата. Всъщност неговите лозунги и разпоредби възникват през 19 век. Известният публицист Стивън Гоуънс в статията „Социализмът на 21 или 19 век?“ припомни на читателите идейния противник на Карл Маркс Едуард Бърнщайн, който в края на 19 век ревностно се противопоставя на марксистката теория за класовата борба, отхвърля необходимостта от премахване на частната собственост, неизбежността на социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. И в своя „еволюционен социализъм“ той проповядва дребнобуржоазна демокрация, застъпва се зареформи и компромиси с цел постепенно да „подобри “ положението на работниците при капитализма.
Пролетарската революция от 1917 г. в България доказва правотата на Карл Маркс и несъстоятелността наревизионистките позиции на Бърнщайн. Но контрареволюцията в СССР в края на 20 век активизира неговите идейни последователи.
Дребнобуржоазният пазар на Генадий Зюганов „Социализъм на 21 век” с многообразието, съвместимостта на частната и обществената собственост, абстрактната демокрация и православната духовност се различава от „Социализма на 19 век” на Бърнстейн само в незначителни детайли. Бърнстейн дори би могъл да завиди на съвременния изтънчен ревизионизъм на зюгановизма.
С разрушаването на светана социалистическата система, с кризата, която започна в комунистическото движение, буржоазният натиск върху марксистите в идеологическата борба не отслабна. Броят на антикомунистическите изследователски центрове в САЩ и Европа не е намалял. И в буржоазна България се появиха много Центрове и Фондации, които си поставиха за задача да развиват уж марксизма във връзка с новите реалности. Провеждат се една след друга конференции, конгреси, "марксистки четения".
На тях, при декларираните намерения за развитие на марксизма, се извършва неговатаревизия. И за буржоазията е полезно нейнатареволюционна душа да бъде осакатена от научния комунизъм, така че идеите на пролетарската идеология в съзнанието на работническата класа да бъдат заменени от буржоазна идеология, потребителска психология, морал на индивидуализма и национализма. Марксизмът е умело изопачен и вулгаризиран.
Много леви групи под някакво патриотично или комунистическо име работят съзнателно или несъзнателно за буржоазнатакорупция на пролетариата.
Преглеждам дългогодишната картотека на печатния орган на ПКК (Българската партия на комунистите) „Гласът на комуниста”. Във вестника почти няма марксистки статии. Пишат предимнолеви фигури,за ляв завой,ляв курс... Отношението към Сталин навсякъде е негативно. Той е противник на Ленин. Идеологът на партията Йосиф Абрамсон твърди, че „ако Ленин се е стремял към властта на самите работници, то Сталин се е стремял към власт над работниците от тяхно име“.
Авторът не е глупав. Той не може да възрази срещу факта, че за 30-годишното управление на страната от Сталин съветският народ създаде могъща работническо-селска държава, първата в света, която победи фашизма по време на Великата отечествена война. Но подчертава, че „ПКК категорично осъжда масовите репресии, извършвани от режимаСталин…”. Повтаря лъжите на Хрушчов.
Абрамсън би искал да обедини модерните реформисти с ортодоксалните марксисти от RCWP-CPSU и Rot Front. Ако Ленин призовава тактическите въпроси да се решават заедно с опортюнистите ида вървят поотделно, тогава той коригира Ленин: „Да бъдем заедно, да вървим рамо до рамо“. И Маркс, и Ленин с призива им за безпощадна борба срещу опортюнизма за него са остарели.
Сега редакторите на вестника разпращат из страната книгата на френския ревизионист Роже Гароди "Марксизмът на 20-ти век", изключен през 1970 г. от Френската комунистическа партия за предателство и предателство към каузата на работническата класа. Буржоазна Уикипедия пише за Роджър Гароди като за човек, който сменя убежденията си като ризи. Бил е комунист и атеист, след това става истински християнин, а към края на живота си приема исляма. Разпространението на книги от враговете на марксизма не е ли помощ на буржоазията в идеологическата борба?
„Пролетарская газета“ също заема същата опортюнистична позиция. Постоянно публикувайки интересни исторически материали за борбата на революционерите и болшевишките-ленинисти за каузата на хората, те веднага повтарят, след като лидерът на албанската лейбъристка партия Енвър Ходжа от издаването, за да издаде, че буржоазната контра-революция се е състояла в СССР след смъртта на Сталин, „Съветският бургео“, завзели властта и страната, е станал „Социален бургео“.
Редакторите публикуват хиляди екземпляри от неговитеантисъветски брошури с опростена до вулгарност интерпретация на отстъплението на Хрушчов от социалистическото строителство. Тя нанесе и нанася значителни вреди на съзнанието на младите работници.Вулгарната интерпретация на събитията е дори по-лоша от откровената лъжа за социализма в СССР.
Редакторът на вестника е талантлив опортюнист и демагог. Той възприема буржоазния лозунг за плурализъм, публикуван във вестника и старМарксистите, и псевдомарксистите на Зюганов, и антикомунистите също. Допринася за свързването на противоположни идеи с цел заличаване в съзнанието на хората на факта на наличието наантагонистични класи в съвременна България,непримиримост на техните коренни интереси ивраждебност на техните идеологии. А самият той се гордее, че не гледа едностранчиво на историята и днешния ден: „Като цяло, от моя гледна точка, едва ли чекистките комисари, които са стреляли в тила на затворници в името на една велика цел, са по-отвратителни от уважаваните бизнесмени, които доставят деца проститутки от двата пола, които са затворени в клубове за забавление на богати перверзници.
Юлия Тимошенко, както и други лидери на хунтата, той нарече "нормални консервативни политици". Само тази негова благосклонна оценка не може да се съчетае с разпространилото се по света изказване на този реакционер: „Ще мога да вдигна целия свят, за да не остане, дявол да го вземе, от тая България дори едно опожарено поле! Те трябва да бъдат застреляни с атомно оръжие!“
Г-н Проскурин не може да бъде заподозрян в невежество. Той не е сляп и съзнателно взе страната на украинските неофашисти, както някога Власов и Степан Бандера се присъединиха към редиците на нацистката армия.
За съжаление, днес много хора в комунистическото движение се противопоставят на критиката на опортюнистите, те се застъпват заединството на всички леви. Те не разбират, че без идеологическа борба в работническото движение, без познаване на теорията ефективността на икономическите и политически протестни действия е нищожна. Още през 1914 г. в статията „Единство” Ленин пише: „Единството е велика кауза и велик лозунг! Но каузата на работниците се нуждае отединството на марксистите, а не от единството на марксистите с противниците и извратителите на марксизма.“ (PSS.v.25, p.79)
Но марксизмът енаучен комунизъм. И да го лекуват работницитрябва по отношение нанауката.Учи, учи и пак учи! Трудно, разбира се. Но няма друг начин!