Либералните 90-те подготвиха излизането на полковник Исаев от сенките

Всички боклуци в една колиба

"Либералните 90-те подготвиха излизането на полковник Исаев от сенките. Той си отиде, а хората го помолиха да остане"

Чекизъм и либерализъм

Чекист и либерал - какво, изглежда, е общото между тях? Няма значение. Лед и огън. За един либерал чекистът е като подофицер Пришибеев или по-скоро таен съветник Мерзяев от филм на Рязанов за беден хусар. И чекистът ще нарече либерала манекен, а Хлестаков, освен това, корумпиран. В обикновения живот офицерът по сигурността зорко следи либерала, но когато либералът пробие на върха, той развързва офицера по сигурността докрай.

Би било логично да се предположи, че след всичко, което чекистите направиха с либералите в продължение на седемдесет години, те ще стоят настрана от тях. Те ще предложат на обществото коренно различни – отворени – отношения. Отначало беше така. Чекистите бяха спуснати под цокъла. Под носа им беше изкоренен паметник на Дзержински. Те лишиха фронта от работа, обяснявайки, че няма повече шпиони и предатели. Оттук нататък държавата не може да бъде предадена и тя няма тайни. Можеш ли да си представиш? Чекистите хванаха някого, но се оказа, че на хванатия трябва да се даде заповед. Но такава подигравка с рицарите на наметалото и камата не продължи дълго. Свободният пазар протегна ръка на чекизма, а малко по-късно и представителната демокрация.

Напомням, че либералните 90-те години започнаха с лавинообразна поява на частните разузнавателни служби. Тук първа цигулка свириха бъдещите олигарси, създателите на либерални медийни империи. Към тях се втурнаха най-професионалните, най-интелигентните и най-безразборните от властовите структури на суверена. „Бета” и „Гама” начело със своите партийни организатори, комсомолски организатори и командири. Полковници и генерали от проекта на Брежнев. Особено ценени бяха онези, които промениха характера на дейността си точно обратното.Например, специалист по експлозии на петролни хранилища зад вражеските линии отиде да защити местните петролни работници. Но най-хубавото е, че според моите наблюдения борците с дисидентите се установиха. Те бяха буквално разграбени от бивши клиенти – дисиденти.

Участниците на свободния пазар могат да бъдат разбрани: те трябваше да отблъскват бандитите. Тук няма да станете прекалено придирчиви. Но тогава трябваше да се бият помежду си. До джобните спецслужби посегнаха виртуози на следенето, подслушването, психологическата война, майстори на пагони. Филърите направиха луди пари. Частни детективи облицоваха булки, младоженци, любовници и любовници. Стъписаните маси бяха атакувани с подслушване и надникване, а либералните медии отново успяха да ги тиражират. Гражданите се досещаха и преди, но накрая се убедиха: оставайки насаме със себе си, новият елит се обръща към фенята и страстта, както обича обществото на конкретни момчета и неприлични момичета. Дойде ред и тежко порно с участието на хора, "подобни на".

- И в края на краищата, какво е изненадващо - разпери ръце в разговор с мен виден пенсиониран чекист - В годините на Студената война ние не слагахме голи жени, а още повече мъже на нашите потенциални противници. Освен най-доброто. И тогава се измъчвате да координирате такава мръсна операция с властите. А сегашните са лесни. Ами дай либералите!

По някое време публиката махна с ръка и се успокои, като се увери, че почти всички са подслушвани и гледани. Изведнъж т. нар. „База данни на службата за сигурност на групировката МОСТ” извади на бял свят. В него гражданите бяха изненадани да намерят имената не само на силните на света, но и, да речем, на актьора Ярмолник, телевизионния оператор Лисенко. Ето колко широко е морето от подслушване. Стигна до всички, натъпка се във всяка цепнатина.

Това е, което имахмелибералната "проверка" от 90-те години на миналия век. С мерзяеви, пришибееви, Щирлиц. Затова чисто стилистично не мога да се съглася с диагнозата, която сега често и безкритично се повтаря. Според моите усещания пикът на чекизацията на България падна точно в предишното десетилетие, сега сме свидетели на нейните последствия, на нейното различно превъплъщение. Либералните 90-те подготвиха излизането на полк. Исаев от сенките. Той излезе и хората го помолиха да остане. Получи се съвсем неочаквано, за мнозина беше обидно, но да не кажа, че беше напълно недемократично.