Личност на Исус Христос

Според позициите на християнската догматика, Исус Христос е една от ипостасите на единната божествена Троица, а именно Бог Син, дошъл на света под формата на човек и по чудодеен начин съчетаващ в себе си двете същности – божествена и човешка.

Сведенията за земния живот на Исус Христос, за неговите дейности и учения, църквата се основава преди всичко на свидетелствата на хора, които са го познавали лично и са били сред 12-те апостоли или са били техните най-близки ученици и следователно съвременници на Христос. Тези свидетелства са записани в свещените книги на Новия завет, сред които се открояват четирите евангелия, чиято единствена цел е подробно и претендиращо да бъде крайната историческа достоверност на живота на Исус Христос и изложението на неговото учение, както е преподавано от него в публични проповеди, отправени към целия народ, и в поверително общуване с най-близкия кръг от ученици.

Сведенията на историческата наука за Исус Христос са изключително оскъдни. Само по себе си съществуването на религиозни проповедници на месианските убеждения в Палестина се потвърждава от множество свидетелства и не е изненадващо. По време на римското господство от време на време измежду еврейския народ се появяват личности, които събират около себе си бунтовнически отряди и се противопоставят на римските власти. Често тези лидери в народното съзнание се свързваха с очаквания Месия, но всеки път след поражението настъпваше разочарование. Самото име на Исус Христос дава основание да го тълкуваме в здрав смисъл. Исус, или Йешуа, е много разпространено еврейско име и означава „Бог Спасител“; „Христос“ е гръцка дума и означава „помазан“, тоест същото като думата „Месия“ на иврит. Преди християнството се е използвала думата „Христос“.в обикновен смисъл Божиите помазаници в гръкоговорящата среда се наричаха христоси; и едва от времето на първобитното християнство се формира стабилната употреба на комбинацията Исус Христос като собствено име. В Евангелията името на Исус Христос вече без никакви уговорки се отнася изключително до личността на явилия се на света Богочовек.

В допълнение към Евангелията, няма независими подробни свидетелства за живота и делото на Исус Христос в източници, отнасящи се до периода на възникване на християнството. Но не може да се каже, че те изобщо не съществуват. Има кратки препратки към Христос в трудовете на големи римски историци от 1-2 век. н. д. Тацит и Светоний; За Йоан Кръстител пише известният еврейско-римски историк Йосиф Флавий, живял през 1 век пр.н.е. н. д., т.е. по същото време с апостолите на Христос; на него се приписва и подробен фрагмент за самия Исус Христос, но автентичността на този текст поражда сериозни съмнения в научната общност. И накрая, няма причина да не се доверяваме напълно на информацията, която намираме в Посланията на апостолите, написани след смъртта на Христос, които с известни ограничения могат да се разглеждат като исторически документи, тъй като те всъщност са кореспонденция на апостолите с ранните християнски общности, която първоначално не е била предназначена да бъде включена в текстовете на Светото писание и канонизирана от Църквата много по-късно.

Във всеки случай споровете за историческата автентичност на личността на Исус Христос са загубили остротата си през последните десетилетия и в съвременната култура е общоприето, че твърдението за реалното съществуване на такава историческа личност, която е говорила през 1 век пр.н.е., се счита за доста разумна. н. д. като основател на ново религиозно учение, наречено християнство на негово име.