Лилията и мечът - Сара Бенет, стр
С мъка зае седнало положение, вдигна поглед към жената, която се опита да го убие.
Остави я на мира, пусни я. Ние с нея вече разбрахме всичко необходимо и няма какво повече да говорим.
Анна най-накрая беше освободена. Оправяйки наметалото си и дърпайки качулката на главата си, тя изведнъж забеляза опръскана с кал Лили, застанала зад кръг от въоръжени мъже. Погледите им се срещнаха и Лили си помисли, че Анна ще я смаже сега, но Анна, извърнала лице, мокро от дъжд и сълзи, впери очи в пространството и докосвайки коня, спокойно премина в тръс покрай Лили, сякаш тя не съществуваше.
„Какво правиш тук, момиче?“ — прогърмя груб глас близо до ухото на Лили и твърда ръка я сграбчи за лакътя. - О, да, милейди! Гласът издаде изключителното учудване на говорещия.
Пускайки ръката си, Лили веднага забърза напред, където в средата на кръга стражите прикриха Радолф със себе си. Ами ако лейди Ан имаше оръжие със себе си и рани Рудолф, когато изпрати коня си към него? Изпаднала в паника, неспособна да различи нищо пред себе си, Лили принуди хората да се разделят и да я изложи пред погледа на победения командир.
Радолф все още седеше на мократа земя, с неудобно превит гръб и ръка, притисната към рамото; по лицето му блестяха капки пот, примесени с дъжд; безсмъртният воин от легендата очевидно изпитваше ужасна болка.
Лили падна на колене пред него. Никога през живота си не беше изпитвала такъв страх. Искаше да го докосне, да прокара ръце по тялото му, да го излекува. и в същото време се страхува от това, което може да намери.
Радолф вдигна глава; очите му блестяха тъпо в измъченото му лице.
При вида на Лили той примигна в недоумение.
- От къде си? — изграчи той. — И какво, по дяволите, правиш тук?
Лили протегна ръка към неготрепереща ръка и нежно го погали по рамото. Радолф направи гримаса, но не се отдръпна.
— Не съм толкова лесен за убиване — каза той с усмивка. - Просто загубих бдителността си, за което получих заслуженото. Забравих, нали знаете, че жената може да бъде не по-малко опасна от мъжа.
„Но какво ще стане, ако имате фрактура? Лили знаеше, че счупените крайници лекуват, но често губят предишната си сила и понякога остават изкривени. Понякога жертвата развива треска или започва процес на гниене вътре, последван неизбежно от смърт.
Улицата се залюля пред очите на Лили и по тялото й премина тръпка.
„Слушай, Лили“, гласът на Радолф достигна до нея отдалеч, „какво правиш тук изобщо?“ - Когато тя не отговори, той добави: - Не се страхувайте, това не е счупване, а само луксация. Жервоа ще може да го постави; той го направи вече два пъти: не е много приятно, но мога да го понеса. Хайде, Лили? В тона му имаше нотка на нетърпение. „Хей, някой да ми помогне или тя ще припадне!“
Но Лили изобщо нямаше да припадне.
- Не, не, добре съм. Тя отблъсна протегнатите си ръце. „По-добре помогни на своя господар да се качи на коня си: трябва бързо да се върнем в хана.“
Войниците бързо вдигнаха Радолф и когато го изправиха на крака, той леко изстена.
— Нищо, нищо, това е само малко неудобство, милейди, и със сигурност няма да ме накара да се разпадна. Радолф я погледна дълго, изпитателно. - Тук ли яздиш? — попита той, сякаш тази мисъл току-що му бе хрумнала.
- да По някаква причина, когато той отмести поглед от нея, Лили изведнъж се почувства осиротяла. - Това е канстратът на Алис, той стои в колибата.
Лицето на Радолф помръкна за моментгняв, но яростта му веднага беше заменена от съчувствие.
— Доведете коня на моята дама — заповяда той — и се погрижете нищо да не му се случи: не искам да изчезне по пътя. Що се отнася до теб, скъпа. - той направи многозначителна пауза - Искрено се надявам всичко да се изясни скоро.