Линейност
Линейността на методае наличието на правопропорционална зависимост на оптичната плътност от концентрацията или количеството на аналита в анализираната проба.
Линейността се изразява с уравнениетоy =ax+b. Това уравнение се нарича линейна регресия. Параметърътbна функцията за калибриране характеризира сегмента, отрязан по оста y и съответства на стойността на празния експеримент, а коефициентътaхарактеризира наклона на кривата на калибриране и е отражение на чувствителността на метода
За да се провери линейността, трябва да се вземат поне 5 експериментални точки. В този случай е най-правилно да се използват отделни проби и след това да се приготвят разтвори с подходящи концентрации от тях.
Естеството на калибровъчната крива и линейността могат да бъдат до голяма степен повлияни от условията за извършване на анализа: броят на реагентите, концентрацията на анализираните разтвори и др.
Таблица 1. Оптична плътност спрямо концентрация.
Концентрацията на получения разтвор, %
Получените данни трябва да бъдат представени под формата на калибровъчна графика с тренд линия, уравнението на графиката и стойността на корелационния коефициент.
Основната характеристика на линейността е коефициентът на корелация, мярка за връзката на променящите се явления (връзка).
Коефициентът на корелация е 0,999772
Формули и изчисления на коефициентите на градуирана графика:
Таблица 2. Резултати от определяне на оптична плътност и концентрация. Изчисления.
x - концентрация y - аналитичен сигнал (оптична плътност);
За аналитични цели можете да използвате само техниката, за която зависимостта на функциите от аргументакорелира с коефициентr,, който трябва да бъде≥0,99.
Така получените резултати са в допустимите граници, т.к. валидирането по отношение на линейността може леко да варира.
§2.3 Определение за точност
Прецизносте степента на близост един до друг на резултатите от независими измервания, получени при специфични определени условия. По същество това е мярка за сумата от случайни грешки.
Прецизността зависи само от случайни фактори и не е свързана с истинската стойност или приетата референтна стойност. Тази характеристика зависи само от случайни фактори и не е свързана с истинската или условно истинската стойност на измерваната величина. Мярката за прецизност обикновено се изчислява като стандартно (средно квадратно) отклонение на измерванията, направени при определени условия. Количествените стойности на прецизните мерки значително зависят от дадените условия. При установяване на точността трябва да се има предвид, че тази характеристика се предлага на три нива:
- междинна прецизност (вътрешнолабораторна възпроизводимост);
За целите на фармацевтичния анализ обаче само първото ниво е достатъчно.
Когато установявате повторяемостта, има два начина да я оцените.
1. Най-малко девет определяния, покриващи обхвата на приложение на методологията (напр. три концентрации / три определяния всяко);
За да се определи точността, е необходимо да се подготви моделна смес. След това от него се приготвят три паралелни разтвора:
Разтвори А1, А2, А3 се поставят в три мерителни колби с вместимост 100 ml, 3 ml разтвор на моделната смес и се довеждат до марката с вода.
Разтвори А4, А5, А6 в други три мерителни колби с вместимост 100 ml по 5 ml всякаразтвор на моделната смес и се разрежда до марката с вода.
Разтвори A7, A8, A9 в следващите три мерителни колби с вместимост 100 ml се поставят 7 ml от разтвора на моделната смес и се довеждат до марката с вода.
Измерете оптичната плътност на всеки от 9-те приготвени разтвора на спектрофотометър при дължина на вълната 445 nm в кювета с дебелина на слоя 10 mm.
В същото време се измерва оптичната плътност на разтвора на рибофлавин СО. Изчисляването на съдържанието на рибофлавин в g / ml се извършва по формулата:
Където,
Ax е оптичната плътност на тестовия разтвор
Ao - оптична плътност на разтвор на СО рибофлавин
Va- обемът на аликвотна част от разтвора на моделната смес 2, взета за разреждане, ml.
X1=0,0205%
X2==0,0194%
X3==0,0185%
X4==0,020%
X5==0,0210%
X6 ==0,0195%
X7==0,0239%
X8==0,024%
X9==0,0248%
След това изчислете стандартното отклонение (SD) и относителното стандартно отклонение (RSD). Трябва да се отбележи, че никой нормативен документ не установява долна граница на точност и тя се определя от използвания метод за анализ:
Таблица 3 съдържа всички данни, получени по време на анализа.
Таблица 3 - Резултати от определяне на точността на метода за определяне на рибофлавн в разтвор