Lingua latina - Студиопедия
Рим завладява Средиземноморието със силата на своята държавна организация и военна мощ. Народ, който претендира да създаде империя, има шанс за успех само ако успее да обогати културата си чрез асимилиране на различните културни постижения на народите в своята зона на влияние. Римляните са имали това качество в най-голяма степен. По-специално това се проявява по отношение на най-богатата гръцка култура. Когато през II век пр.н.е. д. римляните разширяват държавния си контрол върху Пелопонес, те са шокирани от многообразието и изтънчеността на културата на завоюваните хора и ясно осъзнават своята изостаналост в много области.
През следващите векове познаването на гръцки език става задължително за римската аристокрация, тъй като на латински за толкова сложни неща като изкуство, философия - а тогава философия (философия) означаваше наука като цяло - беше невъзможно да се говори или пише, защото нямаше необходимите думи. С течение на времето латинският е адаптиран да изразява абстрактни мисли и да описва сложни неща, като обогатява езика им с много гръцки заемки. Това преливане на лексика се извършва отчасти с помощта на проследяване, но главно под формата на директно заемане. Освен това латинците трябваше да въведат допълнителни букви и стабилни комбинации от букви в своята азбука, за да предадат звука на гръцките думи възможно най-точно. Мисля, че това показва най-дълбокото благоговение, което римляните са имали към гръцкия език и култура. Тези букви и комбинации от букви оцеляха по-късно в европейските езици, използващи латинската азбука (по-точно новата латиница с добавянето на още две буквиj, uи по-късноw), и с различна степен на сигурност (на различни езици) служат като индикатори за гръцкия произход на думата, в правописакоито се използват. Това най-последователно се вижда на английски.
Броят на заетите гръцки думи е толкова голям, че латинският от Средновековието и новото време, когато е бил езикът на международното общуване на образовани хора, с право може да се нарече гръко-латински. И разбира се, така наречената латинска номенклатура, която все още се използва в много области на знанието, по-специално в биологията, медицината, фармацевтиката, геологията и други науки, може да се счита за такава. В терминологията на тези области на знанието може би дори има повече гръцки корени в латинския правопис, отколкото в правилния латински.
Наричат латинския мъртъв език. Това не е съвсем вярно. Тя може да умира, но умира от 1500 години. Тъй като латинският престана да бъде роден език на всеки от хората, той дълго време беше езикът на международната комуникация на образованите европейци до началото на 19 век. През това време бяха „изобретени“ много нови думи, които липсваха в класическия латински, или на старите думи беше дадено ново значение, например латинската дума еволюция (развитие) по-късно придоби специално значение, обозначаващо историческото развитие на органичния свят. Това не е ли признак за жив, развиващ се (развиващ се) език! Томас Мор, Еразъм Ротердамски, Исак Нютон пишат произведенията си на латински. Едва през Новото време националните езици се развиват до такава степен, че става възможно отделни научни и философски произведения да се появяват на френски, немски и английски език.
Доскоро латинският беше задължителният език на католическото богослужение, тоест повечето християни (повече от милиард католици по света) възприемаха литургията на този език. И днес учат латински: много задълбочено - на богословскифакултети, особено католически университети, а повърхностно - бъдещи лекари, фармацевти и юристи (римското право все още е в основата на западната правна система). Според различни оценки в света има поне 2 милиона души, които говорят този „мъртъв“ език. Повече от естонски или ирландски. Световната класика е преведена на латински, издават се списания с нови литературни произведения на този език. Мога да си представя двама католически свещеници да обсъждат някакви светски въпроси на този „мъртъв“ език.
Четене на латиница
И така, ние сме убедени, че латинският език е просто необходим - както сам по себе си, така и в пряка връзка с различни европейски езици. Следователно правилата за четене на латински трябва да бъдат запомнени, ако, разбира се, все още не ги знаете. В математиката и природните науки променливите и константите също са били означавани с латински букви от незапомнени времена.
Ето я латинската азбука от 25 букви, без въведената по-късно букваw, която наричаме или на немски “we”, или на френски “double” (двойно ние). Тази азбука обикновено се нарича новолатинска, тъй като в древността римляните са се справяли без още две букви -jиu. Вместо това бяха използвани съответноiиv.
Основните правила за четене на латински букви трябва да се знаят твърдо. В бъдеще, запознавайки се с националните азбуки, ще разгледаме само това, което се различава от латинския стандарт (различно четене на латински букви, допълнителни букви и буквени комбинации); ако някаква буква не е спомената, тогава по подразбиране това означава, че се чете като на латиница. Това е законът.
А сега за особеностите на четенето на латински думи, които нямат универсален характер,важат само за латинския като език и не се подчиняват на формулирания закон.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо