Литературна енциклопедия Вертер и Вертеризъм
Вертер и вертеризмът
ВЕРТЕР И ВЕРТЕРИЗЪМ. – Известният роман на Гьоте „Вертер“ (1774) описва конфликт между човека и света, който е приел формата на любовна история (младият бюргер В., влюбен в булката на своя приятел, Лота, се самоубива, когато тя става съпруга на последния и, подчинявайки се на чувство за дълг, отхвърля любовта му).
Образът на В., който е изключително популярен през втората половина на 18 век, образът, в който е обективиран посоченият конфликт (трагичният изход от любовта на В. може да се разбира като трагичният изход от сблъсъка на човек с жестоката действителност), се разгръща в две психологически равнини. Първи план: ирационализмът В. В. е необичайно впечатлителна природа, човек, който е разтворил цялото си същество в най-фините чувства и преживявания, действията му се ръководят от страсти („сърце“), а не от разум. Втори план: слабост. В. е мек човек, неспособен да преодолее препятствията, които се изпречват на пътя му, неспособен да приложи силата и волята си към реалността. В. загива, защото е твърде слаб, твърде слабохарактерен, твърде неврастеник, за да избегне трагичната развръзка. В първия си план В. е включен в редица ирационални образи, възникнали в европейската литература през втората четвърт на 18 век (вж. Сантиментализъм). Във втори план се разкрива основната психологическа специфика на образа.
Появата на В. свидетелства за началото на нов етап в историята на немската буржоазна култура. Смисълът на промяната е, че някои части от буржоазията, изоставяйки героичните настроения на Просвещението (любимите образи на Просвещението: водач, трибун, борец, човек със силна воля и високо развит интелект, който контролира и насочва дейността на страстите), идват към Вертер.комплекс. Просветителите гледаха на живота като на материал, от който да формоват нов разумен свят; В. започва да гледа на живота като на сила, стояща над него, борбата с която обрича човека на сигурна смърт. Именно в дълбините на германската буржоазия, която остро усети безсилието си да преведе мечтите на Просвещението за преустройство на живота в необходими действия, можеше да възникне и възникна образът на Вертер, слабохарактерен, умиращ в сблъсък с враждебната реалност. Вертер разобличава една от страните на германската буржоазия в навечерието на Френската революция.
Този роман предизвика в Германия и в чужбина цяла маса от анонимни имитации, продължения, пародии и преводи: „Тъгата на младата Вертерина“ (1775); трагедия - "Мазури или младият V." (1775); „Скърбите на младия В.“, трагедия в 3 действия (1776 г.); „Тъгата на млад франконец, гений“ (1777); „Радостите на младия В. в един по-добър свят“ (1780); „Тъги на любовта“, драма (1775); „ВЪВ. или лудостта на любовта“ (1786); „Писма от Шарлот, написани по време на срещата с В.“ (1788); „В.“, трагедия (1786); "Шарлот и В." (1787); "Страдание V." (1788); "Българско V." (1802) и др.. Особено интересно е италианското “V.” Това са Последните писма на Якопо Ортис. (Le ultime littere di Jacopo Ortis, 1802) е роман на известния италиански поет, революционер и демократ Уго Фосколо (виж). Авторът в писмо до Гьоте признава влиянието на "Вертер" върху творчеството му. И тук-там самоубийство и нещастна любов, и тук-там звучат мотивите на „световната скръб”. Но героят на Фосколо е продукт на италианска земя, представител на патриотичната италианска интелигенция от онова време; Отчаянието на Ортис е породено от краха на нейните надежди за освобождение на Италия, което италианските патриоти очакват от Френската революция, а след това и от Наполеон Бонапарт. Не толковабезнадеждна любов води Ортис до смърт, подобно на безнадеждното положение на родината, предадена от Австрия чрез договора от Кампоформия. Заедно с тези мотиви за политическа катастрофа, песимизмът на италианеца Вертер е породен от господството в неговата страна на ненавижданото от Ортис благородство.
Причината, поради която успехът на В. се разпространява в различни страни на Европа, е, че и там буржоазният читател вижда и се влюбва във Вертер, необичайно правдив и жив носител на буржоазния мироглед; въпреки това имаше значителна разлика между възприемането на немската и чуждестранната читателска аудитория. За немския читател вторият психологически план на Вертер беше по-важен (оттук и разгорещеният дебат по темата за слабостта на В., който се проведе в Германия; полемиката беше водена от просветители), докато чуждестранният читател беше доста близък и разбираем до първия план на психологията на образа, не толкова неговата слабост, колкото духовната чувствителност, т.е. само тези характеристики, които сляха В. с масата от ирационални образи, възникнали по това време, и образът В. се разглежда като представител не толкова на германската, колкото на европейската буржоазия като цяло.Библиография: Сиповски В. В., Влиянието на Вертер върху българския роман на XVIII в., СПб., 1906 (препечатка от Журн. МНП); Веселовски А., Западните влияния в новата българска литература, 5 изд., М., 1916; Фриче В. М., Италианска литература от 19 век, част I, М., 1916; Кауфман, Литература и живот, Вестн. Литература”, 1920, No 4-5; Кестнер, А., Гьоте и Вертер, Lpz., 1857; Schmidt E., Richardson, Rousseau und Goethes Werter, Lpz., 1875; Appel J., Werter und seine Zeit, Oldenburg, 1896 (богата фактологична книга); Госе Х., Гьоте Вертер, Lpz. - Хале, 1921 г.; Корф Х. А., Geist der Goethezeit, I, v. 6, Lpz., 1923; Краус А., Goethe a Cechy, Прага, 1896; Wojciechowski K., Werter wPolsce and Lwow, 1904; Carre, J. M., Goethe en Angleterre, P., 1920; Baldensperger, Goethe en France, P., 1920. Внимание се обръща на В. във всяка монография за Гьоте (вижте библиографията, приложена към статията "Гьоте"), както и във всеки преглед на западноевроп. литература.
Литературна енциклопедия - В.М. Фриче., 1929-1939. SIE - A.P. Горкин., SLT-M. Петровски.
Прочетете и в Литературната енциклопедия:
ВертинскиАлександър Николаевич (1889, Киев - 1957, Ленинград, погребан в Москва), певец, филмов актьор, поет, композитор. През 1910г играе в московския театър "Алатор", работи в.
ВерфелФранц Верфел (Franz Werfel, 1890—) - немски писател, един от най-големите представители на немския експресионизъм. Творческият път на Верфел е много характерен – той премина.
ВерхарнЕмил Верхарн (1855-1916) е белгийски поет. В. пише на френски. и следователно е бил най-тясно свързан с Франция и нейната литература.